“24 часа” я избира за Достоен българин заради репортажите ѝ от страшното земетресение в Турция
“Музикална композиция”, а с наставка към него - “съчинявам, творя”. Това значи името на Бесте Сабри - младата журналистка на Би Ти Ви, която за кратък период от време пожъна забележителен успех. Само за 3 г. Сабри получи високата оценка на колегите си от телевизията, както и признанието “Репортер на годината 2021” за професионалното и задълбочено разработване на темата за COVID пандемията във всичките ѝ социални аспекти - медицински, образователен и човешки. А в началото на февруари тази година тя бе удостоена с отличието “Достойните българи” на вестник “24 часа” за отразяването със съпричастност на опустошителното земетресение в Турция. Репортерката печели и наградата на Дарик радио “Мис телевизионен чар”. А от съвсем скоро сред успехите на Бесте се нарежда и още един. От 9 септември тя ще бъде новата водеща на предаването по Би Ти Ви “Тази събота и неделя” заедно с колегата си Митьо Маринов, с когото ще отразяват и дискутират най-актуалните новини.
Журналистиката намира място в сърцето на Сабри още от малка, когато, макар и по детски, иска да се развива именно в тази сфера. Това очертава пътя ѝ да учи в езиковата гимназия “Никола Вапцаров” в Шумен. Тогава момичето има насоченост към хуманитарните науки и езиците, а желанието ѝ е след 12-и клас да следва журналистика в чужбина. Да натрупа знания там, а после да ги приложи в България. След като се
дипломира в специалност “Журналистика” в Шотландия,
Бесте се връща в родния си град и започва работа в БНР - Шумен. Там успява да изгради базовите умения, необходими в професията, като да взема интервюта и да води новини, както и какво не трябва да прави като журналист. В радиото дори имат списък с изрази и думи, които не бива да употребяват в новините, а и не само. Сред тях е и думата “лица”. “Главният редактор тогава все ми казваше: “За мен е обидно, когато някой ми каже, че съм лице. Аз не съм просто лице, аз съм човек, сред хората съм и съм част от тълпата”, разказва Сабри. Овладява и правилния изказ, защото “печатът е основата за добра журналистика” и също присъства до голяма степен в радиото. От БНР - Шумен, се научава да не говори “помпозно и институционално”, а чрез начина, по който се изразява, да бъде по-близко до хората. “Начин, по който да ни разберат всички и да не ни се смеят.” (Смее се.)
Вятърът на живота обаче отново отнася Сабри извън границите на родината - за втори път в Шотландия, за да завърши там магистърска степен по международни отношения. Междувременно придобива опит в писането на статии в регионалния вестник на Абърдийн Evening Express. Но пак се връща и влиза в стажантската програма на Би Ти Ви като репортер.Случайно или не, още като малка тя позира до телевизора, докато със семейството ѝ гледат Би Ти Ви.
Днес Бесте прекарва
часове в телевизията, а
след като се прибере у дома,
работата продължава
- непрекъснато следи какво се случва у нас, а и по света. Макар професията да отнема от личното ѝ време, тя все пак ѝ дава много. “Осъзнаваш, че не си сам и има много по-важни хора от теб и по-важни истории от твоите. Това те развива като човек и си даваш вътрешна самооценка и спокойствие, но и се приземяваш”, казва Сабри. Затова и обича професията си.
Така, без да се замисли, заминава за Турция по време на опустошителните земетресения там. Все пак говори езика, а това ще направи контакта ѝ с хората по-лесен. Отлита със “Спартан” от летище Враждебна. Два часа след като каца - в 6,00 ч сутринта, репортерката вече предава на живо. “Губиш представа за това как се чувстваш в този момент, как ситуацията ти влияе емоционално, дали е тежко, или не”, допълва младата журналистка. А за да отразиш трагично събитие като това, единственият начин е да се абстрахираш, да го приемеш като работа и да разкажеш историята максимално обективно, без да даваш израз на личните си емоции. “Поставяш себе си на заден план и започваш да разговаряш с хората - казва още Бесте. И допълва: - Аз и операторът Огнян Кръстев успяхме да бъдем от тази страна и да се срещнем с хората някъде по средата, без да нарушаваме личното им пространство.” По думите ѝ идеята не е да бъркаш в раната на пострадалите, а да покажеш и разкажеш общата картина, за да може всички останали ясно да си представят мащаба на бедствието.
Това е едно от най-тежките събития, което Бесте се налага да отрази. Наравно с COVID пандемията, когато многократно влиза в отделенията и
дори се заразява с
вируса два пъти
Сабри често взема дежурствата по празниците и на Бъдни вечер прекарва време с хоспитализираните в болницата “Св. Анна”. Тогава мъж на около 30 г. ѝ показва рисунка, подарена му от неговия син. Казва ѝ, че в момента не може да бъде с него, но се чуват по телефона от време на време. “Това е празник, на който всички искаме да бъдем заедно с близките си хора, с топлината и хармонията у дома. А този човек беше с непознати в една стая и гледаше снимката на малкото си момченце. Беше тъжно да го видя”, разказва Сабри.
Двете ужасяващи събития сравнява като усещане, защото и в единия, и в другия случай става въпрос за раздяла с близки хора, често фатална.
Помни обаче, че на всяко включване на живо от Турция разказва на зрителите видяното и чутото, без да има предварително подготвен или одобрен от продуцента текст. “Просто разказваш каквото виждаш.” Допълва и че трябва да го усетиш. “Като мине през теб, някак си се получават нещата.” В случая е от съществено значение да предаде коректно видяното в Турция, защото хората имат нужда от помощ, а чрез репортажите тя може да бъде намерена.
Връщайки се в детските си години, Бесте си спомня, че е голям фен на “Алф”, а като малка колекционира салфетки. Събраното решава да предаде на братовчедка си, но тя го губи. “Шарени, от рождени дни, с деца, с хвърчила, с приказни светове и герои на тях. Купувах си ги, като изляза в центъра на Шумен, събирах ги от най-различни събития”, разказва Сабри. Има може би цял шкаф със салфетки, които тогава разглежда и потъва в “своеобразни светове”, защото всички те разказват своите истории. “Беше шарено и щастливо време за мен и за салфетките”, казва Бесте. И допълва: “Може да е инфантилно, но си беше част от моето детство”. Както и играта с децата на село и карането на колело. Заедно с приятелите ѝ често играят с кал, а улицата в селото им е много разбита. Представят си, че са мастършефове, носят тенджерите на майките си навън, а с калта правят различни манджи. Дори ги посоляват с пепел, представяйки си, че ги сервират на някого. Сабри обожава да е на село и да хапва домашна лютеница с домашно приготвен хляб и сирене. Това е и един от най-топлите ѝ спомени. Любими са ѝ пълнени чушки със сирене и яйце, или както го наричат в нейния край - пълен пипер. Не ѝ остава обаче много време да готви, но когато го прави, залага на спагети и яйца. Няколко пъти прави лазаня и мусака, когато се е “захващала с ново гадже”. “Мусаката е ключът”, смее се Бесте.
За тренировки също трудно ѝ достига време, но пък прави разходки в гората, а откакто е в София - и на Витоша. Обича да прекарва време с кучето си и да чете, както и да гледа филми. Истински фен е на комедийния сериал “Приятели”. А според настроението ѝ зависи и кои страници на книга ще разгърне. Предпочита истории като “Нощ в Лисабон”, която прочита на един дъх. Последно е чела “Наполеон Хил”, но се загубва в книгата. Решава, че авторът е по-изгубен и от нея и че този стил не ѝ е на сърце.
Колкото и плашещо да изглежда новото начинание на Бесте като водеща, то е и много вълнуващо. И повече от сигурно е, че на младата журналистка ѝ предстоят още успехи.
Новите водещи на “Тази събота и неделя” ще бъдат и репортери
Може да са новите свежи лица на сутрешния съботно-неделен блок по Би Ти Ви, но Бесте Сабри и Митьо Маринов няма да спрат да снимат репортажи. За да не загубят журналистическия си усет, двамата ще продължат да разказват на зрителите поне по една история на седмица, и то по тяхна идея. Така ще им покажат, че те все още са там - сред хората, независимо дали са водещи, или не. Все пак именно като репортери, без значение от коя точка на света предават - от Турция по време на опустошителните земетресения, от COVID отделенията или от Народното събрание, успяват да спечелят доверието на всички пред екрана, както и на своите колеги. Може би емпатията, която провокират у зрителите, ще им помогне и да пожънат успех в “Тази събота и неделя”.
