- Как боговете на футбола приеха Аспарухов за един от тях и го поканиха на Олимп
- Лев Яшин го поставя на първо място в списъка с играчи, които да покани на бенефиса си
На 4 май Георги Аспарухов-Гунди щеше да отбележи 81-вия си рожден ден и със сигурност това събитие щеше да бъде отбелязано както подобава, колкото и днешният български футбол да е лишен от смисъл. Само че великият нападател на "Левски" остана завинаги на 28 г. и се превърна в легенда. Не, това е грешка, той си беше легенда, още докато извършваше с извънземна лекота
магическите си номера на терена
Понякога се налага да минат десет, двайсет или дори сто години, преди големите постижения в някаква област от живота да бъдат признати, но случаят с Аспарухов не е такъв. Навремето той беше толкова неотразим с топка в крака, че другите футболни богове го припознаха като един от тях и го поканиха на своя Олимп.
В тези празнични дни е добре да си спомним какво говореха другите за „синята" деветка, докато той властваше по българските и чуждите терени. Да започнем например с португалския гений Еузебио, който се сблъска с Гунди в два наистина велики мача между "Левски" и "Бенфика". По-възрастните фенове са щастливци, че са гледали тези гладиаторски битки, а по-младите е добре да влязат в интернет и да прочетат. "Сините" се изправят срещу португалския колос в осминафинал за КЕШ и
двата мача се превръщат в рецитал на Аспарухов и Еузебио
В София двамата отбелязват по едно попадение, а срещата завършва 2:2. След това в Лисабон сценарият се повтаря поне в своето начало. Гунди вкарва за 1:0, но неговият конкурент по величие изравнява и впоследствие португалците дръпват с 3:1.
В 75-ата минута обаче таранът на "сините" взима топката, слаломира през половината отбор на "Бенфика" и отбелязва за крайното 3:2. В оставащите минути от мача феновете по трибуните са притихнали, но след последния съдийски сигнал скачат на крака и бурно аплодират българите и по-специално техния велик нападател. Еузебио също е впечатлен и пред португалските медии изразява своето уважение към футболиста, който в един мач вкарва два гола на "Бенфика" в Лисабон.По-късно "орлите" отново идват да играя в София, но Гунди вече не е между живите.
По настояване на Еузебио целият отбор отива да се преклони пред гроба на великия българин, а футболната легенда заявява: "Просто жадувах да играя с Аспарухов и горчиво скърбя за него".
Много подобни са думите и на може би най-добрия унгарски футболист за всички времена Флориан Алберт.
Той се изправя очи в очи срещу "синята" деветка
на световното първенство по футбол в Англия. Нашите попадат в убийствена група с Унгария, Бразилия и Португалия и не успяват да предизвикат сензация. И все пак в мача с "маджарите" Аспарухов отбелязва гол, който прави силно впечатление на Алберт и компания.
"Той вкара изключително попадение и след това някои от момчетата ми признаха, че са изпаднали в паника дали българите няма да обърнат мача, при положение че разполагат с нападател от подобен ранг. Ето такава илюзия умеят да създават големите футболисти – с няколко изпълнения да уплашат съперник, който е очевидно по-силният. И нещо още по важно – българинът беше изключителен заради съчетанието на футболно майсторство и невиждано спортсменство", заявява навремето носителят на "Златната топка". Впрочем самият Алберт приживе ще заяви, че
Георги Аспарухов е бил най-достойният кандидат за престижното отличие на "Франс Футбол"
през 1965 г., но призът е бил връчен на Еузебио по геополитически причини.
"Той беше от световна класа", кратко и ясно отсича и знаменитият британски футболист Боби Чарлтън, който среща Гунди в онзи знаменит за българския футбол двубой между Англия и България на "Уембли" през 1968 г.
"Треньорът ни Алф Рамзи ни беше предупредил да внимаваме за него. И да, ние внимавахме, но недостатъчно. Преди да вкара в нашата врата, той летеше по терена и аз все се надявах, че ще се намери някой да го спре. Но явно Аспарухов не познаваше страха и простреля без никакъв проблем един от най-добрите вратари за всички времена", разказва след мача Боби Чарлтън. А по-късно ще допълни: "Не се боя да кажа, че
играч като Аспарухов би бил вдъхновение за всеки един отбор"
В подобен стил навремето се изказва и легендата на "Милан" Чезаре Малдини. През 1966 г. той е пратен да разузнава "сините" преди сблъсъка им с миланския гранд в евротурнирите. И носи притеснителни новини на своите колеги.
"Разказах, че съм впечатлен от качествата на Аспарухов, но най-много ме е поразило уважението към него от страна на другите български футболисти. Спомням си, че дълго си говорихме с треньора Нерео Роко за нападателя на "Левски", разказва Малдини, а самият Роко след мача в София отсича:
"Аспарухов е център-нападателят на моите мечти
Бих дал много, за да го имам в своя отбор". В чест на истината "росонерите" правят всичко по силите си, за да привлекат към каузата си звездата на българския футбол.
Интересни са спомените на съпругата на Гунди - Величка Аспарухова, която на живо следи как вървят преговорите.
След мача с "Милан" хора от екипа на италианския отбор заобиколиха Георги и започнаха да уговарят да подпише с тях.
Беше интересно да се види как Шнелингер му говори на немски, а Ривера на италиански. Съпругът ми се обърна към мен и каза - "Лита, кажи им, че има една малка страна - България - и че в нея има един отбор, който се казва "Левски".
За никакви пари не мога да напусна,
знаеш, че аз синята фланелка сменям само с националната и с никоя друга". Чужденците го разбраха и без да се налага да им превеждам. Но отказът му в никакъв случай не ги разсърди.
Напротив, те искаха да му покажат по всякакви начини, че са впечатлени от таланта му, и буквално го засипаха с цветя", ще си спомни години по-късно Величка Аспарухова.
Също толкова голямо уважение към качествата на "синята деветка" изпитва и легендарният вратар на СССР и "Динамо" (Москва) Лев Яшин.
Пред Георги Тодоров – автор на книгата "Гунди, голямото завръщане", Яшин признава, че най-напред се е сетил за Георги Аспарухов, когато решава да организира бенефиса си.
"Имах страстното желание да присъства на всяка цена, защото
той можеше да превърне мача в незабравим спектакъл
С голямо съжаление научих, че е получил сериозна травма и няма как да дойде в Москва. Само след няколко месеца научих, че въобще повече няма да срещна моя приятел Георги. А той беше така необходим на всички ни!", казва Яшин на Георги Тодоров, който на свой ред увековечава думите му в собствената си книга.
Трудно би било да бъдат изброени всички други легенди, но е задължително да споменем за великия британец Боби Мур, за бащата на "тоталния футбол" Щефан Ковач и за гения на югославския футбол Райко Митич, които още тогава, преди повече от пет десетилетия,
се прекланят пред таланта на Георги Аспарухов
Да не забравяме и българските звезди, които в онези времена превръщат футбола в магия, но не се срамуват да признаят превъзходството на Гунди. Та нали самият властелин на световния футбол Жоао Хавеланж възкликва:
"Радвайте се, че имахте Аспарухов".
Да, повелята на покойния бос на ФИФА трябва да бъде изпълнена и от следващите поколения. Всички, които обичат футбола, би трябвало да обичат и Георги Аспарухов, защото той олицетворяваше всичко най-хубаво на този изключителен спорт.
