Лъжичка с връх е много за сърцето, под половин - малко за щитовидната жлеза
Четири медицински специалности водят оживен научен дебат за една нищо и никаква лъжичка сол. Тази, която според постигнато крехко единомислие на световните здравни организации е дневното количество, което човек не трябва да надхвърля, за да не си вреди.
С всяка изминала година дискусията става по-разнолика поради бързите промени в начина на хранене на днешния човек и търсенето на по-високи печалби за индустрията. Специалистите по сърдечни и съдови заболявания казват, че и равна, лъжичката може да е прекалено щедра.
Ендокринолозите с тясно профилиране в щитовидната жлеза се застъпват по-скоро за пълна чаена лъжичка. Приема се, че събира средно около 5 грама сол. Лекарите, които лекуват бъбреците, пикочните пътища и мехура, призовават за ограничаване по принцип и особено при проблем с тези органи. И за да е още по-сложно – онколозите се намесват с предупреждение, че хората,които неотстъпчиво обичатсолено, са склонни къмтумори на стомаха и още няколко вида карциноми, за които все още се набират доказателства.
Към момента не е постигнато единно златно сечение за най-доброто за всички органи. За две от медицинските специалности условният консенсус е около 3 грама сол за един ден. Това количество е достатъчно ниско за добра работа на сърцето и минимумът за набавяне на йод за правилното функциониране на щитовидната жлеза. За комфорта на бъбреците препоръките са до голяма степен индивидуални, но като цяло везната клони към по-ниските стойности.
Защо червената линия минава точно през 3-те грама, знаем ли как да следим количеството, което приемаме, има ли лесна практическа мярка и защо лекарите от различните специалности се ръководят от различни критерии? Най-красноречивата илюстрация е пионерското постижение на Южна Африка в борбата за намаляване на хипертонията и свързаните с нея инсулти и инфаркти. Държавата стана първата в света, която прие разпоредби за съдържанието на натрий в готовите храни и в менюто на заведенията . Идеята беше да се насърчат хората да ядат по-малко сол и други храни, богати на натрий.Солта и натрият не саедно и също нещо - натрияте частта от солта, коятоповишава кръвното и води до по-висок риск от сърдечни заболявания и инсулт. В отделните държави и производства процентът варира, но трапезната сол най-често съдържа около 40% натрий.
Базово животът ни е невъзможен не само без йод, но и без натрий. В последните години дружествата на европейските и на американските кардиолози предупреждават, че не само многото, но и малкото натрий - под количеството в 2-3 грама готварска сол - застрашават сърдечното здраве. В световен мащаб обаче човечеството яде прекалено солено, такива са и данните от проучвания у нас. Според д-р Александър Симидчиев последните данни са за 15 г дневна консумация на човек в България.
С приетите преди години правила Южна Африка подобрява на ниво държава статистиката за хипертония и свързаните с нея болести. Но! Йодирането на сол е прието от повечето страни като мярка за справяне с йодния дефицит, който води до болести на щитовидната жлеза и редица други проблеми, включително кретенизъм . Хармоничната съвместимост на двете политики обаче все още не е доказана, а първите данни будят въпроси. Ново проучване сравнява отделянето на йод в урината на хора от Южна Африка и Гана - две държави, въвели универсално йодиране на солта, но в Гана няма законодателство за намаляване на солта. Резултатът: участниците с нисък прием на сол не достигат препоръчания от Световната здравна организация прием на йод от около 150 микрограма дневно, както е при групата от Гана.
Човешкото тяло се нуждае от йод, за да произвежда щитовидния тироиден хормон. Той е от съществено значение по време на развитието на плода, както и в бебешка възраст и в детството за нормалното развитие на мозъка и нервната система. Твърде малкото количество йод, а оттам и твърде малкото тироиден хормон може да доведат до умствена изостаналост,загуба на слуха,изоставане в растежа и други проблеми. По-късно в живота тироиден хормон контролира метаболизма. Възрастните, които не приемат достатъчно йод, могат да развият гуша (уголемяване на щитовидната жлеза с форма на пеперуда във врата), а ниското производство на тироиден хормон може да доведе до бавен метаболизъм, лоши мисловни умения, безплодие и други тежки състояния.
Така че по отношение на солта е важен основно балансът между "интересите" на сърдечносъдовото и ендокринното здраве.
"По българския държавен стандарт йодирането се прави с количеството, което да осигури между 32 и 55 мг йод на килограм сол, което означава, че в 1 грам ще има 32 до 55 микрограма - коментира доц. д-р Александър Шинков, дм, председател на Българското дружество по ендокринология. - Ако дневните нужди са между 100 и 150, които може да се получат от около половин до три четвърти чаена лъжичка готварска сол. Три грама сол би трябвало да са напълно достатъчни за повечето хора. Изключение са бременните жени, при които нуждите от йод са по-големи. Освен това да не забравяме, че не цялото население на страната живее в райони, които са с йод-недоимъчен тип като в планинските и полупланинските зони. Почвите на около 2/3 от България имат достатъчно йод, така че йод има и в продуктите, които растат в тези почви. Това са зеленчуци, това е мляко, месо. Има йод и във водата в тези райони. разбира се. Така че дори да се намалят още препоръките за прием на сол, освенако не паднат под2 грама, няма даима проблем с йода при сегашния стандарт за солта."
В България йодна профилактика се провежда от 1958 г., главно чрез йодирането на солта. Това значително снижава, но не ликвидира йоддефицитните заболявания. В последните десетилетия това е свързано и с криворазбрано "здравословно хранене" и използване на разни видове нейодирана сол. Сред терените с най-бедна на йод почва са планинските райони като Хималаите, Алпите и Андите, както и речните долини в Южна и Югоизточна Азия.
