В новата ни рубрика "Уикенд ОКОло" ще представяме забележителности, които могат да се видят за два дни на максимум 50-ина километра от областните градове в България. Проектът се реализира съвместно с Министерството на туризма.
Публикациите ще излизат всеки четвъртък до края на годината. Те ще улеснят планирането на вашите уикенди, в които не само да отдъхнете, да се насладите на вкусна и сезонна храна, но и да разгледате интересни забележителности - манастири, музеи, природни феномени.
Днес ви предлагаме всичко, което си заслужава да видите в Пловдив и региона, съчетаващ древна история и богат културен живот.
Пловдив е вторият по големина град у нас, разположен в сърцето на Тракийската низина. Важен научен, културен и индустриален център в страната. Той е най-старият жив град в Европа, по-древен е от Атина, Рим и Константинопол.
Историците посочват, че е на между 6 и 8 хиляди години.
Основан е от траките, а Филип Македонски го превръща в град през 342 г. пр. Хр. и му дава името си - Филипопол.
Свидетелство за древното му минало са десетките археологически паметници, които привличат туристи от цял свят. Сред тях са Античният театър, който и днес е една от най-престижните сцени в България, Римският стадион, Епископската базилика, Източната порта, Небет тепе, където е започнал животът през каменно-медната епоха.
Градът е разполагал подобно на Рим със 7 хълма, но един от тях е разрушен и в момента са шест. Любимо място на туристите е Старият град със своите възрожденски къщи и калдъръмени улици. Артистичният квартал "Капана" пък е дестинация за нощен живот.
Десетки фестивали всяка година събират хиляди почитатели на изкуството. През 2019 г. Пловдив беше избран за европейска столица на културата.
Той е отправна точка за много забележителности в региона, като тракийските храмове в Старосел, светилището в Белинташ, Асеновата крепост и десетки църкви и манастири.
Асеновата крепост – символът на Асеновград
Асеновата крепост се намира в известния като Чернатица дял на Родопите. Разположена е на рида Могилата върху самотна скала и е надвесена над шосето Асеновград - Смолян, минаващо по долината на река Асеница.
Тя се състои от външно укрепление и цитадела. Външната крепостна стена е с дебелина 2,9 м и е със запазена височина до 3 метра.
Според археологическите данни българската крепост датира от втората половина на IX в. Превзета е по време на Третия кръстоносен поход. Крепостта е съществувала до 1410 г., когато е разрушена от османски войски.
Обектът е проучен основно при разкопки през 70-те години на миналия век. Преди 10 години на крепостта беше монтирано художествено осветление по европейски проект. Асеновата крепост е част от 100-те национални туристически обекта.
Манастири, църкви и параклиси превръщат Асеновград в Малкия Йерусалим
4 манастира, 40 църкви и над 200 параклиса в Асеновград и околностите му са причината районът да бъде наричан Малкия Йерусалим. Манастирите са Араповски, Бачковски, Мулдавски и „Св. св. Кирик и Юлита“, който беше превърнат в религиозно средище отново през 2014 г.
Дълги години преди това манастирът беше база на Съюза на архитектите, но пловдивският митрополит Николай заведе дело за собствеността и го спечели.
Всеки от храмовете в Асеновград и региона е забележителен със своята история и архитектура, но интересни вярвания са свързани с църквата "Света Богородица Успение" в кв. „Горни Воден“. Тя е наричана Златната ябълка.
Легендата разказва, че през 1765 г. жена, която не можела да има деца, закъсняла за службата за Света Богородица и не успяла да получи благословен хляб. Свещеникът й дал една ябълка и не след дълго тя заченала.
Затова и всяка година на петата събота от Великия пост там се чества празникът Златната ябълка и се вярва, че след участие в ритуала всяка жена ще има свое дете.
Хиляди поклонници идват да измолят здраве от Бачковската богородица
Бачковският манастир е вторият по големина у нас. Разположен е на пътя Асеновград - Смолян и е лесно достъпен. В почивните дни и на големите църковни празници хиляди вярващи, поклонници и туристи посещават обителта.
Особено препълнен е на храмовия празник на света Богородица - 15 август.
Идват да се поклонят на светинята или просто да прекарат няколко часа сред манастирския покой или в красивите му околности. Микроклимата на обградената от върховете на Родопите манастирска котловина е много благоприятен.
Манастирският комплекс заема площ от близо 8000 кв. метра и е разположен на 440 метра височина. Включва два двора и четири църкви. Манастирът има и 13 параклиса, 8 в Асеновград и околностите му и 5 край манастира и пътя за Асеновград.
Наред с туристи от целия свят, Бачковският манастир е посещаван и от много държавни и църковни гости, отдаващи почит на мястото му в църковния живот на българите и наслаждаващи се на запазените образци на църковно изкуство.
Манастирът е обявен за национален паметник на културата. Постоянно е отворен за посещения.
На Бачковските водопади попадаш в друг свят
Красота и спокойствие - това вижда и усеща човек, озовал се на Бачковските водопади. Те са на 25 километра от Пловдив, но стигнеш ли до тях, се зареждаш с положителна енергия от живата вода.
До тях може да се стигне пеша за 10 минути, като се тръгне от Бачковския манастир. Вървейки в посока местността Клувията, пред очите се отваря красива природа. Гледката става още по-впечатляваща, когато зърнеш пълноводните водопади. Всички те са образувани от карстови разломи. Един от тях се намира в резервата "Червената стена".
Водопадите са на разстояниe на около минута-две един от друг.
Араповският манастир привлича с лековито аязмо, чудотворна икона и кулата на Ангел Войвода
До обителта се стига по неасфалтиран път, след като се минат Асеновград и Козаново. В почивните дни, независимо от сезона, се образуват опашки пред аязмото, тъй като вярващите пълнят туби и бутилки.
Легенди се разказват как хора с влошено зрение са прогледнали, след като са се плискали с водата.
Официалното име на манастира е "Св. Неделя", но е по-известен като Араповския - по старото име (Арапово) на близкото село Златовръх. Той е единственият у нас, изграден по време на османското робство в полето.
На храмовия празник - 7 юли, на който се чества света Неделя, е истинско стълпотворение всяка година. Някои споделят, че изпитват странни усещания в църквата на обителта.
Едни казват, че чувстват свеж прилив, като се помолят пред чудотворната икона на Богородица, а други получавали изтръпвания от силата й.
Араповският манастир е използван като сцена в един от най-култовите български филми - "Дами канят". Там инструкторът Яким Донев, в чиято роля влезе Стефан Данаилов, си уреждал любовните срещи с курсистките.
Манастирът е място на действие и в други ленти - "Хитър Петър", "Чифликът край границата", "Последният владетел на Балканите".
По време на османското робство обителта пък е била убежище на Апостола. Според историческите данни през 1871-1872 г. Васил Левски се е укривал в кулата на Ангел войвода, която се намира в двора на манастира. Тя е каменна, с малки прозорчета на първия етаж, които са служели за бойници. Помещенията отгоре са били използвани за живеене.
Преди демокрацията кулата е била любимо място за тежки купони на членове на Политбюро на БКП. От няколко години е етнографски музей.
Жители на околните села са дарили носии, китеници, земеделски сечива и предмети от бита, типични за Асеновградския край от епохата на Възраждането.
Сливодолското падало трябва непременно да се види
Много са дивните места в Родопите, но едно от тях трябва непременно да се посети - Сливодолското падало. Намира се на 15 километра от Асеновград. Живописна екопътека отвежда до него. Тя е добре обозначена с маркировка, по която може да се види красива растителност и природа.
До самия водопад има панорамна площадка, което позволява той да се види с цялата си красота. Водите на Сливодолското падало се стичат отвесно от високи скали с червеникав оттенък, откъдето вероятно идва и името на резервата – Червената стена.
Поради особеностите на терена водопадът се наблюдава отдалеч и човек не може да усети пряко пръските му. Пак поради терена, а и поради голямата височина на водопада, няма удобни места за снимане, които да го обхванат в целия му ръст.
Разходката до него е сравнително лека и кратка и може да се направи и за един ден. Предпочитано място е за много семейства и компании, които си правят и пикник.
Гледката от Бекови скали спира дъха
Омайна красота! - възкликва всеки, погледнал към панорамата от Бекови скали. Точно там е разположена площадка, от която се открива дивна гледка.
Природният феномен е разположен до село Равногор в Родопите, което се намира на 55 километра югозападно от Пловдив. До площадката се стига по лесен и удобен път.
На нея има обособени пейки и беседка, като можете да поседнете и да се полюбувате на природата и любимите Родопи.
Близкото Равногор е разположено на около 1340 м височина. На мегдана има малко кафене и магазинче, където можете да ползвате тоалетна или да си купите вода и нещо за хапване. Има и друга опция за паркиране, която се намира в края на селото, откъдето започва маршрутът.
В случай, че не сте уморени и имате достатъчно време, можете да посетите и другата голяма забележителност наблизо - Червената скала. Тя се намира в обратната на Бекови скали посока. Лесно е стигнето дотам, като за ориентир може да ви послужи параклиса, тъй като разклонът е точно там.
За всеки случай има и поставена табела, на която е обозначено накъде да вървите. И тук маршрутът е доста приятен и ненатоварващ. Разстоянието от табелата до местността Червената скала е около 15-20 минути.
Екопътеката „Бяла река“ - разходка по мостчета и стълби над Калофер
Екопътеката „Бяла река“ е една от най-дългите у нас – почти 2 км. Намира се на около 8 км над Калофер и е изградена в ждрелото на едноименната река в национален парк „Централен Балкан“.
Екопътеката се намира на 570 м надморска височина, а най-високата ѝ точка е на 630 м.
Маршрутът представлява истински образователен тур из една от най-живописните части на планинския парк. Там се срещат над половината от растителните видове в България, близо 2/3 от лековитите билки и 11 вида уникални само за това място растения.
Паркът е убежище на вълци, мечки, диви кози, благородни елени, царски орли, както и на 120 вида птици.
Трасето проследява ждрелото на Бяла река, пресича разпенените ѝ бързеи и оформя своеобразна осмица, минава се покрай няколко водопада. Екопътеката има по-дълъг и по-къс маршрут.
Малкият кръг на „осмицата“ стига до Манастирския бент и е достъпен дори за трудноподвижни туристи. Вторият кръг е по-дълъг и изисква повече усилия. До нея се стига по черен планински път, който тръгва от северозападния край на Калофер и води към мъжкия манастир „Рождество Богородично“.
Кръстова гора - свята място, хиляди се молят за здраве
Има един връх, където на 14 септември се стичат хиляди поклонници от цялата страна и пренощуват под открито небе, молейки се. Това е Кръстова гора над Лъки. Смята се, че там е заровено парче от Христовия кръст.
Местността обхваща църквата Покров на Пресвета Богородица, от която по алея до върха на хълма е разположен комплекс от параклиси, посветени на 12-те апостола.
В началото на комплекса от параклиси първа се извисява църквата „Покров на Пресвета Богородица“, издигната през 1995 г. Вляво от нея се намира алея, водеща до големия метален кръст, подарен от цар Борис III през 1936 г. на светата обител.
Комплексът разполага със 120 места за нощувка. Встрани от главната църква има свещено аязмо, за което се смята, че е лековито.
Легенди се носят за Кръстова гора и за хора, които са намерили изцелението си. Мястото се посещава целогодишно.
Пещерата Добростански бисер грабва с красиви сталагмити и сталактони
Най-красивата пещера в района на Асеновград е Добростански бисер, известна още и като Ахметьова дупка. Тя е разположена на десния бряг на р. Сушица край село Добростан и е на около 2 км от хижа „Марциганица“.
Добростански бисер съдържа красиви пещерни образувания – предимно сталагмити и сталактони. Между тях са разположени т. нар. Синтрови езера, в някои от които се твърди, че има пещерни бисери. Пещерата е много лесно достъпна.
На входа й е монтирана метална стълба за безопасност. Дължината й е 727 метра, а дълбочината - 61 м.
Туристите могат не само да разгледат пещерата, а и да практикуват парапланеризъм. Родопските склонове, в допълнение с добрите въздушни течения, създават уникални условия за този вид екстремен спорт.
Мястото е подходящо и за планинско колоездене или ориентиране.
Старо Железаре се прочу като музей на уличното изкуство
Хисарското село Старо Железаре се превърна в първото в света село с музей на уличното изкуство, след като в последните 10 години фасадите и оградите на къщите бяха изрисувани с портрети на всякакви известни личности – от лейди Даяна и Фреди Меркюри до Бойко Борисов и Румен Радев.
Всичко започва преди 10 години под надзора на полските художници Катаржина и Венцислав Пирянкови. Всяка година те идват и водят със себе си ученици и студенти по изобразително изкуство, които рисуват световни политици, шоу звезди и исторически личности по избор на живеещите в съответната къща.
На оградата на Дома на традициите е изобразен и кметът Илия Тонов в сцена от „Междузвездни войни“. Редом до него са Теодосий Спасов, митичният Орфей с лира, Мик Джагър и Лех Валенса. Цялото село е един музей на открито, дори в „Ню Йорк Таймс“ има голяма статия под заглавие „Че и Бриджит Бардо“ ще спасят Старо Железаре.
Карлово, Сопот и Калофер - възрожденски къщи и история
Трите подбалкански градчета Карлово, Сопот и Калофер - дали на България Левски, Вазов и Ботев, пазят духа им и до днес. Те са открояват с възрожденски къщи, китни места за отдих и много история.
В близост до Карлово са открити останки от средновековни манастири и църкви, възникнали вероятно върху развалините на стари езически светилища.
Смята се, че там са се намирали две средновековни селища - в местностите Света Троица и Свети Пантелеймон. По-късно през Възраждането се развиват занаятите. Интересни забележителности в Карлово са Историческият музей, Националният музей “Васил Левски", двете забележителни църкви - “Св. Николай” и “Успение на Пресвета Богородица”, Мазаковата къща, къщата на Райно Попович, родната къща на даскал Ботьо Петков. В района може да се види водопадът „Сучурум”, живописната екопътека „Адреналин”, резерват „Стара река”, местността „Кръста” с параклиса „Св. Иван Рилски”, Райското пръскало.
В Сопот, родния град на Иван Вазов, задължително трябва да се посети къщата на народния поет, където прекарва детството и юношеството си.
Освен всички забележителности ви препоръчваме да се качите на Сопотския лифт, от който се открива чудна гледка. Също така интересна природна забележителност е Сопотският водопад, който се намира на 30 минути от началната станция на лифта.
Пътеката за него тръгва от манастир "Свети Спас".
Една от новите забележителности в града е надписът "Аз съм българче", който се намира на тепето над възрожденската църква "Св. Св. Апостоли Петър и Павел".
В Калофер обезателно човек трябва да се отбие в дома на Христо Ботев. Музеят, посветен на поета,
е разположен в центъра на града. Открит е през 1944 година и включва мемориална къща-музей, изложбена зала с богата документална експозиция, която представя живота и творческото дело на поета, паметник на Христо Ботев и паметник на майка му Иванка Ботева.
Даскал Ботьовото училище също привлича туристи.
Изградено е през 1848 година. Намира се в центъра на град Калофер, но в по-горната му част.
На първия етаж на училището е художествена галерия, в която можете да видите творби, свързани с историята на града и с Ботев. На втория етаж се намира Музеят на образованието.
Пред него е камъкът, на който поетът изнася своята реч против османската власт на 24 май 1867 година.
Девическият манастир “Въведение Богородично” е изграден в периода 1738-1877 г. Известен е още като Калоферския манастир. Бил е девически от самото начало.
Манастирът е основан от монах Доротей. През 1804 г. е разрушен, но след 15 години е възстановен напълно. Тогава е открито и девическо училище. В църквата на манастира се намира и иконата "Христос Богославящ", дело на неизвестен художник.
Под храма има извор със светена вода на името на Св. Богородица. На това място е бил олтарът на предишната дървена църква и от водата пият богомолци за здраве.
Червената църква в Перущица - бисер от Ранното средновековие
Раннохристиянската базилика Червената църква се намира на 2 километра североизточно от Перущица.
Първият познат източник, в който се споменава църквата, е от Иконом Константин през 1819 г., който я определя като "руина". Сведения за нея има от Константин Иречек.
При анализа на Червената църква изследователите правят аналогии към други сгради със сходни планови композиции - Стоата на Аталос в Атина, антични мавзолеи, църква "Св. София" в Одрин.
Ситовският надпис носи послания за поколенията
Древен надпис е запазен до наши дни в родопското село Ситово.
Предполага се, че може да е издялан от хората, които са оцелели след потопа, предизвикан от вулкана на Санторини през 628 г. преди Христа.
Говори се, че е открит през 1928 г. от родопски кравари.
Единият от преводите му гласи: "Душата, сътворена между Сатурн и Земята, трябва да се завърне обратно към светлината на своята звезда, както е наредил Хронос и Хавес - създателят на всичко живо".
Има и нов разчет: "Той е отишъл на небето, оплакан от синовете си, тук на Земята."
В района на Ситово са живеели траки и надписът е възможно да е тяхно дело.
Белинташ - мистика, легенди и природа
Скалният феномен Белинташ, извисяващ се на 1200 метра в Родопите, отстои на 60 км от Пловдив и е в района на селата Врата и Сини връх. Самото име в превод от древните тюркски езици означава "умен камък" или "камък на знанията".
Мястото действително е обвито в мистика, което кара археолози и иманяри да не спират да се интересуват.
Преди години археолози от НИМ откриха останки от бронзовата епоха. Заключават, че Белинташ е бил скално тракийско светилище, функционирало още през XIII век преди Христа.
Самото плато е изпълнено с множество ями. Две от тях са дълбоки 2,45 м и с диаметър 2,10 м. Това говорело, че били използвани именно от гиганти. Те служели за вани, в които високите хора се потапяли.
Водата в тях е дъждовна и според любителите на мистиката имала пречистващо действие.
В своята книга "Белинташ - светилището на бесите" краеведът Никола Боев твърди, че мястото е древна слънчева обсерватория.
Цялото плато, което е с дължина 300 м и ширина 35 м, е набраздено с улеи, малки ями и кладенци. Когато се свържели с мислени линии, образували копие на звездната карта.
Хора от близките села говорят и за библейско предание. Според него до този връх в Родопите стигнали водите на Потопа, а на металните халки в платото бил привързан Ноевият ковчег.
В началото на 90-те години Ванга предрекла, че Белинташ ще разкрие тайните си, когато там загинат 8 души. Засега няколко са намерили смъртта си, ударени от мълнии.
По тази причина местни хора съветват, ако небето притъмнее, който е на платото непременно да се връща. Самите скали привличали като магнит гръмотевиците.
Според траколози районът бил обитаван от племето беси.
Точно там е намерена през 70-те години на миналия век сребърна оброчна плочка на Сабазий - бога на възраждащата се и умираща природа и на мъдростта. Шефът на Археологическия музей в Пловдив доц. д-р Костадин Кисьов обаче твърди, че тя е фалшификат.
Легенди разказват за съкровище в скалното светилище Караджов камък
Митове за съкровища и НЛО се разказват за Караджов камък, който се намира близо до село Мостово в Западните Родопи. Представлява скално плато с височина 1448 м, в чиито отвесни стени се е образувал естествен тесен улей, в който е заклещен огромният Караджов камък.
До скалния феномен има добре маркирана пътека. Територията на едноименното скално плато е обявена за защитена местност.
По време на археологическо проучване, ръководено от д-р Иван Христов от БАН през 2003 г., е установено, че Караджов камък е изпълнявал функцията на светилище през ранната желязна епоха и късната античност.
Преданията са свързани с други времена. Според едно от тях Караджа войвода от асеновградското село Яврово пазел населението от нашествията на турците и редовния башибозук.
Преди да умре, заровил някъде там съкровище. Според друга легенда огромният гранитен камък, заклещен между вертикалните зъбери, е спуснат от НЛО като част от съпътстващата инфраструктура на космическата площадка на съседното сакрално плато Белинташ.
