Защо всички те търсеха утеха в алкохола?
Можеше ли някой от актьорите, пресъздали образите на апостолите от Априлското въстание през 1876 г., да бъде в официалните лица на митинга заря в Панагюрище в петък? Можеше. Радко Дишлиев (Бенковски) щеше да е на 75 години. Антоний Генов (Волов) - на 76, Стоян Стоев (Захарий Стоянов) - на 85, Илия Караиванов (Георги Икономов) - на 78, Илия Добрев (Павел Бобеков) - на 84, Стефан Стефанов (Каблешков) - на 74... Всичките си отидоха от този свят млади. И всичките имаха проблеми с алкохола. През 1976 г. по случай 100-годишнината от Априлското въстание БНТ излъчи 13-серийния филм "Записки по българските въстания". От тях беше направен филм за широкия екран със заглавие "Апостолите". "Всички артисти сме бохеми и всеки малко или много употребява алкохол. Едни от депресии, други от мъка, трети от радост, а всички останали от сутринта", казваше Константин Цанев - до 1989 г. актьор в Народния театър, доскоро журналист в "Дойче веле". Алкохолът не прощава на никого. Включително и на артистите. А може би е по-точно да се каже - особено на тях. Защото на немалка част от артистичното съсловие пиенето е нещо като още един начин на живот. Радко Дишлиев дебютира в киното и телевизията с образа на Георги Бенковски в сериала "Записки по българските въстания" и филма "Апостолите". Дишлиев завършва ВИТИЗ в класа на доц. Елка Михайлова през 1975 г. По разпределение играе в Стара Загора, после е във Военния, в "Театър 199", в "Сълза и смях". И дори щатен актьор в СИФ. Много често е канен в Телевизионния театър, има над 30 участия Играе неголеми роли във филмите "Кръвта остава", "В името на народа", "Ако те има", "Под игото", "Сами сред вълци", "Борис I", "Сомбреро блус". Но летвата с образа на Бенковски е вдигната високо и киното така и не предлага голяма стойностна роля на Дишлиев, в която той да блесне с таланта си. Ролята на Бенковски ражда и весели случки. В зората на демокрацията Радко Дишлиев отива на пазар, застава пред една сергия и казва на продавачката: "Абе, госпожа, много ви е скъп зеленият фасул". "Цял живот игра комунисти, а сега зеленият ти фасул скъп! "Никога не съм играл комунисти, госпожо" - възразява Дишлиев. "Да, бе, да!? А Бенковски?" - язвително подхвърля продавачката. Но след 1989 г. актьорът сякаш е забравен от режисьорите. Участието му в 34 издания на Фестивала на хумористичната и сатирична песен "Златният кос", провеждан на 1 април от БНР, е малка хапка за големия професионален глад на актьора. Без театралната сцена и снимачната площадка започва да гасне. Умира от масивен инфаркт на 12 юни 2009 г. - само 3 дни преди да навърши 42 години. Искам да разкажа две случки с Радко. Беше в началото на 80-те години на миналия век, когато го видях за първи път отблизо в стаята на секретарката на главния редактор на в. "Поглед". Дишлиев вече играеше във Военния театър, ореолът на Бенковски продължаваше да сияе. В стаята бяха заедно с писателя Васил Цонев. По едно време Цонев извади плоско шишенце с уиски, отпи и го подаде на Радко. "Благодаря ти, Васко - категорично отказа актьорът, - но довечера имам представление с божествената Емилия Радева и не мога да й дъхтя на алкохол..." Другата ми среща (кой да знае, че е последна!) беше пред сградата на БНТ. Поздравихме се, после той се заговори с един от операторите и го чух да казва: "Най-мразя да ме лъжат алкохолиците! Защото им познавам и кътните зъби...". Между тези две (смешни?) случки е може би целият Дишлиев. Какво се е пречупило в душата му от времето, когато беше звезда, до деня, когато е отказал да влезе в клиника, за да изчистят тялото му от токсини? Славата от "Записките, която трудно понесе? Страхът, че с тази роля е стигнал тавана в актьорството си и вече няма накъде повече? Творческа неудовлетвореност? Липсата на интересни роли? Отговорите на тези въпроси никога няма да научим. За ролята на Панайот Волов актьорът Антоний Генов получава наградата на критиката за ярък дебют в българското кино. Детската мечта на Антоний е да стане художник и кандидатства в Художествената гимназия. Не е приет и се насочва към актьорството. Завършва ВИТИЗ през 1974 г. в класа на проф. Надежда Сейкова. След излъчването на "Записките..." той се превърща в един от най-сниманите български актьори, изиграва главни роли в "Адаптация" (д-р Банков), "Хан Аспарух" (Велизарий), "Борис I" (Владимир Расате), "В навечерието" (Инсаров). Беше извънредно чувствителен актьор от редкия интелектуален тип. Последният филм, в който снима, е "Куршум за рая" (1992) и после киното го забравя. Той се затваря у дома и в себе си и търси спасение в рисуването и... чашката Рисунките му на световни актьори и певци бяха особени, приличаха на онези "фотографски скици", които правят по морските курорти, но бяха артистично озарени. В края на юни 2006 г. направих интервю с него в дома му за тогавашната поредица на "24 часа" "50 златни български филма". По-късно втората режисьорка на "Хан Аспарух" Соня Христова ми призна, че тогава му е звъннала и го помолила да не пие дори и бира преди срещата ни. Беше изпълнил обещанието си и седеше някак стегнат, отговаряше лаконично. Очевидно му беше мъчително да се връща назад в златните си години. Попитах го защо напоследък се е позагубил от киното и театъра. Отговори ми: "Каквото е предначертано, така върви...". След 5 месеца почина на 56 г. Ролята на Захарий Стоянов изстрелва Стоян Стоев в звездна орбита. Той е от Харманли, завършил е ВИТИЗ през 1965 г. След четири сезона в Бургаския театър акостира във Военния и сякаш се примирява със съдбата си да играе второстепенни роли в него. От киното почти не го търсят. Играе само в българо-съветската продукция "Багаща по вълните" и се мярка като старшина от милицията Борето в 16-ата серия на "На всеки километър". Но при кастинга за "Записките..." режисьорът Борислав Шаралиев вижда колко голяма е приликата на Стоев със Захарий Стоянов. Поверява му ролята на летописеца на Априлското въстание и актьорът се справя блестящо със задачата. На Варненския кинофестивал през 1976 г. получава две отличия - "Златна роза" и наградата на критиката за дебют за ролята на Захарий Стоянов в тв сериала "Записките" и филма "Апостолите". 10 години по-късно - през 1986 г., филмът "Те надделяха", в който участва и Стоян Стоев, получава "Златна роза". Лентата е за партизанската бригада "Чавдар", а главен герой е Тодор Живков-Янко През 1980 г. Стоев е награден с орден "Кирил и Методий", а през 1985 г. става "заслужил артист". Всичко това осигурява участия на актьора най-вече в Телевизонния театър и в киното - снима се в над 40 филма, макар и без нито една голяма роля. След 1989 г. актьорът сякаш губи самоконтрол. Пред колеги признава: "Сутрин се гледам в огледалато и една хубава дума не мога да си кажа..." След смъртта му в. "Култура" публикува следния некролог: "Стоян Стоев напусна сцената. Направи го някак тихо и деликатно, сякаш притеснен, че ни разтревожва. Беше много добър актьор и много добър човек. Разговорът му със зрителя беше доверителен, драматично искрен, с любов и разбиране към човека. Много са неговите роли, които се помнят. И на него се дължи творческата слава на Театъра на Българската армия, на чиято сцена игра трийсет години. На 3 януари 2009 г., едва навършил 60 г., си отива и Илия Караиванов. Тогава се говореше, че години по-рано актьорът се пристрастил към чашката заради депресия от липса на творчески ангажименти. С ролята на Георги Икономов, един от апостолите на ІIV революционен окръг, красивият бургазлия дебютира в киното. Може би тя отвори пътя му към образа на Левски, който той пресъздаде в пиесата на Васил Мирчевски "Левски", режисирана от сестрата на Андрей Луканов - Гертруда. Васил Мирчевски пък изигра ролята на легендарния поп Грую Бански в "Записките...". Алкохолът уби и Венцислав Божинов, който пресъздаде образа на Ангел Кънчев, който се застрелва, за да не попадне жив в ръцете на турците. Божинов умира на 26 април 2011 г., ненавършил 57 години. Наричаха го Венци Хубавия. Беше талантлив, но може би лесните му успехи на женския фронт в комбинация с алкохола му изиграха лоша шега. Беше в екипа на Пернишкия театър, когато там директор беше незабравимият Георги Русев. Венци се снима и във филмите "Бъди благословена", "Лавина", "Голямото нощно къпане", "Почти любовна история", "Борис I" и др.
