
На 23 май 2011 г. Коста Цонев е награден с “Аскеер” за цялостно творчество. Той идва да получи наградата си в инвалидна количка. Просълзен, актьорът казва: “Когато съм на сцената, мечтая за киното, когато съм в киното - мечтая за театър. Хора, не бъдете злобни, радвайте се на успехите на колегите...”
Коста Цонев е роден на 10 юни 1929 г. в софийския квартал “Красно село” - по-точно в махалата с къщи, построени за бежанците от Добруджа. Той е най-малкото дете в семейството на Димитър от с. Сребърна и Малта от гръцкия град Димотика.
Майката много иска да му даде духовно образование и той да стане поп, но младежът избира артистичната кариера. След години, вече известен актьор, я пита не се ли радва на успехите му в театъра и киното.
- Много ми е приятно, мама, ама ако беше завършил Семинарията, сега щеше да си владика!
Веднага след дипломирането разпределят Цонев в Младежкия театър, в който изкарва 14 години. От 1967 г. е в трупата на новосъздадения Театър на естрадата, който с годините прераства в театър “София”. В него актьорът играе до пенсионирането си.
В киното Коста Цонев дебютира още във втория соцфилм - “Тревога" (1951), с роля на... нацистки офицер. Дори има реплика: “Фюр унзере Лили Марлен, прозит!”. (За нашата Лили Марлен, наздраве!).
Появява се само в един епизод, но режисьорът Захари Жандов кара участниците в него да репетират два дни и на третия го заснемат след много дубли.
През 1958 г. идва първата главна филмова роля. Актьорът, който е трябвало да се снима като партизанина Даньо, не се справя и режисьорът Дучо Мундров кани Коста Цонев без пробни снимки.
Малко преди началото на снимките на филма той се жени за 18-годишната арменка Анахид - “високо чернооко момиче с тънко като на оса кръстче”.
Така я описва сам Коста Цонев в биографичната си книга “Моите жени, моите роли”. И вместо на сватбено пътешествие я води в Сливен, където в местността Карандила са снимките на “Командирът на отряда”. “Ролята на Даньо много ми допадна, защото открих съвпадение с моя щур характер”, ще каже след години актьорът.
И сега, внимание: премиерата на филма е на 31 август 1959 г. Само ден по рано - на 30 август, се ражда синът на Ани и Коста Цоневи - Димитър. Значи актьорът се е справил чудесно не само като партизанин, но и като... силно любящ съпруг младоженец.
Бракът им обаче трае около шест години. През това време Коста Цонев става много известен. Освен голям актьор той е и красив мъж, който категорично покрива нормативите за секссимвол, но в тогавашните медии такива неща не се пишеха. В артистичните среди обаче се говори, че имал големи любовни успехи с красиви свои колежки.
В биографичната си книга обаче Коста Цонев твърди, че е хванал жена си в изневяра и заради това са се развели. Изглежда, че двамата все пак са запазили някакви чувства помежду си, защото след четири години раздяла двамата отново се женят.
1969 г. е една от най-щастливите в кариерата на Коста Цонев. Никола Корабов го кани без кастинг за ролята на Перо Македонеца в “Свобода или смърт”, а Иван Терзиев го избира за разузнавача Емил Боев в “Г-н Никой” по едноименния роман на Богомил Райнов.”
“Свобода или смърт” е посветен на Христо Ботев. В ролята на войводата е младият Милен Пенев. Докато снимат в скалите над Враца, Цонев получава телеграма: “Коста, роди се царица Теодора”.
А синът Митко вече е на 9 години и баща му го е взел да гледа как се снима филм.
Вторият брак трае около 3-4 години и двамата отново се развеждат. Анахид се омъжва за бизнесмена Васил Тачев. А 12 години след развода Коста Цонев се жени за Ели, с която живеят заедно 26 години до смъртта на актьора.
Няколко години по-късно пред една от телевизиите Ели разказа за любовната си история с Коста Цонев:
“Влюбих се в Коста още като ученичка на 14-15 години,
защото ми харесваха ролите му. После се омъжих, родих син, но бракът не вървеше много добре. На едно представление близо до Пловдив се запознах с него. Връзката ни започна още тогава.
С мъжа ми живеехме заедно само заради детето, той също си имаше някакви връзки. С Коста Цонев заживяхме заедно четири години по-късно. Предполагам, че не съм била единствената жена в неговия живот през това време, той има слава на плейбой. Аз знаех за още четири дами, но няма да им казвам имената, защото са щастливо омъжени...”.
Когато беше депутат от НДСВ, веднъж в кулоарите на парламента Коста Цонев ми разказа и следната весела история от снимането на филма “Сватбите на Йоан Асен”.
“Според сценария се къпя съвсем гол в огромна бъчва. После камерата ме хваща как излизам, плъзга се нагоре по тялото и задържа в едър план лицето ми, докато разговарям с патриарха. Ролята му изпълняваше Иван Кондов.
Идеята на Вили Цанков беше да покаже сблъсъка на две институции: голото тяло на владетеля (властта) срещу облеченото тяло на религията. Още тогава казах: “Вили, аз ще се съблека гол. Но тая сцена няма да влезе във филма”.
“Ти няма какво да ми обясняваш, събличай се и да снимаме”, отряза ме той. Докато разговарям с патриарха, встрани от него стои поредната ми съпруга унгарката Ана (Цветана Манева), а зад гърба ѝ - Стефан Данаилов, който играеше Бургундеца. Присъстват и още 40 млади дами!
Аз не се притеснявам от нищо, щом е в името на изкуството. Подчертавам, че сцената не е еротична, а политическа.
Снимаме и виждам Цеца Манева с очи, пълни със сълзи. А господин Данаилов си гризе устните, за да не прихне. Камерата го снимаше в гръб, а предствете си аз как трябваше да реагирам на тая негова физиономия.
Правихме 2-3 дубъла в безкрайно студеното киностудио “Бояна”. В киното обикновено летните снимки се снимат зиме и обратно. Издържах стоически и на студа,
и на женското любопитство на онези 40 дами
Една пом.-режисьорка не присъствала на тези снимки. И понеже тя бе докарала момичетата за масовката, после ги попитала: “Коста Цонев как беше?” И едно от тях казало: “О! Нищо особено...”.
Разбира се, тази сцена не влезе във филма. Питам Вили, а той: “Абе, този Писарев...” “Вили луд ли е да пусне такава сцена”, пък беше коментарът на Писарев, когато го питах, защо я е махнал. А аз си запазих няколко кадъра от изрязаната лента и сега ги пазя вкъщи. Който ги интересува, може да си ги увеличи и да се радва...”.
Коста Цонев изигра над 100 роли в киното и телевизията. Превъплъщава се в измислени от сценаристите образи, но и в реални хора като Климент Охридски, Матей Миткалото, Йосиф Хербст, принц Кирил, Димитър Пешев, ген. Русев, ген. Лукаш и др.
Играл е бригадир, бояджия, партиен секретар, инженер, автомобилен състезател, професор, академик, генерален директор, банкер... Колегите му признаваха, че по-железен професионалист от него на снимачната площадка българското кино няма.