Остана асеновградчанка до върха на пръстите си и винаги се гордееше с този факт
Ами да ги подредим роднина - милиционер, роднина - милиционер... Тази незабравима реплика от филма на Иван Андонов “Опасен чар” не е записана в сценария, а е измислена от Надя Тодорова.
Хрумва ѝ, докато с Георги Русев, с когото са семейната двойка Седларови във филма, умуват как да изиграят сцената с разпределянето на сватбените покани. Възникнал спор дали фразата ще мине през Художествения съвет. Андонов я оставя във филма, а оттам тя влезе в българската история.
Надя Тодорова, за която Георги Русев е казвал, че няма аналог в българското кино, навремето не успява да учи за актриса, но има огромен талант.
В началото си мисли, че въобще не става за кино, но много често го удряла на импровизация и екипът си умирал от смях.
Помни почти всичките си кинороли наизуст. “Няма да забравя как във филма на Рангел Вълчанов “С любов и нежност” почти сама написах ролята си. На поредния дубъл виждам сценариста Валери Петров. Той само ме погледна и каза: “Давай в същия дух, супер си”, спомня си актрисата.
Едва ли има зрител, който да не помни сцената между Тодор Колев и Надя Тодорова от филма “Двойникът”: “Кулишева!”, подвиква ѝ доцент Денев (Тодор Колев). “Аз!”, откликва закъснялата за събрание героиня на Надя и миг по-късно добавя: “Пуснаха чушки, до обяд щяха да свършат”.
Винаги ще се помни и епизодът от “Дами канят”, в който 50 и кусур годишната ѝ героиня Димитрова с жаден поглед се нахвърля на младия красавец Стефан Данаилов: “Екиме, хайде да избягаме от този прованс!”.
Надя Тодорова е връстничка на Георги Калоянчев и Георги Парцалев. Родена е на 1 ноември 1925 г. Започва творческата си кариера в общинския театър в Асеновград, после режисьорът Любен Гройс я кани в Смолянския, следват Пазарджик, Сливен, Габрово.
Любовта ѝ към филмите и артистичният ѝ талант явно идват от баща ѝ, работил някога в софийското кино “Одеон” като представител на филмовото сдружение ФАНАМЕТ.
През 20-те години на миналия век го канят в Станимака (днес Асеновград), за да открие първото нямо кино в града. Вместо да се върне обратно в София, той се влюбва в местна девойка и остава.
Като малка Надя искала да стане балерина
След като завършва гимназия, записва право в Софийския университет. По време на ваканцията след първи курс вижда обява в Асеновград, че ще бъде проведен изпит за актьори за общинския театър в града. И се явява, без да каже на никого. Изпълнява монолога на Жулиета от драмата на Шекспир и е сред първите приети.
А ролята на Жулиета ще остане голямата ѝ мечта. На театралната сцена играе 39 години, 8 месеца и 14 дни.
Надя Тодорова се снима в над 40 български филма. След като играе с Коста Цонев в “Година от понеделници”, той я нарича голямата актриса на малките роли и българската Ана Маняни. Тя играе с подкупваща естественост и непринуденост, затова и много зрители на първите ѝ филми мислят, че е натуршчик.
Първи я кани пред камерата Тодор Андрейков, наречен Човека кино, в своя единствен игрален филм “Неделни мачове” през 1975 г. Но през следващата 1976 г. излизат три филма с нейно участие - “Самодивско хоро”, “Записки по българските въстания” и “Снаха”.
И режисьорите сякаш започват да наддават за актрисата, в която всичко беше голямо - и габаритите, и талантът, и сърцето, и чувството за хумор.
Най-често я снима Иван Андонов. За него тя е в графата му “любими артисти” заедно с Георги Русев. За нея той е нейният кръстник в киното. След “Самодивско хоро” Надя играе в още 9 негови филма: “Покрив”, “Черешова градина”, “Светъл пример”, “Дами канят”, “Бяла магия”, “Опасен чар”, “Мечтател”, “Вчера”, “Адио, Рио”.
Освен с Иван Андонов Надя снима с почти всички големи български режисьори от нейното време. Играе в “Илюзия” на Людмил Стайков, “Любов и нежност” и “Закъде пътувате?” на Рангел Вълчанов, “Двойникът” и “Господар за един ден” на Николай Волев, “В името на народа”, “Войната на таралежите” и “Карнавалът” на Иванка Гръбчева и др.
Когато през 1977 г. Младен Киселов става директор на Сатиричния театър, кани Надя Тодорова в трупата му. Тя мисли дълго, но накрая отказва и остава в Асеновград, за да гледа болните си родители.
С Никола Теменугов се женят през 1952 г. и половин век по-късно (2002) двамата вдигат златна сватба. Сключват и църковен брак на стари години.
Тогава актрисата е на 76. Двамата имат син и дъщеря. След смъртта на съпруга си през 2009 г. Надя отива да живее в чешката столица, където дъщеря ѝ Антоанета работи като реставратор. В последните си години тя вече е в инвалидна количка и именно дъщеря ѝ се грижи за нея.
Антоанета е световно признат реставратор на икони и на други артефакти и може да си позволи да работи в дома си. Правила е опит да се върне в България през 90-те години - не се получило. Решила да си остане “чехкиня”.
“Нямате представа колко ми липсва България”, казваше майка ѝ приживе от Прага. Там на 90 години беше и последният дъх на Надя Тодорова.
Любими цитати от “Дами канят”
“Сериозно, Екиме, да вземем да забегнем с тебе някъде, да изоставим тоя прованс. Не случих с моите бракове, не случих - първият се оказа пияница, вторият ме обърка професионално. Ми аз имам златна професия, фризьорка. Заради него напуснах. Искал да става белетрист; пък е алергичен - не ми дава да използвам никакви гримове, целият се изприщва” - монолог на Надя Тодорова.
“Вземи ме, лодкарю, на своята ладия лека.”
“Внимавай, Екиме, тя е като Бермудския триъгълник - много гемии са потънали там... Още в гимназията разведе двама учители - един физик и един по трудово обучение.”
“Няма марка, няма цена - специално снабдяване.”
“Ау, ти знаеш ли, че имаш страшни очи?”
“Телефонирва ли някой?”
“Пуснали са портокали. Ще ме почакате ли малко... Ох, аз да сляза, че ще свършат.”
“Когато говориш с мене, ще мълчиш!”
“На доктор всичко се показва, а на съпруг нищо не се казва. И на инструктор не се отказва.”
Тя остана асеновградчанка до върха на пръстите си и винаги се гордееше с този факт. В родния й град събират средства за паметник.
