- Не обичам разказ, който угажда на публиката. "Мамник" едно към едно с книгата ще надхвърля бюджета на "Аватар"
- Минахме през критични моменти с шести сезон на "Под прикритие", но предстои нещо изключително за гледане
- Досега само загрявах за филма "Чамкория", който ми е най на сърце
Всички говорят за сериала "Мамник", очакват с нетърпение шести сезон на "Под прикритие" и се вълнуват за киноадаптацията на "Чамкория". Зад най-обсъжданите продукции стои режисьорът Виктор Божинов, който не влиза в проектите с идеята да угажда на зрителя, но в крайна сметка успява да му даде точно това, от което има нужда.
- Г-н Божинов, на финала на сериала "Мамник" струваше ли си рискът за вас да превърнете такъв литературен материал в тв продукт? Не всеки би скочил.
- Смятам, че си струваше, защото задачата беше изключително провокативна, сложна. Поканата дойде от Магърдич Халваджиян и от Силви Йорданов, с които се познаваме и сме работили заедно отдавна. Това беше предложение, което не се отказва именно заради задачата, заради пътя и в крайна сметка заради резултата.
- От началото тръгна една вълна от критика главно заради разминаванията с романа на Васил Попов. Такива бяха ли задължителни и направиха ли историята по-силна?
- Книгата съдържа адски много детайли и адски много нюанси, но изложени с езика на литературата. През романа много лесно може да си представим едни сцени, които да бъдат впечатляващи, но едно нещо, за да се превърне в конкретика пред камера, трябва все пак да бъде възможно. Опасявам се, че ако трябваше да дадем на почитатели на книгата историята едно към едно, може би бюджетът на "Аватар" нямаше да ни стигне, за да го заснемем впечатляващо. Ние трябваше да подредим сюжета като пълноценна самостоятелна история с обрати, с главни герои, злодеи, второстепенни персонажи и те да бъдат мотивирани по определен начин, така че лесно да бъдат разбрани. В книгата много от причинно-следствените връзки са усложнени безкрайно. Литературата позволява, но за екран важат други правила. Обикновено в една добра книга има повече от една история за филм.
С Васко Попов много сме разговаряли, и със сценарния екип, и с продуцентите - как да се конструира всичко. Защото вярваме, че сериал и книга са отделни произведения и трябва взаимно да се допълват. Така че хората, които са чели книгата, да видят в сериала малко по-различни неща, а пък тези, които са гледали сериала и не са запознати с книгата, след това да я прочетат и да си изградят по-пълноценна представа за историята.
Разбирам хората, които ревностно ни нападнаха за разликите - това "кощунство". Но все пак това не е Библията. Какъв е смисълът да гледаш нещо, за което вече знаеш как ще се случи?! Не че не знаем и във "Война и мир" какво ще стане, но за този жанр интригата е важна. С постепенно набиране на темпото. Защото другата основна критика беше, че в началото сериалът тръгва адски бавно. Всъщност това беше абсолютно умишлено. Първо, аз вярвам, че в едно малко село нищо не се случва бързо. Второ, не съм привърженик на разказа, който угажда на очакването на зрителя - седящ високомерно и чакащ да бъде гъделичкан. В началото "Мамник" тръгна бавно, но задачата беше с всяка следваща серия темпото да се увеличава и мисля, че динамиката, която предстои в последния епизод, ще отговори на очакванията.
- Финалът ще изненада ли?
- Ние не можем да превърнем един сериал от началото до края в битки между мамника и човешките същества. Затова сме се постарали накрая това нещо да се случи, като отново повтарям - по начин, по който смятаме, че е най-оптимален. Другото е, че има една лека промяна в начина, по който се стига до финала, която е изключително важна за мен като морална теза. Някои го наричат поука. В края на книгата, казано най-грубо - една възрастна жена с нож убива майка си. Тук ще е малко по-различно. Тъй като смятам, че ние, които създаваме емоции и послания за голям кръг хора, трябва да защитаваме и някаква теза. Аз не бих допуснал един такъв сюжет да завърши с едно убийство.
- За вас с какво беше ценна работата по този сериал?
- Основното нещо, което приех като задача, бе да създадем тази атмосфера - леко мрачна, загадъчна, с много нощни снимки, с мъгли, със странни гори и дървета. Всъщност това беше голямата провокация. Първо, как да изградим тази среда, и второ - как да я напълним с живот. С оператора да постигнем картинката, с актьорите - емоциите на персонажите, с режисьора по монтаж - ритъма, с композитора - другите емоции, които са необходими. Така че всички тези компоненти ме провокираха.
Имахме късмета да намерим място, в което няколко ключови елемента се събират. Тъй като Вракола е хипотетично населено място, беше важно да има река и да има старчески дом. Снимахме в село Калугерово до Правец и малко в Трън в ждрелото. За съжаление, в Трън нямаше къде да се настани голям екип. А и трябваше да сме близо до София, защото актьорите имаха представления. Правешкият район беше много удобен. Водещото все пак беше, че там намерихме река със стари мостове и старчески дом, старо запуснато гробище и истински автентичен оброчен кръст - мястото, където Величка създаде мамника. Хора дори ми писаха да ме питат къде се намира мястото и им пращах локацията.
- Позитивният отзвук след ретроспективния епизод беше огромен. Целият екип беше засипан с похвали, но най-вече актрисата Надя Дердерян. Очаквахте ли го?
- Чувствам се удовлетворен, че така се случи. Подобен подход използвахме и в сериала "Вина" заедно с Ваня Николова. Исках тази ретроспективна история да надгради, тоест да бъде по-добра. Вътре се залага на силни страсти и емоции около една тема, свързана с Ньойския договор, която не е особено позната. Тази серия дава ключа към неизвестните неща от съвременната линия в сериала и затова трябваше да изберем актриса, която да носи излъчването на героинята и да прилича на Галя Александрова, която играе възрастната Величка.
Надя се яви на кастинг. Направи проби, аз бях много впечатлен. Тя се справи блестящо - първо с домашното си, след това с работата на терен. Реакциите към изпълнението само доказват, че когато си добър в това, което правиш, може да получиш признание и без някакви връзки. Доказва и това, че има доста страхотни актьори, които, за съжаление, често не получават шанс да станат популярни през някаква по-отворена медия.
- Безспорен любимец на зрителите стана Йордан Ръсин, който играе Камен Почекайн? Само заради този факт, ако има продължение - героят му ще бъде ли в историята?
- В книгата героят му е неприятник и изчезва във втората част. Данчо Ръсин е страхотен актьор и чешит. От Перник. Заедно с Васко се разбрахме, че всъщност Камен ще избяга от литературния си образ. Признавам си, че понеже харесвам и подхода на Данчо, и чувството му за хумор, му отвързах ръцете за импровизации. И ето че зрителите не мрънкат, че той не е като в книгата.
Умишлено още не съм чел "Лехуса", но си спомням, че Васко, като гледаше какво прави Данчо, започна да разсъждава над въпроса за бъдещето на героя.
Относно тв продължение на "Мамник" знам, че се водят разговори, но към момента няма конкретика. Това е сложен процес, свързан с голяма продуцентска отговорност. Не мога да потвърдя, нито да отрека, че се мисли за продължение.
- Успехът на един тв продукт проличава ли и когато лицата от него се превръщат в любимци, в звезди?
- Това е от страничните ефекти. За мен е успех, когато един сериал предизвиква дискусии и спорове. Това показва, че е успял да развълнува под една или друга форма. В началото за "Мамник" тръгнаха полярни мнения, а като числа отрицателното спрямо положителното беше само около 1/4, но отрицателното винаги е доста по-шумно. За мен е приятна изненада оценката на зрителите в международната платформа IMDb, която за епизоди 10 и 11 е 9,4 и 9,8. Много висока оценка.
- Безспорно феноменът "Под прикритие" покри със слава всички актьори, играли в него, които и до днес биват свързвани със сериала.
- Да. Случва им се такава беля на някои хора. Важното е на повечето характерите да издържат на суетата, която е породена от славата.
- С какво ще бъде различен новият шести сезон?
- Имаме вълнуваща история, която се разказва с по-отворен мащаб към събитията, и разбира се, романтичната част, свързана с ретроспекциите. Тоест с връщането назад, където зрителите ще могат да срещнат отново любимите си персонажи, загинали в предишните сезони.
- Как оценявате работата си по стоте снимачни дни на "Под прикритие"?
- Беше много интензивна. Труден проект. Имаше своите особености и минахме през някои доста критични моменти. В крайна сметка винаги успяваме да стъпим на крака и аз с вълнение очаквам да видя как ще реагират зрителите на премиерата. Тъй като моята водолейска интуиция ми казва, че им предстои да преживеят нещо изключително. "Под прикритие" е сериал със собствен ореол, някои го наричат култов статут, и съм сигурен, че новият сезон ще впечатли.
- Готов ли сте и за критики? При такива големи очаквания винаги ще има и някой недоволен?
- Винаги. Един приятел скоро разказа, че жена му работела в болница и всъщност, когато носели храната на пациентите, те винаги били разделени на две. На някои им е солено, на другите им е безсолно. Така че ние не можем да угодим на всички. Нормално е да има критики - основателни или не.
- Криминалният жанр остава ли си любим на българската публика?
- Ние затова и "Мамник" пуснахме не толкова в хорър територията, а по-скоро в криминалната мистерия. Зрителите винаги искат някак си да разследват, да са сред лошите. Дори у нас мисля, че има една голяма вълна от хора, които харесват "Под прикритие", защото искат да са като лошите момчета, които винаги са били любими на момичетата.
- Престрелка с много смърт край планинска хижа... Говоря за случая "Петрохан", а сцена с подобен сюжет съвсем случайно ще има в новите епизоди на "Под прикритие".
- Благодарение, предполагам, на Слави Ангелов, отново сме много актуални.
- Случилото се в "Петрохан" оказва ли се много по-страшно от всички конспиративни теории около него и защо тази трагедия така раздели обществото?
- Защото тя освен всичко има потенциал за невероятен филм. Първо, създаде се впечатление, че неизвестните са повече от известните. Не знам проблем на кого е. Но като си говорихме за това, че хората се интересуват от криминалната интрига, те наистина винаги искат да ровят, искат да са сигурни, че знаят истината. И търсят пътя към нея. Което, между другото, не е лошо. Това е доста похвално. Някак си остана буцата в гърлото, че в тази трагедия има някакви доста скрити неща. И хората, и властите, от които зависеше да не остане такова впечатление, май не можаха да се справят. Тоест да го изкомуникират. Но в България знаем, че има и доста такива други случаи, които са оставали недоизказани.
- Вярата в конспирации показва ли и едно недоверие в институциите?
- Мисля, че недоверието в институциите е част от българския прагматизъм. Част от българската спирачка за развитие, но и в същото време рецепта за оцеляване. Защото съмнението и недоверието водят винаги до някаква нестабилност. Българинът почти никога няма да се довери на институции, защото смята, че целта им е да го прецакат. Институциите са отново едни хора от това общество и ако някой иска да прецака някого, то винаги е взаимно.
- Значи не вярваме на себе си?
- Не вярваме на себе си, но и не можем да срещнем вярата на другите, защото сме неспособни да оценим положителната работа на човека до нас. Винаги предпочитаме, ако е успял някой, да мълчим завистливо, ако може, да го ритнем. Много е сложно и това общо взето се вижда и в начина, по който се развива политически държавата, защото там лъсва всичко. Кой е най-важен, кой е направил най-много, кой веднага ще каже, че другият е идиот... Ако всички правим успешни крачки напред чрез признание, тогава бързо ще се отървем от цялото мрънкане и мнителност. Макар че, от друга страна, както казах, не знам дали това не е за добро. Истината винаги е някаква комбинация от фактори "за" и "против".
- Тепърва ще продължите със снимките на "Чамкория". Няма ли вече творческа умора у вас, тъй като сте ангажиран с толкова трудоемки проекти в последно време?
- Мога да кажа, че "Мамник" и "Под прикритие" са само една загрявка за моето вдъхновение по отношение на "Чамкория". Ретроепизодите за "Вина" и "Мамник" също за мен бяха една тренировка за това, което правя във филма. Така че напук на завистниците искам да кажа - напротив, не съм се уморил, а зарядът ми е изключително огромен. След три седмици започваме снимки. Единственото нещо, което ме притеснява, е при този ход на всичко нагоре като цени дали ще успеем да се справим в бюджетната рамка. Но вярвам, че когато се работи с екип от приятели и добри професионалисти, опитът ще ни даде решения.
- "Чамкория" ли ви е най на сърце?
- Да. Искам да я реализираме по начин, който да бъде впечатляващ въпреки много ограничените бюджетни възможности.
- Кога ще успеем да я видим на голям екран?
- Ако не ни мине котка път, се надявам в края на 2027-а да може да се състои премиерата.
- Ваша фраза от терен е: "Съвършенството е безгранична величина, продължаваме нататък!". Такъв ли е вашият принцип в изкуството и в живота?
- Вярвам, че съвършенството е като щастието. Както е казал Чехов: "Щастието не съществува, има само стремеж към него". А съвършенството е безгранична величина, защото винаги едно нещо може да стане по-добре. За мен е важен стремежът към съвършенство. Ако постигнеш 50% от това, което си представяш, би трябвало нещата да се получат. Желанието за това е водещо и него трябва всеки да стимулира сам, за да може да се движи напред. Ако се закопаем в дадена цел, да искаме да я изпълним съвършено, може да ни отнеме и цял живот.
