Пътят му на журналист тръгва от “24 часа”, където 5 г. работи като репортер
“Когато си любопитен за света около себе си, това е най-правилната професия за теб”. Така започва разговора Митьо Маринов - политическият репортер на Би Ти Ви, а вече и водещ на “Тази събота и неделя”.
Да се занимава с журналистика, Маринов решава в края на гимназиалните години, може би в началото на 12-и клас, когато започва да стажува в местния старозагорски вестник “Национална бизнес поща”. “Нещо като The Guardian of Стара Загора”, шегува се той. Там пише първите си статии, публикувани с неговото име, за които наистина се вълнува. Не помни какви са били, но предполага, че би се посмял, ако ги прочете сега.
Отначало решава, че ще кандидатства за университет в чужбина, какъвто е естественият път на повечето ученици от езиковата гимназия в Стара Загора. Подава документи в Германия, където е приет да следва за пиар в университета в Манхайм. Но се отказва и тръгва към столицата, приет да учи журналистика в Софийския университет. Съдбата бързо му се усмихва и още в края на първи курс започва като стажант във вестник “24 часа”. Изключително е щастлив от развоя на събитията, защото първото, на което трябва да се научи един журналист, е да пише. “Писането е есенцията на нашата професия и ако ти не се научиш да пишеш, няма как да се научиш изобщо на журналистика, защото тя си е занаят”, допълва новият водещ. А целия опит, който придобива за
5 години в “24 часа”,
определя като “закваската”,
която му е дала журналистиката. Най-големият урок за него там е да се научи да разказва. Именно на това го учи още от първия ден шефката на отдел “Оживление” Паола Хюсеин. Преди да стане част от отдел “Политика”, Маринов прекарва 2 години в културния отдел на вестника. Благодарен е, че усвоява много от ключовите си знания именно там. “Научих се, че като пиша, трябва да ме разбере както малко дете, така и голям човек”, казва той. Така да разкажеш историята, че да е ясна за братовчед ти, но и да е написано като за царя. “Не трябва да залиташ в някакви твърде простовати изразни средства, но не трябва и да си твърде възвишен и да се показваш все едно си нещо повече от останалите.
В “24 часа” постига още нещо - става съавтор на книгата “Как се става министър в България”, написана от репортери на вестника и отпечатана от Книгоиздателска къща “Труд” .
Паралелно с репортерството в “24 часа” работи и като сценарист на комедийното предаване “Комиците”, както и за сериала “Ние, нашите и вашите”. Пише сценарии и за други проекти извън телевизията и с удоволствие отново би се занимавал с това. Безспорно му се удава. Все пак идва от града на поетите, правите улици и аромата на липи.
Вече повече от година Маринов е политически репортер в екипа на Би Ти Ви, затова най-често предава от кулоарите на Народното събрание. В сравнение с репортажите на Бесте Сабри по думите му в парламента е “далеч по-подредено”. Но не може да разкаже много, защото “лошото е, че каквито забавни или не истории да има, те си остават в кулоарите”. Все пак има доста директни разговори с хора от политическия елит, но това са “неща, които определено не е добра идея да се разказват по една или друга причина”.
Емоционални преживявания като репортер обаче не му липсват. Един от последните репортажи, които се налага да направи бързо, е за пороите в Северозападна България. Харесва му, че има възможност да разказва и друг тип истории, защото политиката е твърде ограничаваща. А пострадалите от потопите допускат него и екипа на Би Ти Ви до себе си и до домовете си. “Досега не бях влизал толкова директно в живота на някого
да показвам с камера и
микрофон личните му вещи,
докато той се опитва да си
подреди калния живот
Защото навсякъде в къщата имаше кал”, казва Маринов. Но така отговорна е работата на журналиста. От една страна, да разкажеш лична драма, а от друга, да засегнеш големия проблем. “За да се стигне до тези потопи, там горе има едни хора, които са в политиката. Най-отговорните лица от триъгълника на властта, които или не са си свършили работата, или не са помислили за нещо, което трябва да бъде свършено”, казва репортерът. Когато Митьо разказва тежката история на някого, целта му е не просто да му бръкне “в душицата и да човърка там”, за да видят зрителите сълзи на екрана, а да провокира всички онези, от които зависи нещо, да го променят.
Често му се случва да се включва на живо не напълно подготвен. Особено когато няма време да се запознае в дълбочина с казуса “и всичко ври и кипи”, а само след минути трябва да предава на живо в централните новини. Но така само се откроява талантът му да разказва истории. Защото само след година работа като тв репортер ще прекрачи прага на студиото на “Тази събота и неделя” и като водещ.
Истината обаче е, че зад този успех стои и къртовски труд, и много избори, които, искаш, не искаш, се налага да направиш. “Ако искаш
всяка вечер да влизаш в дома
на хората, това значи, че ще
отсъстваш от твоя собствен”,
казва журналистът. Най-големият компромис, който е направил, е със своето лично време и с най-близките му хора. Затова и до ден днешен страда за изпуснатите хубави лични моменти и за това, че отсъства от важни събития за близките му и от възможността да бъдат по-често заедно. “Това е най-голямата трудност за всички журналисти, но и е най-големият компромис, който близките им правят за тях, заради което трябва да сме им безкрайно благодарни”, казва бъдещият водещ.
Журналистиката не влиза в живота му още от ранни години, но пък тогава страстта му е да колекционира монети и банкноти. “Може би е трябвало да стана банкер”, казва на шега Митьо. В детските си години обича да стои на село, да кара колело и да прекарва цял ден навън, обикаляйки с другарчетата. Гледа и много телевизия, а сред любимите му предавания са “Най-смешните хора и животни на планетата”, както и “Алф”. По ирония на съдбата всичко се излъчва по Би Ти Ви.
Сега спортът е неизменна част във всекидневието му - “нещо като медитация”. Мечтае си да има повече време да пътува с любимия човек, защото това винаги се отразява добре и отърсва от натовареността през деня. От две години има и друго хоби, което го разпуска точно толкова, колкото го и натоварва. Карането на мотор за него е изключително удоволствие, но когато нещо се счупи, започвали една мъка и ремонтиране. “Да поддържаш мотор - това си е изкуство”, разбрал е той.
Не е претенциозен, когато става дума за храна. Яде всичко българско и “наши манджички”. Малко се е поограничил, защото е решил, че ще спазва сравнително здравословен начин на живот. А една от най-големите болки на баба му е, че вече не може да му прави мекици и месеница. Все пак най-много обича месце. При него самия готвенето се свежда до “чат-пат”. Смее да твърди обаче, че ако се захване да готви, се получава добре.
И макар да не е доказал напълно, че хване ли готварската лъжица, всички ще си оближат пръстите, държейки микрофона, Митьо със сигурност успява да ги накара да искат да го видят отново на екрана.
Новите водещи на “Тази събота и неделя” ще бъдат и репортери
Може да са новите свежи лица на сутрешния съботно-неделен блок по Би Ти Ви, но Бесте Сабри и Митьо Маринов няма да спрат да снимат репортажи. За да не загубят журналистическия си усет, двамата ще продължат да разказват на зрителите поне по една история на седмица, и то по тяхна идея. Така ще им покажат, че те все още са там - сред хората, независимо дали са водещи, или не. Все пак именно като репортери, без значение от коя точка на света предават - от Турция по време на опустошителните земетресения, от COVID отделенията или от Народното събрание, успяват да спечелят доверието на всички пред екрана, както и на своите колеги. Може би емпатията, която провокират у зрителите, ще им помогне и да пожънат успех в “Тази събота и неделя”.
