Легендарният синоптик мечтаел да стане учител в родния си град Дряново
Аз съм един щастлив човек. Половин век “говорих” с небето, после пак поработвах и сега съм здраво стъпил на земята. Но... пенсионерско битие, какво да се прави. Ще празнувам другата седмица, живот и здраве, в семейна обстановка с жена ми Цанка.
Това казва Човека Време, служил 22 години във ВВС с чин полковник - Минчо Празников. Почетният гражданин на Дряново ще стане на 88 години, но е далеч от представата за средностатистически пенсионер. Не вярва обаче, че стихиите в България са бич Божи, защото е сигурен, че всесилна е само природата. А тя има за какво да отмъщава. Стане ли дума за катаклизми, Празников винаги казва, че Земята има много да си връща за отровите, които хората са излели в нея.
“Сега силите бавно ме напускат, но не се давам. Корав човек съм. Навремето Хрушчов беше казал, че съветският човек ще направи така, че реките да текат в обратна посока, Сибир да стане житница и т.н. Това не се случи и сега природата отмъщава”, казва с усмивка легендата на времето. Тонът му е критичен, но без гневни мълнии, защото обичайно за Празников е да гледа ведро живота.
Макар и в пенсия след 50 години метеорологична служба той доскоро продължава да следи в медиите прогнозата за времето. Днес има поне дузина конкуренти в жанра “дежурен тв синоптик”, но още никой не е успял да му отнеме венеца на властелин на атмосферните явления в тв ефира.
Майсторлъкът е да надскочиш
камерата и да станеш приятел
на този, който те гледа,
знае от опит Празников. В неговия случай приятелството е стигнало дотам, че през годините се чуваха възгласи като “Минчо Празников - президент!”. За негово щастие тъкмо народната любов го опази от политиката. Преди повече от 13 години синоптикът танцува едно лято партиен валс, понеже беше кандидат за депутат от листата на “Гергьовден”-ВМРО в Кърджали. Избирателите в района обаче му направиха добро, като не го пратиха в парламента. Така Минчо Празников не стана временно явление в политиката, а продължи с постоянство да сгрява екрана и в най-тежките политически зими. “От мен друго освен синоптик не става”, отсича той по-късно.
Първата малка стъпка на Минчо към големия скок в метеорологията става преди десетилетия в родното Дряново. Като ученик бил увлечен от физиката и мечтаел да стане учител. “Имахме много добър преподавател и под негово давление и по мое желание отидох да следвам физика с единствената цел, след като завършва, да се върна в Дряново и да бъда учител”, разказва Минчо Празников. Животът му обаче поел по друг път. “Работих пет години, където ме изпратиха. Завършихме шест души и всички заминахме на служба в армията. Тогава военновъздушните сили имаха приоритет, трябваха им синоптици, а ние не можехме да реагираме с отказ. Така не станах учител”, спомня си Празников. Задачите там винаги са били много отговорни за него, защото става дума за живота на пилотите.
След 1986 г. Минчо минава в запаса и постъпва на работа в Националния институт по метеорология и хидрология. Оттогава гласът му звучи неизменно след края на новинарските емисии по радиото, а с Любка Кумчева се редуват пред картата на България със съобщения за времето след “По света и у нас”. И така до 2000-а, когато започва в ТВ МЕТ. После следват изяви в ефира на bTV, а след това и в TV7.
“Винаги с гордост съм си носил името. Прякора ми съм получил от прадядо ми още като малък. Той се скатавал в училище или отсъствал и се извинявал с църковните празници. Оттам и станах Празников. Неговият син Минчо, на когото съм кръстен, записва името си сред опълченците на Шипка в Руско-турската война. Бил е раняван два пъти, лежал е и в руски лазарет”, разказва потеклото си Минчо. Той помни и до днес първото си посещение на паметника. “Бях някъде в класовете, а нашето Дряново не е много далеч от Шипка. Всичките ми съученици знаеха кой е дядо ми, така че нямаше нужда от представяне или хвалби, но аз си се гордеех”, спомня си днес синоптикът.
В училище Празников се отличавал с голямо трудолюбие. През 50-те години учениците от местната гимназия отишли на екскурзия до Златни пясъци. “Един ден тръгнахме към Аладжа манастир, а по пътя гледаме - много змии. Още тогава решихме с моите съученици да организираме акция за събиране на таралежи в Дряново. Почнахме я и събрахме по два таралежа на човек. Аз намерих цели три. Закарахме с вагон таралежчетата и мисля, че спасихме местността от влечугите”, спомня си забавната случка Празников.
Любовта в живота на Минчо била единствена в лицето на жената до него - проф. Цанка Празникова. Тя е професор по медицина, патоанатом, дълги години работи в Медицинска академия, но вече си е вкъщи. Двамата са заедно над 60 години, а метеорологът казва, че именно тя и дъщерята го крепят до тази възраст.
Преди година Минчо претърпя тежка операция на пикочния мехур, но сега има други проблеми. Пие хапчета и живее “като затворник”, но вече почва да свиква. “Дните ми минават в гледане на телевизия, документални филми и слушане на радио. Добре, че е слънчевата ми професорка, която прави празник живота ми, не мога да се оплача от нея. Всъщност -
лошо време няма.
Има лоши жени”,
категоричен е Празников.
За десетилетия връзка с метеорологията легендарният синоптик може и да се е разминавал понякога с точната прогноза. По-важното обаче е, че не се е разминал с добрата жена.
“Нямам богат опит с нежната половина от обществото, защото съм се оженил за първата си любов и съм ѝ останал верен досега”, изповяда се преди години той не къде да е, а в мъжкото списание “Плейбой”.
Един от най-любимите му сезони е есента. Пролетта също го радва, защото животът започва тепърва “да кипи”. “Аз винаги съм бил горд човек и имам един девиз - никога да не изпадам в слугинско положение и да искам милостиня. И пенсията ми стига, макар че е по-малко и от 500 евро. Човек може да иска много, но е важно с какво разполага държавата. Не можем да се мерим с пенсионерите на Запад”, казва Минчо.
През годините за него най-скъпият дар, който е получавал за рожден ден, е бил от колегата му Калоян Такев. “Той ми подари макет на местността Попови ливади над Сандански. Тази художествена композиция ми е много скъпа на сърцето. Обичам да ми подаряват хубави книги и класическа музика. Чалгата не ми е по сърце”, споделя Празников.
Сети ли се за най-хубавия момент в живота си, с усмивка си спомня за раждането на дъщеря си. “А най-лошият са болежките, които ме налегнаха. Много щастлив бях при раждането на детето ми. Имахме доста проблеми преди това и когато тя се появи на бял свят, изпитах неописуема радост. Трудно ми беше и през студентските години. Оставал съм без пари и храна, но с късмет и упоритост успях да устоя на несгодите”, казва той.
Въпреки всичко Минчо не губи чувството си за хумор и споделя любимия си виц за синоптици. “Вождът на индианците си харесал девойка от племето и я поканил в шатрата, но те после започнали да му чукат, да го смущават и той не можел да се съсредоточи. Тогава на него му писнало, извикал индианците и им казал да отидат да събират дърва. В същия момент попитали националната синоптична служба каква ще е зимата и от там отговорили: “Щом индианците събират дърва, значи ще е много люта”, смее се той.
“В крайна сметка изживях пълноценно дните си. Работих това, което обичам, срещнах хора, които ме уважаваха и ценяха. Имах привилегията да бъда част от времето - както буквално, така и в преносен смисъл. Какво повече може да иска човек”, споделя легендарният синоптик, който на 9 февруари става на 88 години.
