Началото е поставено, когато император Хирохито го опитва за първи път през 1970 г.
“В недалечното бъдеще управлението на човешкия микробиом може да ни осигури крайната полза за здравето на всички: значителна печалба в очакваната продължителност на живота в здравословно състояние. Здравеопазването в бъдеще може да означава ежедневна консумация на индивидуално пригодена пробиотична смес, която все още вероятно ще бъде кисело мляко.”
Ето толкова силна е вярата на японците в киселото ни мляко и неговите полезни свойства. Откъсът е от статия, посветена на връзката между киселото мляко и дълголетието, поместена на сайта на японската компания “Мейджи”, която държи лиценза за българския продукт и успешно го разпространява в Япония вече 50 години.
С културни и научни мероприятия през септември и двете държави ще отбележим половин век, откакто японският император Хирохито и императрица Нагако опитват киселото мляко на българския павилион на изложението “Експо 70” в Осака и ...
пожелават да го дегустират втори път
Тази история от 1970 г. е широко отразена в медиите, а две години по-късно българското правителство разрешава на “Мейджи Деъриз” да продава продукта. През 1973 г. компанията започва да произвежда “Българско кисело мляко”.
Вероятно по-съществен принос обаче има съпругата на японския външен министър Сонода, която е голям почитател на киселото ни мляко и при всичките си публични изяви
го рекламира като еликсир за вечна младост
и дълъг живот. Тя разказва как император Хирохито редовно яде кисело мляко, подквасено в двореца. Публикува и статия в престижно списание с милионен тираж, което събужда интереса на деловите кръгове. Български специалисти са поканени да представят производството на киселото мляко, което в крайна сметка довежда и до купуването на лиценза.
Г-жа Сонода създава и Клуб на приятелите на българското кисело мляко, чиито съпредседатели стават тя и Светла Попова, съпруга на посланика ни в Токио Румен Сербезов. Изтъкнат композитор е ангажиран да създаде химн на клуба и всяка от сбирките започва с неговото тържествено изпълнение.
Съпругата на японския външен министър е толкова запленена от качествата на вълшебния български продукт, че
се пристрастява към него
и веднъж в продължение на цели две седмици се храни единствено с него. В резултат на продължителното гладуване припада, докато произнася възторжена реч за българското кисело мляко пред членовете на своя клуб.
След като идва в съзнание, погледите на всички присъстващи са вперени въпросително в Светла Попова. Съвършено хладнокръвно тя обяснява, че за съжаление, не всички са наясно с една особеност на киселото мляко. Неговото чудодейно действие се проявява само когато се консумира със свински или телешки котлети.
Всъщност в тези години има една доста сериозна офанзива от страна на ДСО “Млечна промишленост” - предшественика на “Ел Би Булгарикум”. Тогава се издава патентът за нова технология за производство на кисело мляко и за закваските за производство. Започва и
масово налагане на продукта в различни страни по света,
сключват се лицензионни договори със Западна Германия, Швейцария, правят се проби и във Франция, разказва Моника Кръстанова, която отговаря за интелектуалната собственост и системите по качество на храните в “Ел Би Булгарикум”. От тези договори обаче действащ в момента е единствено този с Финландия, където и до днес се предлага автентично кисело мляко.
Но количествата не могат да се сравнят с тези, които “Мейджи” успява да продаде на японския пазар. Нетните продажби достигат 2,11 млрд. лв. за миналата година, а производството - около 360 хил. тона. Средната цена на обикновеното българско кисело мляко в Япония е 220 йени (около 4 лв.) за опаковка от 500 грама, а към 2021 г. пазарният дял е 41%. Това включва не само чистото кисело мляко, но и различни млечни продукти - плодови, с подсладители, минерали, дори и вода с млечно кисели бактерии. “Всеки месец по силата на лицензионния договор ние изпращаме закваски и асортиментът им постоянно се обогатява. “Мейджи” набляга на здравословни продукти с различни пробиотични закваски. България и Япония извършват и съвместни научни разработки на определени закваски и техните свойства”, казва Кръстанова. А кулминацията на честването на 50-годишнината ни ще бъде нова инвестиция от японска страна в научно-изследователски център, където съвместно с японски учени тук
да се задълбочи изследователската работа
Всяка година “Мейджи” изплаща лицензионни възнаграждания в размер на около 50% от приходите на дружеството. С част от тях “Ел Би Булгарикум” плаща дивидента си към държавата, а друга част отиват за развиване на научната дейност. Договорът с Япония е с автоматично подновяване, а от 2013 г. той е с разширен обхват - вече позволява на “Мейджи” да продава и в Китай и Тайланд, където компанията има производствени предприятия, както и в Сингапур и Камбоджа. В момента тече подготовка за пускане на кисело мляко на пазара и в Хонконг, Макао, Виетнам и Лаос.
Проби с български закваски се извършват и в Монголия. След половин година на преговори в началото на май това стана втората азиатска държава, която получи правото да произвежда българско кисело мляко. Лиценз получи една от най-големите им компании за производство на храни - АPU Company. По този начин тя се стреми и да изпълни една от целите, заложени от монголската държава - производство на здравословна и полезна храна.
Това е причината милиони японци да започват деня си с кофичка кисело мляко. Когато през 2015 г. президентът на компанията Кадзуо Кавамура се среща с българския министър на икономиката Божидар Лукарски, той казва, че киселото мляко на “Мейджи България” е по-известен бранд от тези на “Кока-Кола” или “Данон”, а
57,5% от японците асоциират България с киселото мляко
Сумистът Калоян Махлянов - Котоошу също помага за популяризирането на киселото ни мляко. През 2011 г. той дори представи на света сина си Кирил, повит в одеялце с логото на “Мейджи България”. Компанията е тази, която подава ръка в първите му години. Тя е посланик на добра воля на българската култура като цяло, помага с организирането на над 180 концерта на детския радиохор към БНР, на Националната опера, на подготовката на гимнистичките ни за олимпиадата в Токио, допринася и за стипендии за български студенти в Япония. Всички реклами на киселото мляко наблягат на българската култура, природа, бит и традиции. Издавани са дори рецептурници с български рецепти, които могат да се съчетаят с кисело мляко, като таратор, баница и тиквички.
Още траките откриват уникалния вкус
Киселото мляко вероятно е открито още от траките - много добри животновъди, които отглеждали овце.
Заселвайки се по нашите земи, те попадат на място с природа, богата на подходящата микрофлора, която е попаднала в млякото на животните и така се е получил този продукт. Траките са установили, че той е добър на вкус, а и издържа много дълго време. Затова започват да предават помежду си закваска от мляко с добър вкус и аромат.
Всъщност ключът към добрата закваска е комбинацията от доброто съвместно съжителство на две бактерии - лактобацилус булгарикус и стрептококус термофилус, обяснява Моника Кръстанова. Тази закваска
е първият наш пробиотик
- обогатена е с огромно количество млечно кисели бактерии, които са добри и потискат развитието на гнилостната микрофлора в стомашно-чревния тракт.
Бактериите обаче си имат множество различни щамове с характерни качества, които могат да се прилагат допълнително към киселото мляко, за да му дадат различни здравословни ефекти. Предприятията, които се снабдяват със закваски от “Ел Би Булгарикум”, също могат да си подбират щамовете, които най-добре се случват при производството им.
Откривателят на микрофлората на киселото мляко е д-р Стамен Григоров от Трън, студент по медицина в Женевския университет. Той решава да изследва микрофлората на домашното кисело мляко, което си носи от България. И открива две бактерии - бацил А и бацил Б. Първата от тях била нова, неоткривана досега. Тогава тя получава първото си имет - бацилус булгарикус (Григоров).
Руският учен Иля Мечников пък е този, на когото му прави впечатление, че в България, и особено в Родопите,
има много дълголетници
Той свързва това с начина им на хранене и конкретно с киселото мляко, тъй като то е традиционно и се консумира от векове. В началото на XX век той прави изследвания, с които доказва, че единствената храна, която може да ограничи развитието на гнилостните бактерии в червата, е българското кисело мляко. Затова в България имало най-голям брой столетници, и то в добро здраве - по 426 души на всеки милион жители.
