Всичките колеги признават, че той е най железният професионалист на сцената и снимачната площадка
Коста Цонев е роден на 10 юни 1929 г. в софийския квартал “Красно село”, в махалата с къщи, построени за бежанците от Добруджа. Той е най-малкото дете в семейството на Димитър от село Сребърна и на гъркинята Малта от град Димотика.
Майката много иска да му даде духовно образование и той да стане поп, но младежът избира артистична кариера. След години, вече известен актьор, я пита не се ли радва на успехите му в театъра, киното и телевизията.
- Много ми е приятно, мама, ама ако беше завършил Семинарията, сега щеше да си владика!
Коста Цонев отива рано-рано в деня, в който изнасят списъците на приетите студенти, но не вижда в тях своето име.
“Е, такъв ми бил късметът”, въздъхва той и тъкмо да си тръгне, вижда как една жена, вероятно секретарка във ВИТИЗ, дописва с молив неговото име в списъците. След това дописва още едно, също на бъдещ колос в киното и театъра - Георги Калоянчев.
През 1952 г. Коста Цонев завършва актьорско майсторство в първия випуск на Държавното висше театрално училище (ДВТУ), предшественика на ВИТИЗ и по-късно НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Учител му е проф. Стефан Сърчаджиев.
След дипломирането разпределят младия актьор в Младежкия театър, в който изкарва 14 години. От 1967 г. е в трупата на новосъздадения Театър на естрадата, който с годините прераства в театър “София”. В него актьорът играе до пенсионирането си.
В киното Коста Цонев дебютира още във втория соцфилм - “Тревога” (1951), с роля на... нацистки офицер. Дори има реплика: “Фюр унзере Лили Марлен, прозит!” (“За нашата Лили Марлен, наздраве!”). Появява се само в един епизод, но режисьорът Захари Жандов кара участниците в сцената да репетират цели два дни и на третия я заснемат с много дубли.
При Коста Цонев обаче звездната слава не идва изведнъж. С талант и упоритост той реди тухла по тухла, докато се превърне в знаков актьор на българското кино.
Актьорът изиграва над 100 роли в киното и телевизията. Превъплъщава се в измислени от сценаристите образи, но и в реални хора и личности като Климент Охридски, Матей Миткалото, Йосиф Хербст, принц Кирил, Димитър Пешев, ген. Русев, ген. Лукаш и др.
Играл е бригадир, бояджия, партиен секретар, инженер, автомобилен състезател, професор, академик, генерален директор, банкер и какво ли още не.
И всички негови колеги признават, че по-железен професионалист от него на снимачната площадка в българското кино не познават
