След предателството спрямо правата славистка вяра, изял здрав пердах от баща си Петър, като се върнал обратно при "белите", нямало подарък
"От дете съм си "корумпиран", признава с усмивка на лице известният режисьор Андрей Слабаков в една от централните бирарии на Брюксел преди последната сесия на Европарламента в белгийската столица. "Цяла година съм бил от "Левски" заради Гунди и лимонадата, която ни купуваше в кварталната сладкарница", допълва евродепутатът.
Защото всички знаят, че Андрей по рождение и сърце е славист. И то от тези, които са готови да се радват на всеки успех на "белите", дори да е за кварталното първенство по бридж белот.
"Историята обаче е друга. Живеехме в центъра. Да съм бил 6-7-годишен. Гунди бе в съседен блок. Тогава вече бе голяма звезда. Но наистина бе харизматична фигура. Такава, която няма как да не последваш. И като влезеше в сладкарницата, купуваше лимонада за всички. Целият квартал се прехласваше по него. Момчетата най-много. И ставахме левскари", спомня си Слабаков.
Разбира се, като се прибрал у дома, изял един здрав пердах от легендарния си баща Петър Слабаков, потомствен славист, който никога не е отстъпвал от вярата си към "белите".
"Всичко приключи за около година. След това сърцето ми подсказа, че "Славия" е всичко за мен. И така завърши този период с левскарщината. За съжаление, боят нямаше как да се върне. А за осъзнаването не получих нищо", допълва Андрей.
Но уважението към Гунди остава и до днес. "Той бе наистина едно уникално явление. Изключителен футболист и обаятелен човек", допълва Слабаков. "Спомням си, че когато катастрофира, дори цесекарите в квартала скърбяха", обяснява той.
Слабостта му към футбола обаче е другаде. От онзи славен отбор на "Славия" с Андрей Желязков и Чавдар Цветков, който може би играеше най-добрия футбол в България, без да успее да вземе титлата.
"Радвам се, че познавам тези хора. Тяхната игра вдъхновяваше нас - техните привърженици. Сигурно е вдъхновила и един куп хлапета да тренират футбол. Онзи отбор е на върха, знам им имената наизуст. Заедно с този, който направи дубъла през 1996 г. Те са незабравими. Такива моменти остават за цял живот", смята привърженикът на "Славия".
Малко след връщането към правата "бяла" вяра идва и началото на актьорската му кариера като Кънчо в култовия сериал "Таралежите се раждат без бодли" на Братя Мормареви. Но преклонението пред "Славия" е и до днес.
"Най-интересното е, че може би единственото място, където не съм спортувал, е "Овча купел". Иначе тренирах борба в ЦСКА, джудо – в "Левски", футбол - отново в ЦСКА. Просто живеехме в "Младост", а оттам до "Овча купел" е прекалено далеч. А базата на ЦСКА бе на 4-и километър, а на "Левски" - в "Хаджи Димитър", доста по-близки дестинации", обяснява страстният пушач спортните си пристрастия на младини.
Любовта към спорта обаче продължава. В началото на април той организира с колегата си Пиетро Фиоки много интересна конференция в Европарламента за малкото пари, които се отделят в ЕС за младежта и спорта, на която присъстваха легенди като Христо Стоичков, Любо Ганев, Антоанета Стефанова, Мария Гроздева и много други. Разбира се, Стоичков прикова вниманието на всички, като в един момент дори отвлече охраната на Урсула фон дер Лайен. Гардовете тръгнаха да се снимат с него, докато шефката им даваше изявление пред медиите.
"Парите за спорт са мизерия. Програмата е 500 милиона евро за 7 години. Сега го разделете и се получава по малко повече от 70 на година. На 27 държави членки и така идва една сума от малко над 2 милиона годишно. Ако за България това е някаква сума, нали си представяте какво е това за Германия например. Ако искаме да помагаме на младите да спортуват, да ги откъснем от телефоните, нещо трябва коренно да се промени. Но това остава за следващите след мен", обясни Слабаков. "Има огромни спортни бази в Централна и Източна Европа, които пустеят и се рушат и могат да се възстановят с пари на ЕС", обясни тогава той.
Иначе смята евродепутатството си за приключение, което много хора не разбират. Според тях само се седи в залата и се натискат някакви копчета. Не, много по-интересно е. Всяко гласуване е ясно предварително.
Изключенията са рядкост. Преди това се върши огромната работа. По комисии, с познати. Аз ще подкрепя нещо твое, но ми трябва подкрепа за друго. В крайна сметка съм доволен, че поне между българските евродепутати имаше сериозно разбирателство", отбелязва той.
"Баща ми ме възпита да говоря само това, което мисля. Хората си го харесваха и обичаха, защото беше честен, почтен човек, достоен и най-вече свободен. А свободата е нещо много странно, защото някой казва, че живеем в диктатура и затова не сме свободни - не сте свободни, защото вътрешно не сте свободни и няма значение каква е системата", каза той в едно интервю през април миналата година.
Слабаков смята за едно от постиженията си
документалния филм за вековния юбилей на "Славия" В него участваха един куп легенди на "белите", но и Наско Сираков и Константин Папазов. Сираков бе един от играчите, които донесоха дубъла на клуба през 1996 г., а Папазов пък дълги години правеше баскетбола на "Овча купел".
"Снимките на този филм са нещо, което направих с огромно удоволствие", обяснява Андрей Слабаков. "Малцина знаят, че възстановката на създаването на клуба бе направено от момчетата от фенклуба. Реално най-трудното бе да се намери свободна поляна в София, на която да снимаме. Всички знаят, че сме основани в района на Руски паметник. Там сега няма къде да хвърлиш карфица от сгради. Някой доведе едно куче, което тича постоянно около нас. Накрая бе грохнало", обясни Слабаков.
Той режисира целия спектакъл за юбилея, който, за разлика от стадиона, напълни зала 1 на НДК. След това бяха направени и няколко концерта за фенове на самото игрище.
Той е член и на сдружение "Славия" и е в неговия управителен съвет. Там е още легендата Чавдар Цветков, Велизар Цоков, Кирил Стоименов и Димитър Мотев. Контролният съвет на сдружението се състои от Николай Кръстев, Камен Огнянов и Илиян Петров, които също са популярни запалянковци на "белите". Председател е Кирил Стоименов.
Сдружение "Славия" вече възстанови провеждането на "Бялата Коледа", както и проведе различни събития, свързани с клуба.
Години по-късно Гунди ще се премести в новопостроения блок над 4-о районно в "Лозенец". Където ще стане идол и на новите си съседи независимо от клубната им принадлежност. До онова фатално пътуване към Враца през юни 1971 г. След това с години хлапетата от 120-о училище "Георги Раковски", които имаха футболни обувки, играеха с неговите бутони. Които единственият му син Андрей раздаваше на съучениците. Просто бащичко.
