В опита си като здравен консултант фитнес инструкторът е помогнал на хиляди да живеят здравословно и пълноценно
- Г-н Неделчев, вие често изнасяте лекции в училищата и знаете какви "закуски" се продават там – тесто, евтина мазнина и пак много тесто. До училищата обикновено има малко магазинче с всякакви оцветени напитки, чипсове и вредни храни. Повечето знаят, че са вредни, но въпреки това ги купуват. Според вас каква е успешната стратегия в тази ситуация?
- Проблемът с нездравословното хранене на децата не е само въпрос на избор, а на култура, достъпност и на навици. Една успешна стратегия трябва да обединява усилията на училището, родителите, институциите и дори самите деца. Ето какво би могла да включва: Първо, образование, а не морализиране. Децата трябва да разберат защо дадена храна е вредна или полезна – не просто да им се казва "не яж това". Научният подход, обяснен на достъпен език и с реални примери (като опити с напитки, показващи съдържанието на захар, или експерименти със здравословна алтернатива) са далеч по-въздействащи от забраните. Второ, достъпна и вкусна алтернатива. Няма смисъл да се говори за полезна храна, ако тя не е налична или е скучна. Трето, промяна на училищната среда. Училищните лавки и автоматите за храна трябва да се регулират. Законодателството може да забрани продажбата на най-вредните храни в близост до училищата. Пример за добра практика са тези, които напълно заместват снаксовете с плодове или домашно приготвени храни. Четвърто, включване на родителите. Домът е първото място, където се изграждат хранителни навици. Семейните разговори и личният пример са ключови. Могат да се организират събития или да се използват онлайн ресурси за родители с теми, посветени на здравословното хранене. Пето, работа с детето. Много деца купуват вредни храни не от глад, а защото това е социална норма – "всички го правят", "това е модерно". Нужно е да се насърчава критичното мислене и уменията за вземане на самостоятелни решения, а не просто да се подражава. Шесто, учениците могат да са посланици на тези идеи. Когато промяната тръгне от самите деца, тя има много по-голям ефект. Могат да се създадат ученически клубове по здравословно хранене, където да правят кампании, дегустации, да обменят рецепти и да съветват връстниците си. Казано накратко – стратегията трябва да бъде реалистична, включваща и устойчива. Не с пръст, а с пример.
- Напълняването при децата изглежда като епидемия. Ако се спазваха предписанията на ендокринолозите за размер на порцията, вероятно нямаше да е така. Как трябва да се хранят те хем здравословно, хем да могат да отслабнат?
- Детското затлъстяване е тиха, но сериозна епидемия. То не е просто естетически проблем, а отключва риск от диабет, сърдечносъдови заболявания и дори психически затруднения още в ранна възраст. За щастие, децата могат да се върнат към нормално тегло, ако получат правилна насока – внимателна, позитивна и устойчива.
- Въпросът е как?
- Децата могат да се хранят здравословно и да нормализират теглото си, без да усещат, че са на диета.
1. Да им се обясни, че това е нов стил на хранене. Вместо да се говори за отслабване, да се използва език като: "ставам по-силен", "зареждам тялото с добро гориво". Така се избягва стигмата, вината и натискът, които често имат обратен ефект.
2. Цялостно, а не крайно да се спазва правилото 80/20. Децата могат да ядат понякога "забранени" храни, стига в 80% от времето изборите да са пълноценни: повече зеленчуци (в супи, салати, сандвичи); протеини – яйца, кисело мляко, риба, бобови; бавни въглехидрати – пълнозърнест хляб, овес, картофи; ограничаване на подсладени напитки – вода, чай, натурални сокове без захар.
3. Контрол на порциите, без глад. Не е нужно децата да ядат по-малко, а по-умно. Ендокринолозите препоръчват: порция, колкото дланта на детето (за месо/протеин); купичка ориз/картофи с размер на юмрук; салата – колкото две шепи. И най-важното – храненето трябва да е бавно, без екрани наоколо, защото ситостта идва със закъснение.
4. Повече движение - то е 50% от успеха. Няма нужда от фитнес – скачане, каране на колело, танци, топка или разходки с приятели са достатъчни.
5. Подкрепа, а не осъждане. Децата не трябва да се чувстват виновни, ако понякога ядат шоколад. По-добре е да бъдат хвалени за малките крачки – "Браво, днес избра вода вместо кола!", "Супер, изяде повече салата!".
6. Възрастните да дават пример. Ако родителите и учителите ядат чипс и газирано, няма как детето да възприеме друго. Затова промяната трябва да е семейна и общностна.
- В много семейства се налага здравословен начин на живот, но сякаш, когато са в училище при децата се задейства своеобразен стаден принцип. Налитат на вредни храни и напитки, за да не изглеждат задръстени.
- Много точно го описвате – това е типичното поведение, наречено "социален натиск" или "стаден инстинкт". Особено в предтийн и тийнейджърска възраст, принадлежността към групата е по-важна дори от здравето, вкуса или личните убеждения. Детето не иска да се отличава, а да принадлежи. Именно затова вредните храни често стават "модни" – не защото са толкова вкусни, а защото са социален символ. Решението не е просто в това да им се каже "не ги яж" – това почти винаги има обратен ефект. Ефективното противодействие е умна комбинация от стратегия, личен пример и овластяване на самите деца.
- Въпрос за 1 млрд. долара - как?
- Превръщане на "здравословното" в новата мода. Ако вредната храна е модерна, тогава здравословната трябва да стане още по-модерна. Как? Създаване на "здравословен инфлуенс" – ангажиране на по-влиятелни ученици, които са пример за останалите и които могат да покажат, че е "готино" да се храниш умно. Използване на игри и състезания – кой ще направи "най-якия" здравословен сандвич, "най-готината" кутия за обяд и др. Може да се организират кулинарни работилници в училище – с ученици, които готвят здравословно. След това ще се снимат и ще споделят (нещо като TikTok предизвикателство).
Второ, необходима е и промяна на средата - промяна на нормата. Ако в училище се предлага предимно вредна храна, трудно се създава нов навик. Затова е необходимо училищната лавка да предлага достъпни и вкусни алтернативи. Могат да се създадат "зони за здравословно хранене". Възможност децата да носят своята храна с гордост – с привлекателни кутии, менюта или дори "обедни клубове". Трето, изграждане на самостоятелно мислене. Примерно в час на класа могат да се правят кратки дискусии – "Коя напитка е най-добра за тялото ти?" или "Истината за любимия чипс" – без натиск, само размисъл. Проекти, в които децата проучват какво съдържат любимите храни, за да могат сами да стигнат до съответните изводи. Четвърто, укрепване на самочувствието. Децата, които се чувстват уверени и приети, по-трудно попадат под вредно влияние. Затова е важно да се насърчава индивидуалността – да са наясно, че не е нужно да пиеш същото, за да си "в играта". Ключът е да дадем на децата избор и мотивация, а не забрани. Да им помогнем да осъзнаят, че здравословният избор е не просто полезен, а умен, смел и дори модерен.
CV
Гл. ас. д-р Иван Неделчев работи в сферата на спорта повече от 20 г. Един от водещите фитнес треньори с богат академичен и практически опит. В момента е преподавател в НБУ
В опита си като здравен консултант е помогнал на хиляди хора да живеят здравословно и пълноценно
Сътрудничи си с редица национални и международни институции и брандове от здравословния спектър с цел повишаване на здравната култура и образование на обществото
Кауза и мисия на неговите дейности са здравето на нацията, борбата със затлъстяването и обездвижването, и подобряване на хранителната култура в България
