„В България се утвърждава проруският Радев, за когото се опасяват, че може да замени Орбан в бойкотирането на решенията на ЕС. Става драматично спешно да се премахне единодушието при гласуването и да се замени с квалифицирано мнозинство. Сега, защото утре ще бъде твърде късно. Вие какво мислите?" С този тревожен въпрос читател на в."Кориере дела сера" се обръща към неговия коментатор Алдо Кацуло, който има постоянна рубрика в изданието за диалог с публиката.
Отговорът на известния журналист е ясен, но нюансиран: дори ако Орбан изчезне от сцената, на Владимир Путин няма да му липсват приятели в Европа. Следователно проблемът с единодушието остава.
И все пак, България не е Унгария, убеден е Кацуло.
„Историята на двете страни е коренно различна. България е била единствената държава от Варшавския договор, в която почти не съществувало антисъветско настроение". Причината? Историческа благодарност. Българите помнят руската армия като освободител от османско робство. Символ на това е величествената катедрала „Александър Невски" в София, построена в чест на руските войници от войната през 1877 г. срещу Османската империя. Дори по време на Втората световна война България, макар и съюзник на Германия, не обявява война на Съветския съюз и не изпраща войски на Източния фронт. В София не избухват бунтове като тези в Будапеща, Прага или Варшава. А в Италия крайната левица някога дори наричала собствената си страна „България на НАТО" като форма на политическа подигравка.
И тук идва най-любопитният детайл. Алдо Кацуло цитира своя колега от в."Република" Паоло Гаримберти, който в статията си за последните избори в България отбелязал поразителната физическа прилика между днешния президент Румен Радев и дългогодишния комунистически лидер Тодор Живков, човекът, управлявал България от времето на Сталин до падането на Берлинската стена.
Кацуло след това разказва как през 1996 г. пътувал до България, за да отрази драматичните сцени на гладен народ, щурмуващ парламента. Решил да поиска интервю от Тодор Живков. Отговорът? „Да, но срещу 1000 долара в брой".
На подобна ситуация Кацуло казва, че никога не се е натъквал нито преди, нито след това.
По онова време журналистът работел във в."Стампа", притежаван от фамилията Аниели, собственикът на ФИАТ. В редакцията на вестника въпросът стигнал до върховете. Говори се дори, че бил консултиран самият Джани Аниели. Истина или мит, не е ясно. Но решението било взето -да се плати на Живков.
Самият той живеел във вила в планината Витоша, надвиснала над София, "град, който далеч не е мрачен: с най-голямата синагога на Балканите, джамия, дело на османския архитект Синан (наричан „Микеланджело на Османската империя"), и католическа катедрала".
По време на интервюто Кацуло задал въпрос, който звучал почти философски: „Как успяхте да замразите една държава за почти половин век?"
Отговорът на Живков бил кратък, но смразяващ: „Смятам го за политически шедьовър."
