- Еманюел Перотен е на 2 г., когато българският художник и половинката му Жан-Клод "опаковат" "Пон Ньоф" през 1985 г.
- За първия си успех артистът следи "бандити" от предградията на Париж и заснема "бунтовете" им, излага снимките им в буржоазните квартали
Той никога не сваля слънчевите си очила и своята черна федора. Пред камери. Художникът JR, известен и като френския Банкси, не се крие. Степента на мистерия, която е изградил около самоличността си, всъщност е от чиста практичност на фона на постигнатата световна слава. Така Еманюел Перотен, без слънчеви очила и шапка, може да работи незабелязано и да създава спокойно мащабни артинсталации на обществени места из целия свят. Той е фотограф, режисьор, уличен артист-партизанин и активист, борещ се за социална промяна чрез креативни, мирни, но мощни методи.
Именно JR е ангажиран с това да преобрази най-стария мост в Париж - "Пон Ньоф", във временно произведение на изкуството - La Caverne du Pont Neuf, което ще може да бъде видяно от 6 до 28 юни. Инсталацията отдава почит на монументалната творба на Христо Явашев-Кристо и Жан-Клод - The Pont Neuf Wrapped, която отбеляза своята четиридесета годишнина през 2025 г.
Израснал в един от парижките жилищни комплекси, JR е само на две години, когато Кристо и Жан-Клод "опаковат" "Пон Ньоф" с 41 800 кв.м. бледозлатиста полиамидна тъкан, трансформирайки го в изкуство за две седмици през 1985 г. Днес енигматичният художник признава, че това е "100% най-предизвикателното нещо", което някога е правил. Но той няма да повтори тяхната идея.
"Изведнъж осъзнах, че всъщност мога да увия този мост и да създам истинска пещера в него", коментира артистът, който е получил пълен картбланш за проекта от племенника на Кристо, Владимир Явашев, директор на фондация "Кристо и Жан-Клод". Именно той решава, че JR е точният човек, който подобаващо да отбележи годишнината от The Pont Neuf Wrapped.
"Търсех художник, повлиян от Христо, който да ме вдъхнови за друг проект, и се сетих за JR. Когато му се обадих и го попитах дали би се заинтересувал, идеята му хареса", обяснява Явашев.
Що се отнася до това колко ще струва проектът, Явашев отбелязва: "Жан-Клод казваше, че ще струва толкова, колкото трябва да струва."
Самият JR намира за вдъхновяващо, че Кристо е един от малкото художници, които винаги са работили по напълно независим и самофинансиращ се начин. Точно както прави и той, като чрез приходите от свои студийни произведения, които допълнително изследват темите на мащабните му инсталации, финансира големите си проекти.
La Caverne du Pont Neuf се осъществява благодарение на дарителския фонд - L'Amicale des Ponts de Paris, от продажбата на произведенията на JR, както и от частни дарения. И без публично финансиране.
Френският Банкси демонстрира и друго сходство в артприсъствието си с това на Кристо, който е отбелязвал, че неговите монументални творби не могат да бъдат притежавани. И JR e казвал: "Никой не може да го има. То просто е там, на улицата."
Артистът признава, че работата на Кристо и Жан Клод го е научила как да създава изкуство, което е временно, но въздействащо, трансформирайки ежедневните пейзажи.
"Изкуството наистина влезе късно в живота ми - споделял е той. - Всъщност не произхождах от този свят на изкуството. Изобщо не бях запознат с него. Много по-късно, когато открих творчеството на Кристо и Жан-Клод, осъзнах какво съм пропуснал. Знаех, че проектът (Пон Ньоф) е оказал голямо влияние върху моя град и това ме накара да съжалявам, че не съм бил там."
Някога Еманюел е обикновен тийнейджър със страст към графитите, а псевдонимът му тогава е Face 3. Но един ден случайно намира камера в метрото и възприятието му за уличното изкуство се променя. Той започва да проследява "бандити" в забранените подземия и покриви на Париж, като фотографира бунтовете, избухнали в парижките предградия. Така създава първия си мащабен проект "Портрет на поколение" (2004-06). Той привлича вниманието към клишираните и предубедени медийни образи на младежите от парижките предградия, като залепва фотографии в голям формат на юноши по стените на буржоазните квартали в Париж.
Този незаконен проект става официален, когато кметството на Париж облепва сградата си със снимките на JR.
През 2007 г. той успява да се противопостави на прогнозите на експертите за провал и създава най-голямата незаконна изложба до онзи момент. За проекта си "Лице в лице" той прави портрети на израелци и палестинци, които споделят една и съща професия, и залепва изображенията по двойки по протежение на разделителната стена. Неговият артистичен процес трансформира стените от сила на разделение в място за социална връзка.
Той не само прониква в общности, но и се сприятелява с жителите, като ги вербува като модели или сътрудници.
През годините постоянно е ангажирал публиката със своите улични произведения на изкуството и е представил множество изложби. Негови творби са събрани в книгата от 2015 г. "Може ли изкуството да промени света", преработена и преиздадена с предговор от филмовия режисьор Джордж Лукас.
Художникът е този, който инсталира "Кикито" (2017) - гигантско малко дете, надничащо през оградата на границата между САЩ и Мексико, и организира пикник около огромните очи на Мечтател от другата страна на границата.
Неговите инсталации, с техните изключителни пропорции, споделят обща мисия: да усилват гласовете на обикновените хора и да предизвикват диалог.
Артистичният подход на JR е хуманистичен и обединяващ. От създаването на trompe-l'oeil в Лувъра с 400 доброволци (2019) до организирането на колаж заедно с мъже, лишени от свобода в затвор с максимална сигурност в Калифорния (2019), той се стреми да включи колкото се може повече хора, с цел насърчаване на разбирателството и принос към обществената промяна. Към януари 2024 г. неговият глобален партиципативен артпроект Inside Out е дал възможност на повече от половин милион души да отстояват това, в което вярват, чрез своите черно-бели портрети в голям мащаб.
Проектите на JR изследват различни медии и артистични практики. Сред най-забележителните му постижения са пърформанс с участието на 153 танцьори на 30-метрово скеле в Двореца "Гарние" в Париж (2023), номинираният за "Оскар" документален филм Faces Places, режисиран съвместно с Агнес Варда (2017), и видеостенопис, изследващ проблема с насилието с оръжие в американското общество, представен на корицата на списание Time (2018). Той също така създава произведения, изложени по целия свят, включително на Венецианското биенале (2022), Бруклинския музей (2019), Музея за модерно изкуство в Сан Франциско (2019) и Триеналето на NGV (2020).
JR е представен от галериите Perrotin, Galleria Continua, PACE и Nara Roesler.
И сега по случай Венецианското биенале JR ще представи социално ангажирания си проект Il Gesto на фасадата на Palazzo Ca' da Mosto. Тази мащабна временна инсталация, вдъхновена от "Сватбата в Кана" на Паоло Веронезе, ще бъде изложена от 5 до 9 май и ще продължи вътре в Palazzo Ca' da Mosto, където ще бъде открит монументален гоблен, също проектиран от JR.
JR пренася известната картина от 1563 г. в настоящето като съвременна фреска: 176 души, свързани с общността Refettorio Paris (гости, доброволци и готвачи), са фотографирани и записани, за да образуват колективна композиция, в която всяко лице крие история.
Неговата работа се фокусира върху взаимодействието и правенето на "невидимото" видимо.
"Изкуството не е предназначено да променя света, да променя практическите неща, а да променя възприятията. Изкуството може да промени начина, по който виждаме света." - JR.
