За да бъдеш истински творец, трябва да бъдеш истински човек – да имаш позиция, да не си безразличен към болката на другите. Това каза актьорът, режисьор и преподавател в НАТФИЗ проф. д-р Ивайло Христов.
Той призна, че първоначално бъдещето му е било свързано със спорта, като дори е бил шампион по водна топка с „Левски", но по-късно се озовава в театралната среда, докато не се стига до първите му изяви на сцена - момент, който променя посоката на живота му.
Професорът си спомня студентските години като период на пълна отдаденост. „Животът в академията беше такъв, че всичко подчиняваш на него. Бяхме постоянно заедно, репетирахме, работехме, създавахме постановки", каза той пред NOVA. По думите му именно тази среда е създала силна професионална школа и е дала път на много успешни актьори.
На въпрос дали е имал колебания в избора си на професия, Христов е категоричен: „Не. Никога не съм имал съмнение. Винаги съм си казвал – добре, какво друго? И не се сещам какво друго".
Христов сподели, че актьорската му природа му помага и в режисурата и писането. „Когато пиша сценарий, си представям актьорите. Влизам в тяхната кожа и започвам да пиша от тяхно име. Това много ми помага", обясни той.
Според него най-силният път към зрителя често минава през смеха. „Историята трябва да има дълбока лична причина. А най-лесният начин да стигне до хората е чрез смешното. Но смешното не е лек смях – то е интуиция на абсурдното", подчерта професорът.
Голямо място в живота му заема преподаването в НАТФИЗ – роля, която приема като мисия. Той признава, че най-голямата му отговорност е не просто да обучава актьори, а да възпитава личности.
Днес професорът продължава да мечтае – за нов филм, за пътувания и за успеха на своите студенти. „Мечтая те да намерят истинска реализация", сподели той.
