Още осем български документални творби ще имат премиера на 29-ия „София филм фест", съобщават от „Арт фест".
„Тихи наблюдатели" е новият филм на сценаристката и режисьор Елица Петкова, чиито предишни работи са представяни и награждавани на различни международни фестивали. В тази история действието се развива в отдалечено българско планинско село, където шест животни разкриват потайния свят на суеверията. Една котка се превръща във вампир, магаре – в омагьосан човек, а куче е заклеймено като убиец на кокошки. През погледa на животните зрителят наблюдава постепенното изчезване на хората. Времето изглежда спряло, а преходността се оказва единствената константа. Филмът е копродукция между България и Германия, като Елица отново работи в тандем с операторката Констанце Шмит.
В „Това беше 1965" режисьорката, сценаристка и продуцент Лиза Мари Стойчев търси истината за своя произход, както и за историята на бягството на баща ѝ във времена, в които да търсиш свобода е било равносилно на това да напуснеш родината си. Заедно с оператора на филма Григорий Шкляр и авторката на музиката към него – Рахел Хуттер, тя пътува из България. Тримата проучват места, текстове, писма, документи и архивни кадри на нейното семейство от миналото и настоящето в България и Германия. Филмът е наситен със спомени, потапяне във времена и места, превърнали се в част от един живот.
„Усещане за принадлежност" на режисьорката, сценаристка и продуцент Ирена Даскалова отвежда в Чипровци, където започва забравената история на трима католически епископи – Петър Богдан Башев, Филип Станиславов и Петър Парчевич, родени през XVII век, а по-късно в Италия, където те са учили и живели. Филмът проследява дейността им, чрез която се стремят да бъдат част от Ренесансова Европа и да организират Освобождението на България. Техният живот изследват трима учени, италиански свещеник, говорещ перфектен български език, директор на музей и екскурзовод към Ватикана. „Усещане за принадлежност" е красив разказ за истинския смисъл на живота.
Главни герои във „Великани" на Христо Петков са създателят на инициативата „Капачки за бъдеще" Лазар Радков и хората, които той увлича след себе си с прости стъпки и действия да променят света и да го правят по-добър. След няколкостотин тона рециклирани капачки от 2017 година до днес, събирани с доброволчески труд и ентусиазъм от хора в десетки български градове, инициативата спасява живота на хиляди бебета, благодарение на дарените линейки, кувьози и друга медицинска апаратура в болници из цяла България, и допринася за развитието на активно гражданско общество у нас.
След режисьорския си дебют с пълнометражния документален филм „Три свещи – белези от Балканските войни" (2014), Диана Захариева представя своя втори документален филм „Ива Ваня – целуната от съдбата, забравена от всички", посветен на германската филмова звезда с български корени Иванка Янакиева. Славата я спохожда рано, а припевът на популярна през 30-те години песен в Германия гласи: „Цял Берлин ми се покланя, аз съм българката Ива Ваня!". Животът на актрисата е изпълнен с обрати, драми и съдбовни удари, а забележителната филмова кариера й отрежда място на единствената българка с име в европейското кино от немия му период.
Филмът „Не съм лош човек" на режисьорката и сценарист Надя Тодорова проследява живота на двама души, които по време на политическите събития със световна значимост в Прага през 1968 година се намират от двете страни на барикадата. Споменитте им са различни, животът им е протекъл по различен начин, но съдбата им предопределя две срещи – веднъж, когато са едва деца, и веднъж, години по-късно, когато могат да погледнат отвъд различията си.
„И никой не пита защо" на режисьора и сценарист Марио Кръстев е филм, посветен на рок-певицата Милена Славова, носещ заглавието на едноименната ѝ песен. Какво стимулира, вдъхновява, тревожи и разочарова Милена през годините? Как един артист преминава през времето – прегради, стени, забрани, сривове, компромиси, отразени в нейните песни като музика и текст. Какво оцелява? Това е филм за търсенето и създаването на смисъл. Ехото на една душа, която се пита защо душите мълчат или крещят.
Филмът „12 такта" на Борислав Костов проследява три паралелни сюжетни линии – Васко Георгиев-Кръпката, прочут български блусар, създател на „Подуене блус бенд", творец с над 30 албума в кариерата си, Евгений Дайнов – политолог, преподавател, но и заклет почитател на блуса, и групата „12 Bar" – българи, които свирят в Америка. Общото между всички тях е споделената екзистенциална страст – блусът. Основната тема на филма е пътят на артиста в некомерсиални води и кой с какво допринася и жертва в името на каузата си.
