Репортерът, бил 13 години в "24 часа", отиде в най-голямата маларийна зона в Кисуму и се върна с африканска изложба
Половин живот зад обектива. Точно толкова прекарва в снимане фотографът Атанас Кънев. Професионалният му опит минава през медиите и стига чак до Кения, където участва в проекта на театралната режисьорка Елена Панайотова “Артисти за деца”.
В Кисуму - третия град в Кения, Кънев прекарва едва две седмици. За това време обаче успява да се запознае с много хора, защото не следва типичния екскурзоводски маршрут, а се гмурва сред местните в обичайната им среда.
Кънев заминава за Кисуму през декември 2013 г. Първата му мисъл, стъпвайки на кенийска земя, е, че там е лято и е топло. Най-напред каца в столицата Найроби, затова се налага още един полет. Той очаква, че ще лети със самолет “ала Индиана Джоунс”, но в действителност се качва на голяма и модерна машина. Полетът трае 45 минути, а когато каца, забелязва колко усмихнати са хората там. Освен това кенийският въздух ухае “по различен начин”. “Имах дежавю, сякаш някога съм дишал тоя въздух”, казва Кънев.
Въпреки че Кисуму е най-голямата маларийна зона, мястото не е съвсем изоставено. В близост има голф и яхтклуб. Самият той отсяда в затворен комплекс с няколко къщички. Има портал и охрана и е обграден от високи огради. В средата има дори басейн за плуване. Освен това в града има два мола, ресторанти, в които се храниш, без да се страхуваш, че нещо може да се случи. Не липсва и коледно настроение - в средата на кръговото има елха с надпис “Весела Коледа”.
Реалността е по-различна от
кадрите във филма “Майка”
на Зорница София “Майка”. Прототип на героинята е самата Елена Панайотова, в чийто образ се превъплъщава актрисата Дария Симеонова. “В него нещата са малко по-пресилени”, обяснява Кънев. Домовете, където живеят децата, са бараки, но от слама, а са най-нормални тухлени постройки. Сиропиталищата не са големи като тези в България, но си имат класни стаи и градинки, а на прозорците има мрежа срещу комарите. “Държавата се грижи за тях колкото може”, допълва той.
Въпреки че не разговаря много, за 14 дни Кънев успява да се сближи с децата, които участват в програмата “Артисти за деца”. (Елена Панайотова създава “Лятна театрална академия за деца в риск” в Широка лъка, която по-късно трансформира в международната програма “Артисти за деца” в Кения и България. Проектите, които ръководи в сферата на изкуството и образованието, въвличат над 300 артисти и 5000 деца от четири континента - б.а.) За Кънев добрият фотограф трябва да е инкогнито, за да може да “хване характерите им и да не се притесняват, че някой ги снима”. Разказва, че и
до ден днешен едно от децата
му пише във фейбук
Умението да запечатва момента усъвършенства, докато работи в медиите.
Когато идва време да се върне в България след края на програмата и фестивала на брега на езерото Виктория, няколко хлапета отиват при него, прегръщат го и започват да плачат. “Когато някой говори с тях, обръща им внимание по най-благородния начин, те винаги ще са твои и ще те помнят”, разказва Кънев. Сигурен е, че децата от програмата, които вече са големи хора, все още помнят “Артисти за деца”, както и поименно всеки, който е участвал в нея. Всички там знаят и коя е Елена Панайотова.
Двамата с режисьорката се познават още от 80-те години покрай театъра, дори играят заедно в пловдивския театър “А`парт”. Самият Кънев също се интересува от това изкуство, но повече харесва киното. По време на комунизма фотографът участва в няколко постановки в самодейни театри. След това избира фотографията, а Панайотова записва да учи режисура. Кариерните им пътища се разминават, но са приятели и до днес.
Като фоторепортер за пловдивската редакция на “24 часа” Кънев работи 13 г. След това става част от “Марица”. Днес е изоставил медиите, защото решава, че е време за по-спокойна работа. Липсват му напрежението, контактите с различните хора и движението, които професията дава. Попадне ли обаче на новина, веднага звъни на колегите от медиите. “Тази професия влезе ли ти в кръвта, винаги ще е с теб”, казва Кънев. Продължава и да снима. Дори ходи на работа с малък фотоапарат, защото все още не може да свикне, че телефоните правят добри снимки.
Макар децата му също да имат артистични заложби, за добро или зло, никое от тях не се е насочило към фотографията. “Фотографията не е онова изкуство, което е била преди 50 г. Както и уважението към професия. Малко хора знаят колко ни е струвало да се научим”, допълва той.
Самият Кънев е от ерата на филмовата фотография. Разказва, че по времето на комунизма им е много трудно да си намират добри черно-бели филми, защото по магазините ги няма. За него фотографията е сложна професия, а за да направиш наистина добра снимка - без значение портрет, или конфликтна ситуация, трябва да умееш да общуваш. Изисква се и доза психология. Освен това фотографията е важна част от културата, а репортерите търсят точния ъгъл. “Не е просто да вземеш снимка и да я пльоснеш в сайта”, смее се той.
Скоро на Кънев ще му се наложи да пътува до Русе, защото през май заедно с Панайотова ще представят и там изложбата “Далеч от Африка”. Това е 7-ият град след Пловдив, Благоевград, Варна, Бургас, Троян и София. Иска му се обаче у нас да сме също усмихнати, както африканците на снимките му. И да не забравяме, че освен лошотията българите постигат и много хубави неща, а това е повод за гордост.
