С настъпването на есента родителите често се тревожат за здравето на децата си, особено в контекста на грипните епидемии. Много от тях търсят начини да „подсилят имунитета" на своите деца чрез различни препарати – билкови или синтетични имуностимулатори.
Според проф. Елисавета Нумова, която е началник на клиниката по имунология в УМБАЛ „Александровска", когато имунната система е зряла и функционира нормално, тя няма нужда от допълнителни стимули. Подсилването на имунитета чрез лекарства без конкретна нужда може да бъде не само излишно, но и рисковано, съобщава Нова нюз.
Подсилването на имунитета при здрави деца
„Основната разлика между имуностимулатори и имуномодулатори е в начина, по който влияят на организма. Имуномодулацията включва насочване на имунния отговор – чрез потенциране, потискане или създаване на имунен толеранс. Имуномодулиращите лекарства се използват при имуномедиирани заболявания, докато имуностимулаторите целят да засилят отделни звена на имунния отговор, за да се справи с инфекциите. Те обаче не са безвредни за здрави деца и употребата им трябва да бъде добре обоснована", каза тя.
По думите ѝ при остра вирусна инфекция, препарати с доказан антивирусен ефект се прилагат обикновено до една седмица. Проблемите настъпват при поредни инфекции, когато детският организъм не е напълно възстановен. Нумова подчерта, че това може да доведе до временен вторичен имунен дефицит и продължително боледуване. В такива случаи целенасочена имуномодулация може да бъде приложена за по-дълъг период, до няколко месеца, след внимателна оценка на състоянието на детето.
„Особено внимание трябва да се отдели на хората с автоимунни заболявания. Те често са на имуносупресивна терапия и срещата с вируси може да бъде по-опасна за тях. В този контекст са особено важни личните предпазни мерки – носене на маски, избягване на струпвания на хора и редовни медицински прегледи. Имуностимулиращите и имуномодулиращите препарати се прилагат много внимателно, за да не се предизвика нежелана промяна в имунния отговор. Ваксинацията срещу грип също се обсъжда индивидуално, като се преценяват ползите и рисковете", подчерта Наумова.
По думите ѝ генетичната предразположеност е фактор при развитието на автоимунни заболявания. В семейства с такива заболявания близките трябва да бъдат наблюдавани профилактично. Появата на автоантитела без клинични симптоми се нарича автореактивност и изисква наблюдение, за да се предотврати прогресия към пълноценна болест.
Личната рецепта за здраве на проф. Наумова включва избягване на вредни навици като тютюнопушене, редовен спорт два-три пъти седмично, позитивно мислене и време за разтоварване чрез разходки и хобита. Спазването на тези принципи допринася за нормално функционираща имунна система и устойчивост към инфекции.
