- Французите го наричат "българска уста". Те са на 2-о място в Европа по поставени филъри, но го правят деликатно
- У нас е повлияно от чалга културата, свързва се с успех, мъжете показват колко са вложили в жените си
- Филърите мигрират в главата. Стигат и зад очните ябълки. Предизвикат автоимунен процес
Прекомерно напомпани устни, превърнали се вагресивно визуално явление. Мислите, че това е световна мода? Не, това е социален феномен, който се наблюдава единствено в България. Французите с презрение го наричат “българска уста”, въпреки че точно те са на второ място в Европа по поставяне на дермални хеалуронови филъри, но естетическите корекции в страната на любовта почти не се забелязват.
Защо обаче българката толкова много иска да има огромни устни, сравнявани с клюна на патиците?
Причините са различни. От неодобрение в ранна детска възраст, през ролята на социалните мрежи до точката на пречупване, в която се размива границата между самочувствие, задоволяване на личностен дефицит и подражание.
“От една страна, устните са едно от най-лесните места за корекция - посочва пред “24 часа - 168 истории” Симона Александрова, председател на асоциация “Пациентите на естетичната медицина”. - С относително малко количество и пари може да се постигне много драматичен ефект. По-сочните устни винаги са свързвани с младост. Те са директна препратка към сексуалната им функция и съответно са по-привлекателни за мъжете. Не съм чула мъж, който да казва, че много харесва огромни, напомпани устни. Обикновено твърдят, че това ги отблъсква, но въпреки това са с дами точно с такава уста, което е интересен феномен за мен. Успешните мъже, особено в материален план, винаги са с такива дами. Някак си в България изобщо външният вид и коригираните устни на жената са символ на материален просперитет и успех в живота.
От друга страна, попфолк браншът още от началото на 90-те не е спирал да има влияние върху стандартите за красота. А тези певици са изключително направени. И се създава тази илюзия, че който изглежда по този начин, е успешен. Затова според мен една голяма част от жените, дори да не им харесва много, искат да изглеждат така, за да се смята, че са постигнали нещо в живота си.”
В последните две десетилетия естетичната медицина преживява истинска революция, а поставянето на филъри в България се превърна от нишова процедура в масово явление. Днес, ако не си преправил устата си, не си в крак с модата. Независимо дали си на 20, или на 50 години. Но кога всъщност започва тази тенденция и кога достига своя пик? Началото наднича срамежливо още през 80-те и 90-те години на XX век, когато колагеновите инжекции навлизат в практиката. Те обаче са скъпи, краткотрайни и често предизвикват алергични реакции. Истинският обрат настъпва през 2003 г., когато FDA одобрява първия филър с хиалуронова киселина. Той е по-безопасен, по-дълготраен и с естествен ефект. Именно тогава процедурите започват да излизат от медицинската среда и да навлизат в козметичните клиники по целия свят. Глобалната мания по тях избухва след 2010 г., подсилена от възхода на социалните мрежи, селфи културата и влиянието на знаменитости като Кайли Дженър, която открито говори за корекциите си. Устните, скулите и контурирането на лицето се превръщат в тренд, а процедурите - в нещо почти рутинно за младите хора. Пикът на популярността достига около 2018 г., когато филърите вече са световен феномен. Те стават по-достъпни финансово, а клиниките никнат като гъби.
Пандемията от COVID-19 също изиграва неочаквана роля. Ефектът “Zoom лице” кара хората да обръщат повече внимание на външния си вид по време на видеоразговори, което допълнително увеличава интереса към процедурите.
Но когато естествените черти се заменят с почти карикатурни пропорции, резултатът често има драматичен ефект. В стремежа си да отговорят на наложения тренд някои жени неусетно се превръщат в част от визуален шаблон, в който идентичността отстъпва място на крайности. Те обаче понякога водят до непоправими щети като при пациентката от Дупница, която е получила некроза на носа след процедура с филъри, а друга - почина. Скандалът отново породи дискусии по темата за безнаказаността в тази сфера на естетичната медицина и българките, на които корекциите им действат като наркотик, за да искат още и още.
“В България мисля, че всичко започна в началото на прехода, когато се оформяше една култура, повлияна от чалга музиката – обяснява пред “24 часа – 168 истории” Нели Георгиева, която създава най-голямата фейсбук група “Безопасна красота”, след като става жертва на пластичната хирургия, и зам.-председател на асоциацията “Пациенти на естетичната медицина”. – Има тенденция, която се постави от попфолк звездите. Жените искат да приличат на тях, защото така се смятат за успешни, обичани, харесвани, идеализирани. Но този феномен го има само тук, никъде другаде. Проблемът е, че в България има страшно много нерегламентирани практики. Всичко се случва “под масата” и най-вероятно оттам идва този нереалистичен резултат.”
Тенденцията у нас показва обаче, че дамите, които си поставят най-много филъри, са в двете крайности – 20-годишните и 50-годишните.
“50-годишнината е много повратен момент в женската физиология - допълва Александрова. - Това е моментът, в който жената се сблъсква с менопаузата. Вероятно има някаква криза на средната възраст, защото тя губи основното, което я прави жена - нейната репродуктивна способност. И в стремежа си да изглежда фертилна и по-млада тя започва с корекциите. Коригираните устни подмладяват външния вид, защото при уголемяване на горната се скъсява разстоянието до носа, а това е маркер за младост. С годините това пространство се свлича надолу. Затова дерматолозите правят корекции първо там и след това се опитват да вдигнат обема в скулите, за да се получи обратен триъгълник. Това са маркери, които човешкото око регистрира, но несъзнателно. Младите момичета се влияят от социалните мрежи. Има и такива, които теглят кредити, но не от бързите, за да си направят корекции. Няма нищо лошо, ако една жена наистина е решила да промени нещо, което не я удовлетворява. Но в повечето случаи жените, които вземат заеми, за да си направят такива процедури, е с цел търсене на богат мъж. И такива са дамите в “Ергенът”. Не искам да ги заклеймявам, но някак не смятам, че е честно да казваме, че това са красивите жени у нас.”
Проучвания в световен мащаб доказват директна връзка между времето, прекарано в Instagram и Snapchat, и желанието за промяна на външния вид чрез филъри и ботокс. Въпреки че възрастовата група 40-54 години все още държи 50% от пазара на хиалуроновата киселина, интересът сред Gen Z поколението расте лавинообразно, особено при процедурите за уголемяване на устни и ринопластиката.
“Тенденцията е резултат от няколко взаимносвързани психологически и социални процеса, които постепенно се надграждат един върху друг – споделя пред “24 часа – 168 истории” д-р Петя Пандурова, психолог в сферата на хранителното поведение и образа на тялото в Центъра за психологическо консултиране и изследвания към Софийския университет. В съвременното общество съществуват силно идеализирани културни стандарти за красота, които не отразяват реалното разнообразие на телата, а представят ограничен и често недостижим модел. Те не са просто въпрос на естетика, а функционират като социални норми - ориентири за това какво се счита за желано, приемливо и дори “правилно”. Ключов механизъм е социалното сравнение. Хората естествено оценяват себе си, като се сравняват с другите, особено когато липсват обективни критерии за външен вид. В такива случаи другите се превръщат в своеобразни “огледала”, чрез които определяме къде се намираме и доколко отговаряме на наложените норми. А социалните мрежи значително усилват този процес, като създават среда, в която идеализираните образи са постоянно присъстващи. Те не просто отразяват културните стандарти за красота, а ги стандартизират, превръщайки ги в постоянен психологически натиск, който поддържа усещането за недостатъчност и засилва стремежа към промяна. В допълнение, механизмите на социално одобрение (харесвания, коментари и споделяния) свързват директно външния вид с общественото приемане.
Съществена роля играе и фактът, че социалните мрежи размиват границата между медийните образи и “обикновените” хора. Така идеалът започва да изглежда по-близък и достижим, което засилва натиска за съответствие. В комбинация с алгоритмите, които показват сходно и повтарящо се съдържание, човек се оказва в среда, в която един и същ тип външен вид се нормализира и започва да изглежда като единствено възможен стандарт. Към това се добавя и влиянието на филтрите и дигиталните модификации, които променят самото възприятие за реалност. Те създават “подобрена” версия на външния вид - с по-гладка кожа, по-изразени черти и по-симетрично лице. Така границата между реално и дигитално променено лице се размива, а очакванията към собственото тяло стават още по-нереалистични.”
Любопитното е, че в официалните статистики по тази тема България изобщо не фигурира, тъй като е прекалено малък пазар за подобни манипулации, както и липсват данни за потребление и брой лекари. Проучване от 2025 г. на Международното дружество по естетична пластична хирургия (ISAPS) показва, че общият брой хирургични и нехирургични процедури се е увеличил с 40% от 2020 г. насам. САЩ оглавява класацията за най-високо потребление и значимост на пазара на дермални филъри, като през 2024 г. естетичните процедури в страната надхвърлят 6,1 млн. Бразилия също заема водеща позиция заедно с Германия, която е лидер на европейския пазар. След нея е Япония, следвана от Франция, в която има изключително висока популярност на филърите в сравнение с други методи.
Процедурите с хиалуронова киселина там представляват близо 42% от всички нехирургични естетични интервенции с над 234 000 регистрирани случая годишно. Корекциите обаче са изключително деликатни и не са крещящи като тези на българките. На европейския пазар Франция е на второ място по тези манипулации, следвана от Италия, Испания и Обединеното кралство.
Въпреки това именно французите се изумяват от корекциите на нашите дами и наричат феномена “българска уста”. В подобни критични статии България е цитирана като страна с нелегален пазар на филъри, които не се поставят от специалисти. През май 2023 г. бреговата охрана на САЩ е идентифицирала над 70 пратки с нерегулирани продукти (Botox и Juvederm), като е установено, че те произхождат от 4 основни дестинации: България, Испания, Китай и Южна Корея. Стойността им се изчислява на около 175 400 долара.
В анализите се отбелязва обаче, че България често се възприема и като дестинация за евтини процедури, но в световната статистика страните с най-голям дял чуждестранни пациенти за естетични корекции са Тунис, ОАЕ, Колумбия и Турция.
“Французойките може да си поставят толкова много филъри, но то е деликатно – коментира Симона Александрова. - А при нас е важно да личи. Много пъти във фейсбук групата “Безопасна красота” наблюдавам настроенията и много девойки казват: “Защо ще го слагам, ако няма да личи? Трябва да се вижда, че пари са давани”. Мисля, че това е феномен в нашата част на света, в страните с по-нисък жизнен стандарт, с малко по-развити патриархални схващания, в които има добре обособени полови роли - жената трябва да е красива, а мъжът да е богат. И жената до такъв мъж показва колко пари той е вложил в нея. Все едно е ходеща разпечатка от банковата му сметка. Това скрива идентичността и е една дълбока психологическа увереност, че “аз имам нужда от ремонт, не изглеждам добре, не съм достатъчна такава, каквато съм”. Тоест жената трябва да отговоря на някакъв стандарт.”
Проверка на вестника ни установи, че цените в реномираните медицински центрове в столицата за поставяне на филъри в устните започват от 250 евро. Но хора, които не са специалисти и извършват процедурите в гаражи, вземат много по-малко, а дейността им в повечето случаи е нерегламентирана, каквато беше на Арина Гуудс, която преди месеци прати десетки жени в болница след поставяне на ботокс от Турция.
“Един от основните проблеми са пациентите – категорична е Александрова. – В социалните мрежи често има спорове за конкретни хора, за които знаем, че не са лекари, но извършват такива процедури. Например има такава дама от Варна, за която сме алармирали десетки пъти. Пращали сме ѝ проверки, но тя продължава да работи. Когато публикуваме пост за нея, половината от коментарите са: “Тя прави много хубави устни и има толкова доволни клиенти”. И това е така, защото тази жена ще направи огромни устни. А един естет, дерматолог, компетентен и квалифициран, няма да ги направи. Повечето, които правят тези напомпани устни, са без съответната необходима специалност, което отново ги слага в графата на неправомерно работещите. Те правят абсолютно изравнена челюст, приличаща на ютия. С остра брадичка, огромни устни и скули и микроносле. Те виждат, че е грозно, но не им пука, защото толкова им е моралът. Прекрачват всяка граница за пари, защото знаят, че няма да бъдат глобени. Това е другият голям проблем – контролът в България липсва. Проверките на РЗИ се случват след сигнал. Шансът е 50/50, че няма да открият нищо нередно, защото всичко е скрито предварително. Нарушителите не ги е страх. А глобите, които се налагат, са смехотворни – около 1500 евро.”
Но не трябва да се забравя, че съществуват няколко мита за филърите, които Нели Георгиева развенчава: “Смята се, че това е продукт, който временно пребивава в тялото и след определено време се разгражда – обяснява тя. – Само че това не е така и се доказа през последните години с практиката на лекари, които са поставили своите пациенти под ядрено-магнитен резонанс. Изследванията показват, че филърът мигрира в лицето, по главата. На пациентка, на която ѝ е поставен под очите за т.нар. хлътване, се е преместил чак зад очната ябълка. Дермалните филъри не съдържат само хиалуронова киселина, а и сериозен процент полимери. Така има по-дълготраен ефект, да не кажем вечен. Освен това тези филъри са склонни да предизвикат автоимунен процес. Когато хората с такива корекции са болни, мястото на поставения филър се подува, а имунната система го регистрира като чуждо тяло и започва да го атакува. Това може да се случи години след манипулацията.
Затова моят съвет към дамите, които смятат да си правят подобни корекции, е първо да поговорят с психолог. Защото може да се окаже, че всъщност не искаш да променяш носа или устните си, а нещо друго ти липсва в живота, което аз мога да гарантирам като човек, минал през това. Като си оправиш гърдите, устните, носа, тази дупка продължава да я има и ти никога няма да си щастливият човек, който си мислиш, че ще станеш, когато направиш тези корекции на външния вид, ако не си работил навътре.”
“Потребността от конкретни телесни промени не възниква случайно. Това е процес, при който човек започва да възприема тялото си отвън, като обект за наблюдение и оценка, а не като средство, чрез което усеща, действа и взаимодейства със света – пояснява психологът Петя Пандурова. – Тясно свързан е с тенденцията към сексуализиране на женското тяло, която е формирана в съвременната популярна култура и е широко изследвана в рамките на социалната психология.
В този контекст не всички части на тялото получават еднакво внимание. Фокусът се насочва към зони, които имат висока социална и еволюционна значимост - преди всичко лицето и т.нар. сексуално диморфни черти. Устни, скули, гърди и пропорции на тялото са свързани с възприеманата привлекателност и сигнализират за полова зрялост и здраве. Именно затова тези зони са културно “натоварени” със значение и се превръщат в център на внимание и оценка.
Социалните мрежи и дигиталните технологии допълнително усилват този процес. Филтрите и обработката на изображения не променят случайно външния вид, а систематично подчертават сексуализирани черти - увеличават устните, изглаждат кожата, оформят лицето и тялото. Така се създава стандартизиран визуален шаблон, който започва да се възприема като норма. Свързан с това е и феноменът Snapchat dysmorphia, при който хората започват да желаят да изглеждат като дигитално променените версии на себе си. Изследванията в България, свързани с представата за тялото, негативното му оценяване и поведенията, насочени към неговата “корекция”, все още са ограничени. През последните месеци научноизследователски екипи от Софийския университет и Нов български университет обединяват усилия, за да развият проучванията в тази област и да обогатят знанията за процесите у нас.”
Така се оказва, че феноменът “българска уста” не е естетически проблем. Той е симптом на болното ни общество, в което стойността твърде често се измерва в повече видими корекции.
