Проучване, проведено от Университета по медицински науки „Карл Ландщайнер", показва, че социалното общуване повишава емоционалната енергия, но води до изтощение впоследствие. То проследява цялата тази емоционална последователност в ежедневието. Чрез комбиниране на проучвания чрез смартфони с Bluetooth сензори екипът от Университета по здравни науки „Карл Ландщайнер" е засякъл и двата ефекта в рамките на един и същ период от време. Резултатите разкриват как ежедневните срещи оформят емоционалното състояние не само в момента, но и в течение на времето.
Разбирането как социалните контакти влияят на емоционалното благополучие е основен проблем в психологията, но изучаването му в реалния живот отдавна е предизвикателство. Методите за самооценка често са тромави или ненадеждни. В това проучване изследователите са комбинирали проучване на преживяванията – кратки анкети чрез смартфони – с пасивно сканиране чрез Bluetooth в продължение на две седмици. Осемдесет възрастни участници са отговаряли четири пъти на ден за това как се чувстват, генерирайки над 3700 точки емоционални данни. Едновременно с това телефоните им са регистрирали над 123 000 близки Bluetooth устройства, използвани като заместител на социалното присъствие. Проучването е проследило четири емоционални състояния – енергичност, умора, потиснатост и гняв. То е проведено от Отдела по психологическа методология в KL Krems.
„Социалните взаимодействия обикновено се възприемат като даващи енергия. И нашето проучване потвърждава, че това наистина е така", казва д-р Дейвид Уилинджър, магистър по научни дисциплини, научен сътрудник (постдокторант) в Отдела по психологическа методология в университета.
"Удивително е колко ясно можем да проследим както незабавния прилив на енергия, така и последвалата умора в рамките на една единствена времева рамка. Данните показват последователна тенденция: емоционалната жизненост или енергичност се повишава, когато хората са сред други хора, докато чувството на потиснатост намалява. Но три до четири часа по-късно нивото на умора започва да се повишава. Това е като социален захарен прилив", обяснява Уилинджър.
За да проучат как социалното присъствие влияе на емоциите, изследователите прилагат три допълващи се метода. Линейни модели със смесени ефекти (откриват модели в повтарящи се измервания в рамките на и между индивиди) уловили както непосредствените, така и забавените връзки между близостта и настроението. Модел на структурни уравнения с непрекъснато време (оценява как променливите се влияят взаимно във времето, включително обратните връзки) проследява как социалният контакт и негативните емоции се влияят взаимно в продължение на няколко часа. Накрая, многосъстоятелен модел (идентифицира преходите между различни психологически състояния и колко дълго те продължават) показва преходите между състояния на енергичност и умора. Взети заедно, тези подходи предлагат подробна и надеждна картина на емоционалната динамика, която се разгръща в ежедневието.
Докато по-ранни изследвания са документирали както повишаване на настроението, така и отложена умора, това проучване е първото, което показва и двата ефекта, разгръщащи се в една и съща времева последователност и с висока времева прецизност. Енергичните емоционални състояния са склонни да траят по-дълго от умората. Все пак по-интензивното социално присъствие прави прехода от енергичност към умора по-вероятен. С други думи, ползите от взаимодействието могат да изчезнат, преди да се почувстват емоционалните разходи. Данните показаха също, че по-силно усещане за контрол над ситуацията помага на участниците да се възстановят от умората и да поддържат емоционална стабилност.
Резултатите усъвършенстват съществуващите теории, като теорията за социалната базова линия и социалната алостаза, които описват емоционалните ефекти от социалното присъствие. Това проучване добавя ясна картина за това как тези ефекти се променят във времето. Данните показват, че емоционалните реакции не са статични – те се развиват с течение на часовете в зависимост от социалната интензивност и контекста. Чрез комбиниране на плътни данни от реалния живот с усъвършенствано моделиране, изследователите от университета са създали рядка, базирана на времето карта на това как социалното излагане се отразява емоционално в потока на ежедневието. Работата подчертава нарастващата роля на университета в психологически обоснованите изследвания в реалния свят.
