"24 часа" навърши 35 години на 18 април. Част от безбройните интересни истории за това време издадохме в колекционерския брой миналата събота. Ето още една от тях:
Стивън Тайлър помоли: Не ме наричайте дядо
В началото на 2012 г. бях сред 40-те журналисти от цял свят, поканени в Лондон на специално парти, на което Дейвид Бекъм показа своя колекция бельо. Цялата Риджънт стрийт бе блокирана от стотици фенове. А официалният коктейл събра куп знаменитости, сред които бяха колежката на Виктория от “Спайс Гърлс” Ема Бънтън, бившата съпруга на Мик Джагър Бианка, световната шампионка в седмобоя Джесика Енис. Събитието продължи от 4 следобед до 11 вечерта, Бекъм дори за секунда не прояви звездни капризи. Усмихнат, не пропусна да се снима с всеки от гостите.
В единственото интервю за българско издание Дейвид Бекъм разказа, че във всички отбори, в които е играл, е бил много успешен, но най-силният му период е с “Манчестър Юнайтед”. Когато го попитах кога му е било най-тежко, очите му се насълзиха и призна, че това е периодът след червения картон, който получи на световното първенство през 1998 г. с националния отбор на Англия в мача срещу Аржентина.
Когато се правят интервюта с големи звезди, винаги пиар стои отстрани и си гледа часовника. Вече не помня колко минути имах за разговор с Брайън Мей от “Куин”, който в рамките на три месеца два пъти гостува в София през 2016 г. Но когато времето ми изтече, китаристът на легендарната банда прекъсна пиарката и
каза, че иска
интервюто
да продължи,
което за пореден път ми показа, че големите имена и таланти не страдат от звездоманията, типична за много прохождащи изпълнители. А това, че Брайън Мей иска да продължим разговора, беше наистина огромна емоция за мен.
“О, много ви моля, не ме наричайте дядо. Но внукът ми е най-прекрасният подарък”, каза през смях Стивън Тайлър в интервюто, преди с “Аеросмит” да направят концерт в София през 2014 г. И разказа, че се е справил с проблема си с наркотиците благодарение на музиката, всъщност тя е причината все още да е жив.
Пак през тази година имах интервю и с Хю Лори, когото всички наричат Д-р Хаус. Той обаче категорично отказа да обсъжда сериала, защото натоварването по време на снимките е оказало негативно влияние върху психиката му. За сметка на това с охота говори за музиката - тя е много по-близо до сърцето му от актьорството. Тогава той дойде в София именно за да направи концерт.
За 33 години в “24 часа” съм правила интервюта с още куп популярни имена, сред които Брайън Адамс, Ману Чао, Патрисия Каас, Силви Вартан, Айо, Шон Стокмън от “Бойс ту мен”, Майкъл Болтън, тримата любимци на българската публика Джанлука Джинобле, Иняцио Боскето и Пиеро Бароне от Il Volo. А вокала на “Скорпиънс” Клаус Майне, призна, че като гледа назад, обложката за албума Virgin Killer не е нещо, с което може да се гордеят, защото на нея има 10-годишно голо момиче. “От сегашна гледна точка, имайки предвид проблема, който съществува с детската порнография, в никакъв случай не бихме сложили такава снимка. Но през онези години беше различно”, добави той.
При един от въпросите ми Лиса Стенсфийлд пък сподели за най-голямата си лична болка: “И двамата със съпруга ми Иън сме абсолютно здрави, а желанието ни за деца е толкова силно. Нашите поредица опити инвитро бяха неуспешни. Сега вече се примирихме, че ще останем сами с любовта си”.
Също много лична история разказа в интервю и Конча Буйка: “Аз имах съпруг, но срещнах една музикантка. Тя беше пленителна и очите ми останаха в нея. Споделих я със съпруга си, но нашата връзка не бе дълготрайна. В крайна сметка се разделих и с единия, и с другия”.
При първото ни интервю през 2014 г. Андреа Бочели обясни, че насила е накарал децата си да свирят на пиано. Десет години по-късно направихме второ, в което той казва за вече порасналите си наследници, тръгнали по неговия път: “Трудно е да опиша щастието, което изпитвам, когато съм на сцената със семейството си”.
Преди години френската певица Индила, която в този момент беше много нашумяла, дойде да пее на частно парти в София. Отново
бяхме единствената
медия,
която имаше възможност да направи интервю с нея. Двете ми дъщери я обожаваха и ми извадиха душата да ги взема с мен. Истински се изумих от реакцията на Индила. Отдели им страшно много време, прегърна ги и ги разцелува, разговаря с тях и направихме интервюто, гушнала малката в себе си.
Преди дни в “24 часа” излезе и интервюто ми с Ерос Рамацоти, в което той казва, че го вбесява насилието, а от щастие може да плаче за малките неща – песен, семеен момент, жест на доброта. От стотиците концерти, на които съм била, неговите са най-много. На първия, който беше на стадион “Локомотив”, отидох след няколкочасова сложна операция за вадене на мъдрец. Бях толкова подута и държах лед на бузата си, че група полицаи ме спряха да ме питат дали не ме е пребил някой. Бях и на следващите три конерта в София, а вчера беше петият в зала “Арена 8888 София”. По време на едно от турнетата получих покана от екипа му да присъствам и на последния концерт от обиколката им, който беше в Торино, Италия, и да видя цялата организация зад кулисите за едно такова събитие. Там станах свидетел как феновете му се тълпят, пищят истерично и тичат след колата му, когато певецът пристигна за саундчек. Опашката пред залата от най-върли почитатели се извива още от обяд. А екипът, който работи за подготовката на всеки концерт на Ерос, е като перфектно смазана машина. Всяко нещо е изпипано до най-малкия детайл, като има дори мобилна кухня, която пътува по време на цялото турне и е с четирима готвачи, приготвящи, разбира се, доста богато италианско меню.
През 2012 г. имах късмета да бъда зад кулисите на грандиозния спектакъл “Стената”, който Роджър Уотърс направи с музиката на “Пинк Флойд” пред 50 хиляди души на стадион “Васил Левски”. Гледах всичко, което се случва в бекстейджа - организацията, впечатляващата техника, десетките костюми и кубинки, до огромното надуваемо прасе, което полита над публиката по време на шоуто. Дори се качих на сцената минути преди да започне спектакълът, озовавайки се пред вече започналата да се събира публика.
Покрай работата си съм срещала и много актьори, които преди това съм гледала само на голям екран, като Джерард Бътлър, Пиърс Броснън, Мел Гибсън, Жерар Депардийо, Ланс Хенриксън, Силвестър Сталоун.
Едно от първите ми интервюта с голяма звезда за представите на българския зрител бе с пуерториканския актьор Освалдо Риос. Той дойде в България, за да направи концерт в зала 1 на НДК в началото на 1998 г. В този момент
бе буквално
боготворен от жените
на всякаква възраст в България, които не просто гледаха, а живееха с латиносериалите “Касандра” и “Вдовицата в бяло”. Такива стълпотворения и истерични писъци на всяка негова крачка не съм виждала никога повече у нас, въпреки че са идвали доста по-големи звезди. Още при пристигането му VIP-ът на летище София бе отцепен с полиция и много на брой охранители, а зад огражденията имаше стотици тийнейджърки, млади и дори на преклонна възраст жени, които се тресяха от вълнение и крещяха името му. Дори загражденията не успяха да ги спрат, когато Освалдо Риос излезе от VIP-а, хвърлиха се върху него, а десетките охранители едва успяха да го спасят от връхлетялата го любов. Хотелът, дискотеките, ресторантите, всяко място, което беше планирано да бъде посетено, се окупираше от захласнатите в екранните му образи зрителки. Тогава бях още заек в “24 часа” и тогавашният ми шеф на отдел “Култура” Георги Тошев ми каза: “Малката, искам да следиш и да отразяваш всяка крачка на Освалдо Риос”. И с колегите от фотоотдела се превърнахме в истински папараци, като тези по филмите. За щастие, Дим Дуков, който ми беше много близък приятел, се беше заел да се грижи за неговата програма и ме пускаше да се движа навсякъде с тях. Дори ми уреди интервю, при положение че Освалдо отказа на една от националните телевизии, защото натоварената му програма му дойде в повече. А след разговора ни той заседна в асансьора, което предизвика истинска паника сред персонал, организатори и охрана.
След това истерични писъци на фенки съм чувала само по концертите. А именно този ресор ми даде най-вълнуващите и ценни срещи, защото музиката е голямата ми страст.
