На официалното откриване на изложбата "Артисти за деца" дойде и зам.-министърът на културата Виктор Стоянов
"Артисти за деца" е инициирана преди 20 години. 15 години в Широка лъка и в още 5 града в България. 6 години работихме в Кения. Участвали са артисти от цял свят - от 4 континента".
С тези думи театралната режисьорка и прототип на героинята във филма "Майка" - Елена Панайотова, откри фотоизложбата "Артисти за деца" в галерия "Средец" към Министерството на културата.
Заедно със съавтора на експозицията - фотографът Атанас Кънев, работил дълги години в "24 часа", представиха избрани фотографии, заснети в Кения, Занзибар и Широка лъка.
Преди 2 г. двамата създават и пътуващата изложба "Далеч от Африка". Засега експозицията е показвана в Пловдив, Благоевград, Варна, Бургас и Троян. През май ще бъде в Русе, има и покана за Варшава. Направените кадри в Широка лъка са дело освен на Кънев и на фотографите Мария Ангелова и Иван Дончев.
"Елена ми се обади, когато заминаваше за Кения. Човек, когато мечтае здраво, нещата се сбъдват. Беше голямо щастие за мен. Попадаш в един свят, който ухае различно. Децата са страхотни. Някой работи с тях, влага сърце и душа. Виждаш как тези деца са щастливи, защото им даваш знания, опит и внимание. Най-хубавото нещо беше, че в едно доста изостанало място с много болести, имаше български екип, който правеше това. За мен това е невероятна гордост. Време е вече да говорим за хубавите неща, които правят българите", каза Атанас Кънев.
Фотографът мечтае да посети Кения още от малък. Захласва се по нея, след като чете книгите "Серенгети не трябва да умре" и "Няма място за дивите животни" на немския автор Бернхард Гжимек. Често ходи до библиотеката в Пловдив и ги взема, за да разглежда снимките с животни, които много го привличали. Дори къса страниците с тях, за да ги съхрани. "Беше уникално. Както проектите в Африка, така и в Широка лъка", допълни Кънев.
Мястото, където работи българският екип е град Кисуму - третият по големина град в Кения. "Това е най-голямата маларийна зона с най-голяма епидемия от СПИН. Там не съм виждала възрастни хора с бели коси. Когато пристигнахме имаше 30 дома за деца. Още първата година, след 8 месеца прилагане на нашите проекти, директори на домове ми казваха: "Ти трябва да влезеш в училищата и да видиш какво се случва", разказва режисьорката.
Децата започват сами да организират клубове по танци и поезия, пишат собствена музика и подобряват речеви характеристики. "Деца, болни от СПИН, които не говорят, постигнаха тези резултати след 3 г. работа с театър на маските. Тази методология е изключителна важна", обясни Панайотова.
От особена важност е театърът да стане част от българското образование. Нещо, което по думите на режисьорката, го има по цял свят.
На официалното откриване на изложбата бе и зам.-министърът на културата Виктор Стоянов. "За мен е изключително удоволствие да открия тази изложба не само защото минавам оттук като зам.-министър и тези чудесни цветове ми хванаха окото, но и защото освен дейността си на министър и музикант, съм изкушен и от фотографията. От много години снимам и професионално, и полупрофесионално. Най-щастливите моменти от живота ми след музиката са от фотографски пленери", каза Стоянов.
Програмата "Артисти за деца" разпределя децата според възрастта им в различни ателиета. От 6 до 8 г. те се занимават с куклен театър, от 9 до 11 г. - с театър на маската, а от 11 до 14 г. - с танци и музика. Част от проекта е и визуално ателие, в което професионалисти изработват костюмите.
"Проектите винаги завършват с огромни фестивали на открито. На брега на езерото Виктория или пред дома в Широка лъка, на двора, който превръщахме от едно не цветно място в едно много цветно място. Това беше една от философиите", каза още Панайотова.
Самата тя се надява, че "Артисти за деца" ще направи светло бъдещето и на България.
