Симулация показва етапите по часове, но предупреждава, че пълното лишаване от храна дори за ден и половина трябва да е под лекарско наблюдение
Нова симулация, осъществена от екип британски експерти в храненето, разкрива ефектите, които 36-часово гладуване може да има върху тялото.
Да останете без храна в продължение на ден и половина, звучи като нещо, което повечето хора никога не биха искали да преживеят, но експертите твърдят, че може да има стимулиращи ефекти.
Някои хора традиционно са избирали да гладуват по религиозни причини, но днес това е повече резултат от мода в социалните медии, колкото акт на солидарност с вярата. Има хора, които се кълнат в ползите за здравето на точно този период на лишаване от храна.
Ефектите от спирането на храната за 24 часа са били описвани и преди, но симулацията прави допълнителна стъпка и изследва какво се случва при лишаване от храна в продължение на 36 часа. Обикновено пиенето на вода или кафе е разрешено като част от гладуването, но това няма да може да замести празнината, която решилият да се захване с това начинание ще получи в стомаха си.
Специалистите предупреждават, че продължителното гладуване “трябва да се провежда само под медицинско наблюдение”, добавяйки: “Дългосрочният глад не се препоръчва за повечето хора.”
Периодичното гладуване е популярно онлайн поради предполагаемите му ползи. Макар че тези ползи се оспорват понякога, научни изследвания показват, че редица неща се случват с тялото по време на 36-часов период на гладуване, а тялото претърпява някои “невероятни трансформации”.
Четири часа
На този етап храносмилането спира и инсулинът спада бързо, което означава, че тялото започва да изгаря складираната глюкоза за енергия, вместо да разгражда постъпващите въглехидрати до глюкоза.
Осем часа
Нивата на кръвната захар спадат около този момент, като организмът започва да “копае в резервите си”, използвайки гликоген - друга форма на съхранена глюкоза - за енергия. Функционалността става леко затруднена.
Дванадесет часа
Истинската трансформация започва тогава, тъй като тялото се захваща да гори мазнини, докато инсулинът достига дъното. След това тялото навлиза в кетоза, което означава, че то се превръща в “пещ за топене на мазнини”, произвеждайки и използвайки кетонни тела, за да превърне мазнините в гориво. Този процес може да доведе до намален апетит и загуба на тегло, но и до умора.
Шестнадесет часа
Описана като “вградения детокс режим”, автофагията (естествен процес на пречистване) се задейства, когато тялото започне да разгражда увредените клетки, изхвърляйки отпадъците, докато възстановява организма “отвътре навън”. Процесът включва премахване на нефункционални клетъчни части и на бактерии. “Автофагията не е ясно определен вреден или полезен процес по отношение на превенцията или лечението на заболявания. Няма достатъчно изследвания, които да подкрепят индуцирането на автофагия като стратегия за уелнес”, посочват медици от клиниката в Кливланд. Оттам съветват хората да се обърнат към специалист, ако обмислят промени в начина на живот, които биха могли да се окажат вредни за телесните процеси.
Двадесет и четири часа
Това е моментът, в който клетъчният детокс се ускорява - което означава, че тялото започва да изгаря чисти мазнини, като всички клетки работят извънредно в това, което е известно още като “дълбок ремонт”. Възпалението в тялото намалява с подобряването на чувствителността към инсулин.
Тридесет часа
Растежният хормон се покачва рязко, което може да помогне за защита на мускулите и да ускори възстановяването от упражнения или тренировки.
Тридесет и шест часа
След ден и половина се твърди, че тялото ще достигне пик на автофагия, като мъртвите клетки се изхвърлят, а тъканите регенерират ефективно, докато метаболизмът започва да “работи на пълни обороти”. Симулациятата описва този момент като “пълно нулиране на тялото”.
Жизненоважно е да се помни, че здравните експерти призовават тези, които обмислят диети за гладуване от какъвто и да е вид, да се консултират предварително с медицински специалист, за да избегнат евентуални проблеми или усложнения. “Гладуването винаги има медицински последици и не трябва да се приема лекомислено”, посочват те.
Един ден след началото на гладуването специалистите предупреждават, че “кръвната захар може да спадне значително”, което прави човека “замаян, раздразнителен и уморен”. Хормонът на стреса кортизол също “се повишава рязко”, което може да компенсира липсата на кръвна захар за известно време, но също така води до повишаване на тревожността, нарушава съня и предизвиква желание за различни храни. Гладуването за по-продължителен период от време кара мозъка да изпраща сигнали до червата, карайки ги да “спрат на пауза” това, което правят. Резултатът може да е запек и подуване на корема, след като храненето бъде възстановено, а ако се гладува често, това може да доведе до дългосрочен храносмилателен дисбаланс.
В края на 36-часовия период тялото разчита почти изключително на разграждането на мазнини и протеини за енергия, което според лекари “рискува опасна хипогликемия при уязвими индивиди”. Освен това дисбалансът на електролитите може да означава, че се губят необходимите натрий и калий, което може да доведе до мускулни крампи, замаяност и в екстремни случаи до сърдечна аритмия.
