Бонус на метода е, че е безплатен, прост и без странични ефекти от фармакологични интервенции, не изисква медицинско наблюдение или строги диетични режими
Нови открития за метаболизма показват значителни ползи за контрола на кръвната захар от нещо, което изглежда изключително просто. Почти едновременно няколко различни колектива от европейски и американски учени установяват феномена на харчене на глюкоза в най-подходящия момент за предотвратяване на резки промени.
Насоките за добро здраве, профилактика на диабета и поддържане на поносими нива на захарта при диабетици наблягат на физическата активност като цяло. Но новите открития показват, че времето за мускулно напрягане по-специално в часа след ядене може да предложи значителни допълнителни ползи.
Изследванията подчертават значителните метаболитни ползи от ходенето малко след хранене. Исторически препоръчвано като съвет от баба и дядо към младите, този здравословен навик сега се признава за мощна стратегия за справяне с постпрандиалните (след хранене) пикове на глюкозата. Точно те са критичен фактор за превенцията и лечението на метаболитни нарушения като захарен диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания като високо кръвно и свързаните с него инфаркти и инсулти.
Покачването на захарта след ядене е отдавна известен процес в тялото. Резкият скок на нивата на кръвната захар и инсулина достигат пик приблизително 30–60 минути след хранене. Тези глюкозни върхове допринасят не само за незабавен метаболитен стрес. Когато се повтарят рутинно ден след ден, трасират пътека за прогресията на инсулиновата резистентност и сърдечносъдовите заболявания.
Заедно с диабета инсулиновата резистентност, известна и като предиабет, захранва най-голямата неинфекциозна пандемия на днешния свят. На лечение са 1 от десет души, много повече още не знаят за състоянието си. Причината е, че още не са достигнали до стадия, в който разбират, че “безпричинните” им здравни неблагополучия се дължат на нечувствителност към инсулина или направо на висока кръвна захар.
Обикновено диагностиката при предиабета и диабета се опира на нивата на глюкоза на гладно. Новите данни показват, че гликемията след хранене е още по-силен предсказващ фактор за лоша прогноза. Секрецията на инсулин следва двуфазен модел след ядене - бързо първоначално освобождаване за ограничаване на ранните повишения на глюкозата, последвано от продължителна втора фаза. Логиката зад новата допълваща прогноза е, че хора с инсулинова резистентност или нарушена функция на панкреатичните бета-клетки често показват прекомерно високи или продължителни глюкозни отклонения.
В същото време ходенето с лека до умерена интензивност след хранене подобрява усвояването на глюкоза от мускулите, потиска чернодробната глюкозна секреция и намалява амплитудата на постпрандиалните пикове на кръвната захар. Някои нови проучвания показват, че оптимално е започването на активност в рамките на 30 минути след хранене. Отлагането на мускулните усилия намалява понижаващия глюкозата ефект, тъй като цунамито на кръвната захар вече е достигнало най-високата си точка.
Няколко топли метаанализа и нови проучвания предоставят убедителни доказателства в подкрепа на ползите от ходенето след хранене. Екип от италиански изследователи демонстрира, че 30 минути бързо ходене значително понижава пиковете на глюкозата след хранене с различно съдържание на въглехидрати, което подчертава, че сложните или интензивни режими на упражнения не са необходими за постигане на метаболитна регулация.
Скелетните мускули играят централна роля в усвояването на глюкозата. Физическите усилия стимулират транспорта на глюкоза в мускулните клетки чрез инсулинонезависими пътища. По-специално механизмът се опира на действието на един от глюкозните транспортери, който е отговорен за достигането на кръвната захар до мускулите. Това означава, че дори без силен инсулинов отговор физическата активност може да улесни отнемането на глюкозата от кръвния поток.
Друг метаанализ съобщава, че прекъсването на продължителни периоди на седене с кратки периоди на ходене с лека интензивност е по-ефективно за подобряване на нивата на глюкоза и инсулин след хранене, отколкото простото стоене, което подчертава значението на активността.
В този контекст три 15-минутни ходения след хранене при възрастни хора с риск от нарушена глюкозна чувствителност значително подобряват 24-часовия контрол на кръвната захар в сравнение с еднократно, продължително 45-минутно ходене .
По подобен начин проучване от Нова Зеландия, че ходенето само по 10 минути след всяко основно хранене намалява дневните нива на кръвната захар по-ефективно, отколкото една 30-минутна разходка в произволно време през деня.
Заедно тези проучвания подкрепят концепцията, че дори кратките разходки от 10-15 минути непосредствено след хранене могат значително да намалят постпрандиалните скокове на глюкозата, да допринесат за дългосрочни подобрения в метаболитното здраве и да са профилактика на наднормената кръвна захар.
Допълнителен бонус от метода е, че за разлика от лекарствените терапии ходенето след хранене е просто, безплатно, достъпно и без странични ефекти, обобщава News-Medical. То също така не изисква медицинско наблюдение или строги диетични режими.
Малките, но постоянни укротявания на пиковете на кръвната захар помагат за предотвратяване на прогресията от преддиабет към явен диабет и могат да допълнят фармакологичните терапии, без да въвеждат допълнителни нежелани ефекти.
Справянето със затлъстяването е друга ключова област, където ходенето след хранене демонстрира значимо въздействие. Повтарящите се епизоди на хипергликемия след хранене стимулират прекомерната секреция на инсулин, което насърчава съхранението на мазнини и наддаването на тегло. С ходенето по време на най-високите нива на глюкоза се пречи на процеса на складиране на енергия под формата на мастна тъкан.
