"Сельодка" спечели за най-добър късометражен филм, а първият българин на сцената на оскарите взе и големия личен приз на фестивала в Санта Кларита
В изненадващ сценарий от реалния живот бе забъркан първият българин, качил се на сцената на оскарите - Димитър Маринов. Е, финалът на този "филм" не е нито драматичен, нито трагичен - всичко завършва с много смях и престижна награда за българския актьор. И всъщност не една, а две награди. Но историята на личното отличие го прави и още по-специално.
Маринов е "сготвен от приятел" за готвенето и влудяването при ролята си в късометражния филм "Сельодка", който през август бе представен на фестивала Holly Shorts - ежегодно събитие за независими късометражни филми, квалификация за оскарите. Номерът му погажда главният женски образ във филма Милана Вайнтруп. Тя е едно от най-разпознаваемите лица от телевизионни реклами в Америка. Известна е като Лили - ролята, която играе от дълги години в рекламите на една от най-големите американски телекомуникационни компании. Но е и режисьор, и сценарист. А с приятелката й Марина - чиито семейства са избягали от бившия СССР в САЩ, създават история, базирана на действителна случка. Главната героиня претърпява инцидент и е на количка, а на помощ към Америка се притича бащата готвач. Периодът заедно между две генерации с различни разбирания се превръща в тотален кошмар. Скандали, политика, общество, генерации... Но в същото време, успоредно с караниците и моментите, в които едва ли не са стигали до бой, цари и много любов и много смях.
С много смях идват и първите отличия за "Сельодка". С края на 2023 г. се задава и фестивалът в Санта Кларита.
"Град на 50-ина километра на север от Лос Анджелис. Това е центърът на CBS Studios. 80% от телевизионните реклами се правят в близост в така наречения Universal Studio Village на "Дисни" - изкуствен град в едно ранчо. Има "даунтаун" като всеки нормален град, има старинен град - като каубойски. Всичко е изкуствено. Но е направено с тази цел. Това е долината на телевизионната индустрия. Там се снима "Военни престъпления", там се снима "Скорпион", "Специален отряд"... Всички тези познати ни телевизионни сериали. В Санта Кларита кипи страхотен живот на Холивуд. В покрайнините живеят доста от известните продуценти. В кино-театъра в Санта Кларита често се правят скрининги на телевизионни сериали. Преди 5 години от кино-театъра се договарят със CBS да направят международен фестивал на киното. Но да бъде в разширена форма. Идват филми от цял свят. Обикновено имат между 2000 и 2500 кандидати. Много интересен фестивал, мизата е много висока. Млад фестивал, но много популярен", разказва Димитър Маринов.
На него се връчват награди за пълнометражен филм, за късометражен филм - на стандарт 17-20 минути, за късометражен етюден филм - без говор, с продължителност от 5 до 7 минути, за документално кино и за публицистично кино.
"Нашият филм "Сельодка" се класира сред финалистите при късометражните филми. Номинациите се решават от много голямо жури - анонимно. Сходно е с принципа на TIFF - Международния филмов фестивал в Торонто, най-големия в Канада. Всички казват, че ако спечелиш TIFF, печелиш "Оскар". Със "Зелената книга" спечелихме, "Три билборда извън града" спечели преди нас. Принципът в Санта Кларита е същият - анонимно жури и гласуване от публиката, като всичко е на точки. Ние бяхме и в категорията "Комедия", но и в категорията "Драма". Един вид ни водят драматична комедия. Така конкуренцията ни става по-голяма, защото сме в две категории, а ако те класират в едната, отпадаш от другата. Оказа се, че сме номинирани в "Комедия". Беше лека изненада, макар че филмът си е смешен. В "Комедия" имаше 15 филма, от които се излъчват три номинации - не е като оскарите с пет, тук са три. Тогава вече е финалното гласуване, като тук се включва и публиката", разясни Димитър Маринов.
И стигаме до най-интересния момент. "Аз изобщо не знаех, че съм номиниран и лично. Милана ми звънна в четвъртък и ми каза: "Тръгвай веднага за Санта Кларита. Да си там за събота." Веднага последва въпросът ми "защо". "Номинирани сме за най-добър филм в късометражното кино", каза Милана. "Ама ти си сценарист, режисьор, главна роля - ще отидеш, защо съм ти и аз", продължих да питам и упорствам. "Има още нещо", отвърна тя. След новия въпрос: "Какво?", тя ме излъга. Каза ми: "Ще имаме много важна пресконференция, от която зависи номинацията за Sundance (най-големият фестивал в света за независими филми - б.а.). След дълго навиване склоних. Каза ми да ида в събота вечер, когато ще прожектират нашия филм и след него ще е пресконференцията. А на другия ден е официалната гала, самите награди.
Отидохме, гледахме филма, хората много се изкефиха. Дойде пресконференцията. Основно говореше Милана. В един момент журналист се обърна към мен: "Кажете как се чувствате вие?"
"Аз се чувствам прекрасно, за мен това беше много предизвикателна роля, а в същото време и много близка до самия мен..." И така нататък. А журналистът: "Благодаря ви за отговора, но как се чувствате сега като номиниран за главна роля?"
Спрях. Попитах: "Моля?" Милана започна да се хили и каза: "Той не знае". Луд смях в цялата зала. "Аз не му го казах, защото исках да го разбере тук", добави смеещата се Милана.
"Ех, тая каква е гадна". Включих се в ситуационния филм, захапах веднага и влязох в роля по време на пресконференцията: "Ето, видяхте сами - това е идеалният пример защо взаимоотношенията ни във филма са такива".
Така всъщност разбрах, че съм номиниран за главна роля", разказа Димитър Маринов пред "24 часа".
Нов ден, нова ситуация. Точно преди галата Милана получава спешно обаждане от голямата телекомуникационна компании в САЩ, чието основно и разпознаваемо в цяла Америка рекламно лице е от години. Трябва да реагира. И се налага да пропусне церемонията. Е, остава Димитър Маринов. Все пак лъжата с пресконференцията е трябвало да стигне до подобаващ финал.
На фестивала в Санта Кларита има разлика и в подредбата на наградите от онова, най-познатото ни от оскарите. Първо обявяват най-добрия филм, след това режисьорите, операторите и ролите. Минават трите номинации за най-добър филм с кратки откъси.
"Като показаха нашия филм, залата гръмна. Взех наградата, поразсмях, поразплаках публиката и си седнах. Повече не очаквах. Но и това беше много. Като ме обявиха и мен за победител за главна роля, вече беше черешката. Трябваше и аз да дам заслужена награда за публиката - влязох в образа на бащата от филма и настана голям смях", сподели актьорът, който през февруари 2019 г. развя българското знаменце при връчването на оскарите.
Той вече призна пред "24 часа", че ролята му в късометражния "Сельодка" му е много любима, защото е близка до самия негов образ "Коментарът на моето семейство, когато видяха филма, беше много интересен. Жена ми и големият ми син възкликнаха: "Защо не ни каза, че те са го писали за теб този филм? Ти и вкъщи си такъв - готвиш и непрекъснато ни влудяваш с твоите български поговорки и български идеи. И ние откачаме", разказа през смях Димитър Маринов.
