- "Сельодка" с българския актьор е класиран за най-големия фестивал в света за независими филми Sundance
- "Аз трябваше да съм циничен, за да оцелея. А сега вие сте цинични, защото четете интернет", е любимата реплика, свързваща българския актьор с героя му
Какво прави първият българин, качил се на сцената на оскарите, докато Холивуд е парализиран от стачка на актьори и сценаристи? Готви. Какво ли? Атака на най-престижните фестивали за независимо кино. И “Сельодка”. Но без водка.
4 години след като Димитър Маринов развя българското знаме, докато с екипа на “Зелената книга” получаваха “Оскар” за най-добър филм, Холивуд не е същият. Хиляди сценаристи и актьори продължават упорито най-мащабния протест в бранша с искане за увеличаване на заплащането и защита от заплахата на изкуствения интелект в киното.
Големите филмови студиа и платформи не дават предложение, което да удовлетвори протестиращите. А те не се отказват. Актьори и сценаристи стачкуват паралелно за първи път от далечно време, в което Димитър Маринов все още не е бил роден - от 1960 г., когато синдикалните действия са водени от актьора и бъдещ президент на САЩ Роналд Рейгън.
С днешна дата обаче спряното производство на филмови и телевизионни предавания в най-големия център на американската киноиндустрия е с колосални последствия за икономиката - двойната стачка струва милиони долари на ден. Награди и фестивали се отлагат, стачката продължава. Отложи се и връчването на почетните награди “Оскар”.
Но да се върнем към българина със знамето от сцената на оскарите. Къде ли би могъл да развее трибагреника във времената на филмовата парализа по холивудски?
През август Димитър Маринов бе забелязан на фестивала Holly Shorts - ежегодно събитие за независими късометражни филми, квалификация за оскарите. Българинът бе заедно с едно от най-разпознаваемите лица от телевизионни реклами в Америка. Името ѝ е Милана Вайнтруп. Но е известна като Лили - ролята, която играе от дълги години в рекламите на една от най-големите американски телекомуникационни компании.
Какво свързва Милана и Димитър Маринов ли? “Сельодка”! Това е името на късометражния филм, в който двамата са в главните роли.
Създават го две приятелки - Милана и Марина. А “лимончето към сельодката” се оказва Маринов.
“И двете са от Узбекистан. Семействата им са били първи приятели. И двете семейства бягат от Съветския съюз в САЩ, докато двете са бебета. Бекграундът на семействата е кулинария. Бащата на Милана е готвач, бащата на Марина - също. Пристигат в Лос Анджелис и растат като американки.
Преди няколко години Марина я блъска кола. Оказва се в количка. Кани Милана да отиде у тях, да ѝ прави компания и да се грижи за нея. Бащите, които са се прибрали, разбират и идват на помощ в САЩ. В този грижовен процес, в който момичетата вече са си жени, израснали в Америка, с нови идеали и разбирания, става мазало между бащите и дъщерите в продължение на две седмици.
Периодът заедно между две генерации с различни разбирания се превръща в тотален кошмар. Скандали, политика, общество, генерации... Но в същото време, успоредно с караниците и моментите, в които едва ли не са стигали до бой, цари и много любов и много смях.
Когато Марина оздравява, ѝ идва идеята да напише кратка история за пребиваването на баща ѝ у тях в Америка в този период. Сяда и пише. Получава се нещо идиотско, смешно, но и много тъжно. Описание на тази странна връзка между баща и дъщеря. Марина и Милана са написали 15 случки с бащите си. И решават да направят късометражен филм с най-драстичната случка, когато е катастрофата. Така се ражда този късометражен филм, който е базиран на реална случка. Марина е сценарист. Милана и аз сме в основата на филма. Аз играя баща ѝ. Тя пък влиза със своята история за баща си”, разказва Димитър Маринов пред “24 часа”.
Идеята обаче не спира до реализацията на този късометражен филм. “Водят се разговори да стане минисериал, вече има няколко платформи, които са заявили сериозен интерес”, разкрива българският актьор. И минисериалът ще е базиран на идейната линия на късометражния филм - истории между баща и дъщеря.
“Сельодка” показва отношенията между две тотално различни генерации, различните светове - между Източна Европа - бившия СССР, и САЩ. Как хората не се променят във вярванията и разбиранията си - политически и традиционно.
Но в същото време - независимо в какво общество живееш, в какъв свят си отрасъл, любов винаги има. И както казват старите хора - кръвта вода не става. Бащата, който е бил и в армията в СССР и идва в Америка, тръгнал е от нулата, само и само да създаде бъдеще на дъщеричката си с всички възможни лишения... И независимо от скандалите той безумно я обича и се грижи за нея. Както и тя - колкото и да е наточена срещу баща си, тя си го обича. И вижда, че въпреки всичко той все пак е “татко”. “Татко, който винаги е прав”, разкрива идеята Димитър Маринов.
“Кастингът е бил “абсолютен кошмар”, много тежък. Търсили са автентични руснаци, които да играят баща. Започват да канят най-известните, познати на Холивуд, възрастни, над 50 години, руски актьори. Говорим за звезди. Даже стигат до легендарния Баришников. Канят го. Когато прочел сценария, Баришников обаче казал, че реално не може да издържи актьорски всичко това, защото е много възрастен. Казал е, че би играл по-малка роля, но в тази има прекалено много вариации, прекалено сложно е. Отнесъл се е много човешки и приятелски. Но руснаците си го обожават, окуражавали го, че ще се справи. А той се пошегувал: “Ами ако може аз да съм на количката и да се грижат за мен”. Минават още големи имена", продължава
“Аз се появявам, защото съм бил препоръчан от кастинг директорката на Baskets - сериала със Зак Галифианакис. Марлис Гузенхаузер ме е каствала за Night Court. Тя ме препоръчва просто да ме видят. Видели са ме, обърнали внимание на участието в “Зелената книга”, но са решили, че изглеждам прекалено млад за възрастта си. Преценили само да ме поканят на интервю по Zoom - беше втората вълна на COVID-19. Срещам се виртуално с продуцентката Лиса и с Марина. Милана я няма. Точно тогава се бях подготвил за проекта, по който работих - For All Mankind. Бях брадясал. Брадясал изглеждам по-друг - и на живо, и на екран. Явно и на Zoom. И те ахнаха. Докато кажа: “Аз, защото съм в проект и затова изглеждам по-различно”, те: “Изглеждаш страхотно”. Поговорихме малко. Казаха ми, че живот и здраве пак ще се свържат с мен. През това време кастингът си продължава.
Минава една седмица и изпращат сценария на агентите ми. Посочиха ми два откъса. Искаха да се видим пак и само да ги четем, да не ги уча. Пак сме на Zoom. Този път беше и Милана. А Милана е лицето в продължение на близо 10 години на най-голямата телефонна компания в света. Тя не само пише сценариите за рекламите, тя ги и режисира, и играе в тях. Известната Лили от рекламите. Като я видях, ми стана много приятно. Прочетохме двете сцени, те се напикаха да се смеят.
Викат ми: “Как е възможно да си толкова смешен и толкова страшен едновременно?” Отидох и на трети кастинг. Вече беше целият екип. С Милана направихме две сцени, които трябваше да запомня, но и да импровизирам, да променям, да решавам, да се нагласям, да сменям задачи... Такъв кастинг досега не съм имал. След три дни ми се обадиха и ми предложиха ролята", разказа процеса 58-годишният български актьор.
“Снимахме филма в къщата на Марина. Там, където се развиват и онези реални действия, когато тя е блъсната от кола. Променяхме, завъртахме, импровизирахме. Най-трудното в периода на снимки беше, че Милана вече имаше бебе на шест месеца и кърмеше. На всеки час трябваше да спираме, за да ходи да изпомпва кърма. Има много тежка сцена - с количката. Сцена с много рев. На нея трябваше да спираме четири пъти. До такава степен се изнерви милата, че това, което ще видите във филма, е до такава степен автентично, че стана наистина много хубаво. Цялото готвене във филма си го правя аз оригинално. Беше едно от най-силните ми човешки преживявания, не само като актьор, а и въобще. Преживяване с уникална група от хора, които работят като семейство. Екипът ни за този късометражен филм беше около 40 души. На локация, в квартал - толкова добре организирано. Очарован съм”, продължава Маринов.
Забавна е реакцията на най-близките му хора за тази негова роля. “Коментарът на моето семейство, когато видяха филма, беше много интересен. Жена ми и големият ми син възкликнаха: “Защо не ни каза, че те са го писали за теб този филм? Ти и вкъщи си такъв - готвиш и непрекъснато ни влудяваш с твоите български поговорки и български идеи. И ние откачаме.” Падна голям смях”, разказва и се смее Димитър Маринов.
“Беше емоционално и когато се запознах с бащата на Милана. Прегърна ме и се разплака: “Аз дори не съм изявявал такава обич към дъщеря си, както вие го направихте на екран.” А вече за скандалите и разправиите аз бях много по-жесток. Майка ѝ рева много. Каза: “Познавайки съпруга си, познавайки дъщеря си, не съм предполагала, че тези отношения могат да се изиграят. Беше толкова истинско.” Е, този късометражен филм е точно това - истински”, добавя още той.
За да докаже, че продукцията е близка и до него, а и до реалния живот на различните генерации, споменава любимия си цитат от филма: “Тогава аз трябваше да съм циничен, за да оцелея. А сега вие сте цинични, защото четете интернет.” Но добавя, че и във филма, и в живота става дума по-скоро “не за разлика в поколенията, а за разлика в отношенията”.
След като “Сельодка” е добре “сготвен”, наистина дойде времето за представянето му пред публика. И докато стачката в Холивуд си върви, независимият филм с участието на Димитър Маринов също набира скорост по своя път.
“Първата премиера беше на “инди” фестивала в Северна Каролина. Втората премиера беше на “инди” фестивала в Индианаполис. Третата премиера е тук, в Холивуд, на фестивала HollyShorts. Това е най-престижният фестивал за късометражно кино, защото се провежда под егидата на Академията. Ние бяхме в група от шест филмчета, комедии. Нашият филм беше сред така наречените фаворити. Бяхме удостоени с честта да бъдем в Китайския театър, което е голяма рядкост за късометражен филм. Получихме бурни овации и много сериозни отзиви”, разказва той.
И само да уточним в шеговит стил, тип Димитър Маринов, че “инди” не идва нито от Индия, нито от Индианаполис, а от Independent - независим. “Независимият филм и артистът винаги намират място и начин за изява - независимо от политика, условия и проблеми. Артистът твори”, казва Маринов.
Очевидно резултатите и от това му творчество тепърва предстоят. “Сельодка” е класиран за Sundance - най-големия фестивал в света за независими филми. А по принцип филмите, които са поканени на Sundance, в повечето случаи завършват в Академията.
“Милана спомена, че вече работят по нов проект, в който аз ще участвам, но засега е тайна”, загатна Димитър Маринов.
А докато публиката гледа от екрана как готви, влудява и обича по своя начин, докато шегите със семейството, че прави същото и у дома, продължават, сме в очакване скоро да видят бял свят и други две продукции с участието на българския актьор - For All Mankind и Karaganda.
