7-милионна България има 1230 фестивала

https://www.24plovdiv.bg/ojivlenie/article/8843233 www.24chasa.bg
Хълмът Царевец във Велико Търново с крепостта е една от най-значимите исторически забележителности на България. Това е и мястото, на което се провежда традиционният оперен фестивал “Сцена на вековете”.

Културно-историческият туризъм акцентира върху етнографията, религията и изкуството

Според създателя на “Златният Орфей” най-добрата реклама на
курорт, е всяка година там да има фест на забавната песен

Посещенията на Божи гроб от милиони католици и православни и поклоненията в Мека и Медина от мюсюлманите продължават вече столетия. Но едва през 2002 г. ООН даде определение на културно-историческия туризъм, който включва себе си и поклонничеството.

Това е “форма на туризма с акцент върху културната среда, която от своя страна може да включва културно-историческите забележителности на дадена дестинация или културно-историческото наследство, ценностите и начина на живот на местното население, както и посещението или участието в културни мероприятия и събития”.

Данните сочат, че ако преди десетина години само 40% от туристите са посочвали като основна причина за посещението си културата или културното наследство, то миналата година това са казали 57% от анкетираните туристи.
В България този вид
туризъм заема към 11%
дял от всички входящи
туристически пътувания

Но ако трябва да сме точни, всеки голям концерт, а още повече фестивал, събор или панаир, има потенциала да увеличи туристите в определено населено място.

Създателят на “Златният Орфей” Генко Генов е оценил още през 60-те години на XX век, че няма по-добър начин за рекламиране на курорт като Слънчев бряг от това там всяко лято да се провежда фестивал на забавната песен с български и чужди участници и той да се предава на живо по телевизията.

Десетилетия наред основният спонсор на това събитие всъщност е бил самият курорт заедно с държавната тогава авиокомпания “Балкан”, както и община Несебър.
От друга страна,
България е на трето място
в Европа по брой
исторически артефакти
след Италия и Гърция.

Разбира се, те не са чак толкова популярни в Европа и по света и са нужни десетилетия последователна политика за лансирането им, за да почнат да привличат посетители, които идват целенасочено само заради тях. Неслучайно от няколко години законът е много строг и подробен, когато става въпрос за консервиране на открити вследствие на строителна дейност ценни археологически обекти.

С организирането на фестивали културният туризъм получава тласък много по-бързо и ефектът се усеща скоро.

Въпреки че пандемията от коронавирус прекъсна временно това лято провеждането на повечето събития, в България се организират 1230 фестивали.

Част от тях имат десетилетна традиция, други са създадени едва в последните години, а немалка част от събитията са лансирани по проекти, спечелили европейско финансиране.
Туристи успешно
довежда в страната
и всеки концерт
на световноизвестна
звезда
Например през 2009 г. концертът на Мадона на националния стадион “Васил Левски” бе единствената спирка в региона от турнето на певицата.

Поради това той бе пълен с гърци, македонци, сърби и румънци, както и немалък брой нейни фенове, които са пропътували разстоянието дотук от държави в Западна Европа. Поклонническият туризъм също има немалък дял от културно-историческия.

В България има поне десетина туристически агенции, специализирали се в организирането на такива турове, които минават през най-значимите български манастири и други свети места.

Операта също води туристи – богати и взискателни

Индийци, китайци, американци идват на фестивали и пърформанси

ХРИСТО НИКОЛОВ

Миналото лято един от най-известните европейски оперни режисьори - Стефано Пода, постави на Античния театър в Пловдив “Орфей и Евридика” от Глук. Премиерните спектакли в рамките на летния фестивал на Пловдивската държавна опера Opera Оpen веднага бяха включени в рубриката на престижното списание Operawire като един от петте летни спектакъла в Европа, които трябва непременно да се видят.

Opera Оpen миналото лято се състоя за трети път. Вече пета година на Белоградчишките скали обаче се провежда летен фестивал на Софийската опера и балет “Опера на върховете”, който миналото лято доведе до препълване на хотелите и къщите за гости в региона.

А на провеждащите се наблизо - в пещерата Магура, вагнерови пърформанси, можеха да бъдат забелязани гости от Китай, Индия, Сърбия и Русия. На Вагнеровите спектакли в сградата на Софийската опера по традиция идват немалко туристи от САЩ, Япония, Великобритания, Германия и други държави.

Любопитното е, че в по-голямата си част тези посетители не са организирани. Обикновено това са запалени по оперната музика хора, които сами си търсят в интернет къде по света какво се представя. Купуват си билетите през интернет предварително и после търсят информация коя е държавата, която ще посетят, какво могат да разгледат в нея и къде могат да се настанят.  

Двойката Сън Ни и Ли Минг от Шанхай, за които “24 часа” писа миналото лято, например прекарват по няколко месеца през годината в Париж при сина си. Понеже са запалени вагнерианци, непрекъснато търсят в интернет информация къде могат да гледат Вагнерови спектакли. Откриват, че в
България
представят
Вагнер в пещера
и така се озовават в Белоградчик, а после и в Магурата. На място се записват за екскурзия до Рилския манастир и до Долината на розите.

Възрастна двойка от Индия пък гледала нещо подобно във Великобритания, но там публиката седяла на едно място, докато тук хората се движат из пещерата и следват приказните герои на Вагнер.
В повечето случаи оперните туристи са възрастни хора, т.е. с достатъчно свободно време - идеален таргет за туристическите агенции.

По правило са богати, но в същото време са и доста взискателни. Преживяването, което имат тук, със сигурност би ги накарало да се върнат и втори път, стига да има какво да гледат.

Троянският манастир средище на древна история и съвременна духовност

РОСИЦА ХРИСТОВА

Манастирът “Успение Богородично” край Троян е най-голямата старопланинска обител и трето по големина духовно средище в България след Бачковския и Рилския манастир. Още през 1830 г. е обявен за ставропигиален - подчинен пряко на Патриаршията, а не на местния владика. Този статут е запазен и днес.

Манастирският комплекс е разположен на живописния бряг на река Черни Осъм до село Орешак, на 10 км от Троян.

Летописът на Троянската света обител свидетелства, че тя е построена през 1600 г. Още със създаването е издигната и малка дървена черква “Рождество Пресветая Богородици”. Около 1780 г. тази черква е преустроена в каменна.

През 1835 г. е изграден нов храм - “Успение Пресветая Богородици”. В нея се пази светинята на манастира - иконата “Пресветая Богородица Троеручица”, която е дело на тревненските иконописци. Според легендата тя била пренесена от атонски монаси и оставена тук през XVII в. още при основаването на манастира. Стенописна украса е дело на Захари Зограф.

В храма е гроба на най-дълголетния български патриарх Максим (1914-2012). По изрично негово желание, той е погребан в любимата си Троянската обител - мястото, в което е прекарал послушническите си години.  

Троянският манастир е бил огнище на българската просвета и книжнина. През 1765 г. е открито първото монашеско училище, а през 1869 г. то става светско. Обителта е била убежище на хайдути и революционери.

Тук през 1871 г. Васил Левски организира таен революционен монашески комитет начело с игумена Макарий. При избухването на Априлското въстание е бил разкрит команден пункт на войводите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Хитров. А по време на освободителната война отец Макарий трансформира манастира в лазарет.

Друг архитектурен паметник в Троянския манастир е кулата камбанария, издигната през 1865 г. от майстор Иван от с. Млечево. Заслужава да бъде разгледан и параклисът “Голгота”, който се намира на първия етаж на камбанарията.

На 15 август - Успение Богородично, когато е храмовият празник на манастира, в селото се стичат хиляди поклонници. По същото време край стените му се провежда голям занаятчийски панаир с над 150-годишна история.

С усилията на държавата и настоящия игумен Величкия епископ Сионий Троянският манастир доби нов облик. В реконструкцията му бяха вложени над 500 хил. лева, отпуснати от правителството.

Плевен: от бойното поле на епопеята през 1877 г. до оригиналите на Пикасо

БУРЯНА БОЖИНОВА

В мемориалната панорама “Плевенска епопея” попадате на бойното поле от 1877 г. Вижда се как на хребета в далечината ген. Скобелев, яхнал бял кон, изважда сабята си и повежда войниците в третия щурм за Плевен.

В битката пада убит всеки втори от отряда му. Сраженията оживяват с 45 тона живописна боя върху панорамното платно, опънато на 115 метра. Корпусът на паметника, който е в семейството на световните панорами, е прерязан символично от 4 щика. От купола на панорамата при слънчево време се вижда река Вит. Каменният мост, иззидан от майстор Фтичо през 1865 г., влиза в героичния летопис с последния бой за Плевен.  

След 5-месечна обсада раненият Осман паша минава на бял кон по моста, преди да обяви капитулацията на 40-хилядната си армия. От Плевен свободата тръгва към България. Паметта на загиналите за свободата е увековечена в Мавзолея в центъра на града, в Скобелевия парк, в някогашната къща на търговеца Иван Вацов, превърната в музей “Цар освободител Александър II” и още 150 монумента.

Във възрожденската епоха отвежда черквата “Св. Николай”, построена през 1834 г. Тя е без камбанария и кубе, а за да не бият на очи, зидовете са вкопани под земята. В църковните килии през 1841 г. учителката Анастасия Димитрова отваря първото за България светско девическо училище.

Не пропускайте и историческия музей, подреден в сграда, строена през 1884 г. за казарма по италиански проект. Там може да се види копие на Вълчитрънското златно съкровище, което е без аналог в древността.

Състои се от 13 златни съда с тегло 12,5 кг, датирано е от XII-XIII в.пр.Хр., а тайната му остава неразгадана и днес. Знакова е и колекцията, дарение на Светлин Русев. Настанена е след преустройство в някогашната градска баня.

В галерията освен творби на големите български автори са подредени и оригинали на Ренато Гутузо, Пикасо, Шагал, Роден, Дега, Домие, Миле, Кете Колвиц и още майстори на изящното изкуство.

Крепостите край Смолян с уникална архитектура и на недостъпни места

Априлското въстание белязало Батак и Панагюрище, в специален трезор съхраняват златното съкровище, открито от братя Дейкови

ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ, ЛЮБОМИР ИЛКОВ

Крепостите край Смолян са в труднодостъпни райони, използвани са естествени прегради, а на места видимостта е във всички посоки.

Обикновено те се
изграждат върху
руините на
късноантични
крепости
от VI в. в близост до основни пътища, пресичали Родопите през Античността и Средновековието. Проучените и с достъп за туристи са Момчиловата крепост, Калето и тези край Гела и Кошница.

Момчиловата крепост е в землището на днешното село Градът и до него се достига с автомобил. След това се върви около 20-25 минути по маркирана пътека. Крепостта има два периода на обитаване. Първият е през VI век, когато е построена по времето на император Юстиниан I (527-565) като част от веригата родопски крепости против варварските нашествия.  

Вторият период е средновековният. Крепостта е възстановена през ХI в. и функционира до нашествието на османците през ХIV век.

Крепостта Калето е в местността Торлука на метри от пътя Смолян - Пампорово. Датировката е от късната Античност, била е охрана на селище и религиозен център. Имала е идеална възможност за контакт с Момчиловата крепост и Козник над Рудозем.

За крепостта край село Гела казват, че е най-високоразположената на Балканския полуостров - 1875,5 м, и най-голямата в Родопите. Сега до нея също води маркирана пътека с табели. Населявана е сезонно от XI в. пр. Хр. до III в. и е отбранявала централния високопланински път от Солун към Тракия. Крепостта е във форма на елипса, с каменна основа от 2,5 м и дървени огради. Била е военно убежище със светилище.

Крепостта край Кошница в коритото на река Арда е разположена на конусовиден мраморен връх. Тя е представлявала военен пост, контролиращ комуникациите по Централния трансродопски път през Средните Родопи, който е свързвал двата стратегически пътя: диагоналния (Via Militaris) през Тракийската низина с Крайбрежния път по Егейското крайбрежие (Via Egnatia).

Архитектурният резерват Широка лъка се намира на 20 км от Смолян. Известен е с автентичните родопски къщи, разположени амфитеатрално от двете страни на едноименната река. Някои от къщите са по над 200 г. и са в типичния стил - двуетажни, с еркери и вътрешно дървено стълбище. Покривите са покрити с каменни керемиди.

От 50 г. в селото е националното училище за фолклорни изкуства за обучение на вокалисти, инструменталисти и танцьори. В селото са родени най-известните певци и гайдари на Родопите. В Широка лъка има 110 паметника на културата, групирани в ансамбли.

Златоград е най-южният български град, погледнат от въздуха, той образува кръст. На 4-те върха са разположени параклисите “Св. Равноапостоли Константин и Елена”, “Св. Атанас”, “Св. Илия”, “Св. Неделя”. В градчето има цял квартал с близо 100 реставрирани паметника на културата - къщи и работилници. Къщите са от камък, кирпич и дърво.

В центъра е златоградската чаршия забележителностите не са само атракция за туристите, но в тях живеят хора. По това старият град в Златоград се различава от Етъра.

Специално място в българската история има Батак. Бунтовният град е символ на героизъм и саможертва на българина по време на Априлското въстание през 1876 г. При потушаването на въстанието са избити над 5000 жители на Батак. Това го подрежда в челните позиции на местата, които всеки българин трябва да посети и да се запознае с неговото наследство.

Батак е населяван още в най-древни времена, за което говорят останките от над 20 тракийски, римски, славянски и византийски крепости, над 10 черкви и манастири, римски мостове и пътища.
Преломен момент в историята на селището са кървавите събития през Априлското въстание в храм “Св. Неделя”.  

Той е построен за 75 дни през 1813 г. изцяло от камък и от местното население под ръководството на брациговски майстори. Църквата е обградена с 2-метрова каменна ограда, заради което са я наричали Калето.

Поради това при потушаването на въстанието
зад зидовете
се скриват
близо 2000 души
- мъже, жени и деца, които са посечени в храма. Градът е опожарен и сринат. През 2011 г. БПЦ обяви избитите в храма за свети новомъченици.

Панагюрище е градът на златното съкровище. Той е с неповторима атмосфера и дух, който е съчетал богато си културно-историческо наследство с изцяло обновена и съвременна визия. Безспорен ювелирен шедьовър е Панагюрското златно съкровище, открито на 8 декември 1949 г. от тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови. То е датирано от края на IV и началото на III в.пр.н.е. и е уникален паметник на тракийската култура и цивилизация.

През 2012 г. съкровището се завърна у дома 63 г. след откриването му. Това се случи след дарение над 6 млн. лв. от “Асарел Медет” и на председателя на Надзорния съвет на дружеството проф. д-р Лъчезар Цоцорков, вече покойник.

По силата на договор оригиналът на съкровището всяка година, обикновено през април и май, се излага за 30 дни в залата трезор в Панагюрище.

С древна история, култура и вкусна храна омайва Пловдив

РАДКО ПАУНОВ

Един уикенд не стига за Пловдив. В това са категорични туристите, които се дивят на старини, спектакли и нощен живот. Неповторимата атмосфера на най-стария жив град в Европа витае над всяко кътче.

Задължително е сутрин човек да си изпие кафето на главната улица “Княз Александър Първи” и да усети духа на града. Реставрираните и красиви сгради от края на ХIХ и началото на ХХ век са превърнати в заведения и магазини. Оттам гостите могат да поемат към Римския стадион, който е до самата Джумая джамия - мюсюлмански храм от ХVI век.

В амфитеатъра, строен през II век, са запазени част от мраморните седалки, а в Античността тук са се провеждали прочутите игри, които са били с ранг на олимпийски.

Оттам туристът може да поеме по ул. “Съборна” към Стария Пловдив и да се потопи във възрожденската обстановка. Пловдивчани много обичат да ходят на Небет тепе и оттам да съзерцават панорамни гледки към останалите хълмове. В момента в самите възрожденски къщи има всякакви прояви.  

Етнографският музей предлага богата колекция на материалната и духовна култура, а дворът му е истински оазис. На няколко метра е впечатляващата Хисар капия, от нея надолу се слиза към Източната порта на Филипопол - монументален античен паметник.

Поемайки в източна посока, се стига до Античния театър - един от най-бляскавите шедьоври на римската архитектура. Поради изключителната му акустика сцената и днес се ползва за различни изяви на световни и родни звезди, а през лятото върви фестивалът Opera оpen.

Ако искате да се разходите по автентична римска улица, може да отидете на западната част от Форума. Наблизо е Цар-Симеоновата градина с пеещите фонтани. След разходка по старините туристът може да се отбие в артистичния кв. “Капана” и да отседне в някой от ресторантите и заведенията. Там ще се наслади на вкусна храна и приятна атмосфера.

Търновград пази тайни от 7 хилядолетия

Каменните къщи на Арбанаси са подобни на замъци и с богата украса

ДИМА МАКСИМОВА

Велико Търново е град, за който казват, че пази сърцето и душата на България. Неслучайно парламентът му гласува статут на историческа и духовна столица.

Невероятната му красота, история и светини гарантират, че ще искате да се върнете отново. Старата столица е град, в който природата и човекът са сътворили приказка от камък и дърво, от невероятни архитектурни силуети и живи цветя. Археология и емблематични паметници от няколко епохи се допълват с динамичния съвременен град и развитата туристическа инфраструктура.

Околностите на Велико Търново пък са подходящи за еко-, селски и религиозен туризъм в сърцето на Предбалкана. Селището е на 7000 години, а най-ранните белези от човешко присъствие са от 5-ото хилядолетие преди новата ера.
Следи от
тракийската култура
са открити на
хълма Трапезица,
датирани от първата половина на третото хилядолетие.

В ранновизантийската епоха хълмът Царевец се превръща в укрепено селище и епископски център. Усиленото строителство започва след 1185 г., когато българите отвоюват от Византия своята свобода, а царете от династията на Асеневци го превръщат в столица на Второто българско царство.  

Средновековната крепост Царевец е най-посещаваният културно-исторически обект у нас. Хиляди туристи се наслаждават на невероятното шоу “Звук и светлина”.

На най-високото място на Царевец е патриаршеската черква “Възнесение Христово”. Не пропускайте да отидете и до Лобната скала, където според легендата турците са избили 110 търновски боляри. Преданието носи, че когато палачът вдигнал ръка да посече главата на българския патриарх Евтимий, десницата му се вкаменила.

До Царевец се намира друг исторически хълм - Трапезица. Втората по значимост средновековна крепост е частично реставрирана. До останките от болярски домове и десетки църкви изкачва панорамен асансьор.

Там бе открит и първият в света
златен кръст
реликварий с
частица от
Христовото разпятие

Между двете крепости по поречието на Янтра е Асеновият квартал с уникалните си древни църкви. Стръмната улица под крепостните стени отвежда първо до храма “Св. 40 мъченици”. Издигнат през 1230 г. в чест на победата на Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин, днес той е напълно реставриран. Край него се развиват крилата на манастира “Великата Лавра”.

Наблизо е и най-добре запазената църква “Св. св. Петър и Павел”, построена през XIII в.

Няколко крачки пренасят през епохите до възрожденската част на Търново. В сградата на стария турски конак, строен от майстор Колю Фичето, след Освобождението се е провело Учредителното събрание на новата българска държава и се родила Търновската конституция. Днес там са експозиците на музея “Възраждане и Учредително събрание”.

Друго магично място е Самоводската чаршия, където сред дюкяните и работилниците на занаятчиите е сниман филмът “Търновската царица”. Калдъръмът отвежда до хана “Хаджи Николи”. Шедьовърът на Колю Фичето е собственост на американски милионер и е реставриран в пълния си блясък.

Най-зашеметяващото място за снимки с амфитеатъра е паметникът на Асеневци и Художествената галерия. Само
на 4 км от Велико
Търново е
архитектурният
резерват Арбанаси
Разположен на високо плато, от което се откриват прекрасни гледки към Царевец и Трапезица, Арбанаси се слави и с беломорското си течение, което влияе на специфичния климат.

Арбанаси се превръща в голямо селище със заможни жители от различни националности - българи, гърци и албанци. Каменните му къщи са подобни на замъци с богата украса вътре, а в уникалните средновековни църкви могат да се видят прекрасни стенописи.

В Долината на тракийските царе бе открита златната маска на Терес

ВАНЬО СТОИЛОВ

Покойният археолог д-р Георги Китов нарича Долина на тракийските царе района от Карлово до Гурково по поречието на река Тунджа, където преди 25 века е процъфтявала основно културата на одриското тракийско племе.

В момента са постоянно отворени 6 от откритите и проучени тракийски гробници, две се посещават само по заявка. Сред отворените постоянно е и
копието на
Казанлъшката
гробница, която
от 1979 г. е под
защитата на ЮНЕСКО

Входният билет за всеки обект в долината е 6 лв. за възрастни, 4 - за пенсионери и 2 - за ученици и студенти. Входът на казанлъшкия исторически музей “Искра”, в който се съхраняват голяма част от намерените в гробниците предмети, е 8 лв. за възрастни и 5 за пенсионери.

Предлагат се и пакетни билети с различни комбинации за посещения на определен брой от обектите. Годишно в долината идват по 135 хил. туристи. Най-посещавани са Казанлъшката гробница, открита случайно от войници през 1944 г., и гробницата “Голямата Косматка” край град Шипка.

В нея през есента на 2004 г. са намерени 74 различни предмета, включително и бронзовата глава от статуя на тракийския владетел Севт Трети.

Сред тях са златен венец с дъбови листа, символ на царска власт, изработен от злато киликс (чаша) с тегло 229 грама, както и украса за конски амуниции.

На тези експонати са направени и копия, които туристите могат да видят на местата им в гробницата, където те са лежали в продължение на 2500 години.  

От 2005 г. музеят “Искра” разполага със специален трезор, в който са експонирани находките от Долината на тракийските царе. Основно място в тях заемат откритията на експедиция ТЕМП, ръководена от покойния археолог Георги Китов от 1992 до 2008 г. Основни тук са оригиналите на съкровищата от гробниците “Малката могила” и “Голямата Косматка”.

Единствените копия в експозицията са на
бронзовата глава
на Севт Трети и
на златната
маска на Терес
Това копие, тежко 673 грама, е изработено изцяло от злато.

В долината е и яз. “Копринка”, под чиито води лежат останките на античния тракийски град Севтополис.

Ескиджамия е най-старата постройка в Стара Загора, тъй като е единствената изцяло оцеляла сграда след пожара от 1877 г. в освободителната война. Днес тя е в основата на проект за изграждане на Музей на религиите, който бе финализиран през есента на 2011 г.
Строителството на джамията е завършено през май 1409 г.

Квадратният молитвен салон е покрит от огромен купол, носен от 20-стенен барабан. Куполът не се поддържа от допълнителни пиластри или колони, а се крепи единствено върху конструкцията на стените.
Подобна строителна концепция е изключителна рядкост за пределите на цялата Османска империя.

В очертанията на молитвения салон при археологически проучвания са разкрити основите на българска черква от X век. Пространството около нея е използавно за некропол -
проучени са
повече от 60
християнски гроба
Установено е, че преди изграждането на джамията църквата вече е била в руини, но въпреки всичко планът за мюсюлманския храм е съобразен изцяло с плана на средновековната църква.

Под нея е съществувал храм, посветен на Тракийския конник, а под източния зид на джамията е открита ритуална яма от времето на ранната желязна епоха X-IX в.пр.Хр. Проучените данни показват, че това място е било средище на различни култури и религиозни практики за периода от края на X в.пр.н.е. до края на XIX век.

Това позволява Ескиджамия да се превърне в първия у нас Музей на религиите. Музеят на религиите, разположен в сградата на Ескиджамия в Стара Загора, е единствен по рода си в страната.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Нищожен шанс да си събере глобите от близо 40 млн. лева заради аферата с "Мини Бобов дол" има държавата, показа проверка на "България Днес". С решение на спецализирания наказателен съд огромните санкции трябва да се платят от бившия министър на икономиката и енергетиката Румен Овчеров и ексшефа на държавните мини Пламен Евтимов

Почти не сваля от ухото телефона си актьорът Антоний Аргиров, видя "България Днес". Изигралият ролята на бармана Коки в сериала "Стъклен дом" артист върти здрава комуникация дори и когато е в компанията на свои колеги и

С максимално леки присъди се разминаха габровските лекари, чиито немарливи действия причиниха смъртта на родилката Десислава Манолова и бебето й. Според Върховния касационен съд доказателствата за вината на бившия шеф на АГ отделението в местната болница д-р Димитър Ангелов и колежката му д-р Севдалина Колева са безспорни