- С опита си и вярна професионална интуиция проф. д-р Александър Оскар разграничава временния спазъм от тежко заболяване и така предпазва детето от погрешно лечение.
- Превенцията чрез почивки и лимит от 15 минути за гледане в телефон, компютър, таблет са най-сигурният начин да се избегнат сериозни и понякога драматични зрителни нарушения, съветва невроофталмологът
Понякога зад една драматична клинична картина се крие обратима причина, стига да бъде разпозната навреме, но още по-важното е, че клиничното състояние може да рецидивира бързо, ако провокиращият фактор не бъде отстранен.
С тези думи специалистът по очни болести и по неврология проф. Александър Оскар описа необикновен случай от своята практика. Когато в кабинета му влиза 8-годишно дете с внезапна и остра загуба на зрение след 12-часов полет, ситуацията изглежда тревожна: измерванията показват стряскащите 9 диоптъра късогледство.
От зрението са останали едва 5 процента!
Въпреки че предния ден друг специалист в друга болница е успял временно да овладее състоянието, симптомите се завръщат с пълна сила, поставяйки лекаря пред предизвикателството да разчете правилно знаците от страна на зрението и мозъка и да стигне до вярната диагноза. Случаят е ярко доказателство за опасността от прекаляването с дигитални устройства в детска възраст.
“Родителите дойдоха при мен изключително притеснени, бяха ги насочили за спешна консултация”, обясни проф. Оскар. Детето се оплаквало, че не вижда и страда от упорито главоболие. Предния ден разтревожените родители са го водили в друго лечебно заведение, където лекарите установяват високостепенно късогледство. Установяват го, без детето реално да има късогледство, уточнява специалистът. Там е приложена процедура, наречена циклоплегия, която в обществото е популярна като разширяване на зениците. “Това не е просто разширяване на зениците, а отпускане на акомодацията с помощта на специални капки”, поясни невроофталмологът. Акомодацията е уникалната способност на човешкото око да променя фокуса си, за да виждаме ясно както надалече, така и наблизо. След тези капки “късогледството” (медицината го нарича миопия) от цели 9 диоптъра буквално изчезнала. Родителите си тръгнали успокоени, но само няколко часа по-късно състоянието се върнало със същата сила.
Когато проф. Оскар преглежда малкия пациент на следващата сутрин, ситуацията е идентична. “Детето отново беше с близо 9 диоптъра късогледство и не виждаше – зрението му беше под 5 процента”, разказва той. Едва след трикратно накапване на разтвора фалшивото късогледство изчезва и дори се проявява лекостепенно далекогледство.
Ключът към диагнозата се оказва един подробен разговор за пътуването със самолет. Професорът попитал дали детето е гледало мониторите на седалките.
“Екранът в самолета е буквално на 30 см разстояние, а ако детето не е седяло правилно, може да е бил и още по-близо”, отбелязва той. Така става ясно, че детето е гледало екрана без прекъсване почти през целия полет. Всъщност става дума за спазъм на акомодацията, обяснява очният лекар. Процесът се управлява от един специфичен мускул вътре в окото – цилиарен мускул. Когато гледаме надалеч, той се отпуска, а когато фокусираме наблизо, се свива. “При взиране от много близко разстояние за дълго време, този мускул се свива толкова силно, че после буквално не може да се отпусне. Това се случва особено често при деца с леко далекогледство”, допълни специалистът. Техните очи трябва да полагат двойно усилие, за да фокусират наблизо, което води до по-бързо претоварване и “заключване” на мускула.
В контекста на случая лекарят отговаря и на един от най-честите въпроси на родителите: може ли екраните да доведат до кривогледство?
“Абсолютно е възможно и пътят е същият”, категоричен е той. При гледане наблизо се активира не само акомодацията, но и конвергенцията – събирането на двете очи към носа. Когато това разстояние се поддържа твърде дълго, конвергенцията се претоварва и окото се изкривява навътре.
Проф. Оскар подчертава, че в ситуации като с 8-годишния пациент е критично важно да се направи разлика между този спазъм и пареза на външния прав мускул, която може да бъде проява на сериозно неврологично заболяване. “По-често обаче става дума за непаретично кривене в резултат на прекомерна употреба на устройства. Лечението включва хигиена на зрителната работа, ограничаване на екраните и носене на правилна оптична корекция - очила с малък плюс, които да помогнат на окото да се отпусне”, обяснява той.
Специалистът не скрива професионалната и личната си загриженост. “Знае се: екраните влияят на цялостното невропсихично развитие, а с тях често се прекалява. Това е много тревожна тенденция и всички трябва да сме отговорни да не се случва. Казвам го чистосърдечно, защото и моите две деца понякога прекаляват. Ако не намерим разумен начин за ползване на дигиталните устройства, се развиват сериозни проблеми в поведението и развитието на децата.”
Професорът, който има компетентност и в неврологията, и в офталмологията, е наясно, че днес е невъзможно пълно откъсване от екраните, но съветва мобилният телефон да се избягва напълно от децата, защото се държи твърде близо до очите.
По-малкото зло е да се използва таблет на стойка или компютър. “На всеки 15–20 минути зрителна работа - не само пред екран, а и при четене на хартия, трябва да се прави почивка. Книгата трябва да е на добро осветление, на около 35 см разстояние и по възможност детето да не е в легнало положение”, напомня специалистът. И подчертава, че едно дете не трябва да използва дигитално устройство повече от 15–20 минути наведнъж, за по-големите максимум два пъти през деня.
Случаят, с който се среща проф. Оскар, не е изолиран инцидент, а част от все по-ясно очертаваща се тенденция в световната офталмология. В последните години в авторитетни издания излизат множество проучвания, които изследват пряката връзка между продължителното взиране в екрани и състояния като псевдомиопия (фалшиво късогледство) и остро появило се кривогледство.
Мащабно проучване, публикувано в PubMed Central през 2025 г., анализира данни от над 335 000 участници. Резултатите показват, че рискът от развитие на миопия нараства рязко още след 1-4 часа време пред екран. Всеки допълнителни 60 минути увеличават риска за късогледство с 21 процента.
В Journal of Pediatric Ophthalmology & Strabismus се описват случаи, идентични с разказания от българския специалист - деца и юноши, които развиват внезапно кривене на очите навътре след интензивна употреба на смартфони. Проучванията доказват, че в много от тези истории състоянието е обратимо и ъгълът на изкривяване намалява значително, но само чрез пълно преустановяване на работата с дигитални устройства за няколко седмици.
Офталмолозите предупреждават, че екраните са десетки пъти по-опасни за зрението от четенето на книга или вестник. Високият контраст и яркост дразнят нервната система. За риска допринася и по-рядкото мигане - намалението е с до 60%, което води до изсушаване на роговицата и допълнително напрежение. Освен това хората са склонни да държат смартфоните - най-често използваните дигитални устройства, по-близо до лицето си, отколкото обикновената книга.
Изводът на учените съвпада с опита на проф. Оскар: превенцията чрез редовни почивки е най-сигурният начин да се избегнат сериозни и понякога драматични зрителни нарушения.
