Според изследователски екип от City of Hope, мрежа от центрове за изследване на рака в САЩ, скорпионите може да играят жизненоважна роля в борбата срещу рака на мозъка.
Преди няколко години учени от тази мрежа публикуваха статия в списание Science Translational Medicine, в която описаха нов метод за лечение на ракови мозъчни тумори. Този метод се основава на използването на Leiurus quinquestriatus, известен още с обезпокоителното име „смъртоносен скитник": този скорпион живее главно в Египет и Судан.
Изследователите са използвали хлоротоксин, генетично модифициран компонент на отровата на вида, за да разпознаят туморните клетки – по-специално тези на глиобластома, най-често срещаният вид мозъчен тумор и един от най -смъртоносните видове рак при човека. Глиобластомите са трудни за лечение, защото често са разпръснати из целия мозък. Хлоротоксинът обаче може да действа като радар, сигнализирайки на Т-клетките или естествената защитна система на организма точните места за атака.
Идеята за това приложение идва от наблюдението на поведението на скорпионите като хищници. „Точно както скорпионът използва токсичните компоненти на отровата си, за да атакува и убие плячката си, ние използваме хлоротоксин, за да насочим Т-клетките към туморни клетки ", обяснява Майкъл Бариш, председател на катедрата по биология на развитието и стволовите клетки в City of Hope.
Въпреки че може да изглежда обезпокоително да се използва отрова от скорпион за лечение на човек, важно е да се разбере разликата между отрова и отрова. И двете вещества са токсични и могат да бъдат вредни, но основната им разлика се състои в начина, по който попадат в тялото. Отровите се абсорбират през кожата, храносмилането или вдишването, докато отровата не. Последните всъщност трябва да попаднат в кръвния поток през рана, често причинена от ухапване или ужилване. Токсините, съдържащи се в отровата, позволяват на животните да обезвредят плячката си, но също така са много ефективни в регулирането на сложни процеси в човешкото тяло, което ги прави ценни в съвременните терапевтични лечения.
Публикувани през август в списанието Cell Reports Medicine, резултатите от последното проучване на екипа са обещаващи, въпреки че е необходимо предпазливо внимание. Първата фаза на клиничните изпитвания показа, че лечението се понася добре от пациентите и след три цикъла на лечение, три четвърти от участниците в проучването са наблюдавали стабилизиране на глиобластома си за значителен период от време.
Хлоротоксинът обаче не е чудодейно лекарство. Първите пациенти, върху които е тестван, в крайна сметка са починали от рака си. Но изследванията все още са в начален стадий. Учените в момента проучват възможности, които биха могли да оптимизират употребата на това вещество за по-ефективна и устойчива борба с мозъчните тумори, съобщава БГНЕС.
