Днес се навършват 125 години от рождението на музиканта, композитор и педагог Панчо Владигеров. Той е основоположник и първомайстор на редица жанрове в българската музика като инструменталния концерт, цигулковата соната, миниатюрите за цигулка и пиано, клавирното трио.
Роден е на 13 март 1899 г. в Цюрих, но прекарва детството си в Шумен. Първата му учителка е майка му Елиза Пастернак-Владигерова, а по-късно обучението му поема преподавателката Павла Жекова, се казва в публикация на БТА за годишнината.
На седемгодишна възраст е първата му концертна проява, а на 10 години той прави първите си опити да композира. През 1908 г. умира бащата на композитора - Харалан Владигеров. Семейството се мести в София, където той се записва в Музикалното училище. Негови учители са чехът Хенрих Везнер и Добри Христов.
През 1912 г. Панчо и неговият брат-близнак – цигуларят Любен Владигеров, получават държавна стипендия за обучение в чужбина. С майка си д-р Елиза Пастернак заминават за Берлин, където композиторът пише своите първи значими творби. Няколко години по-късно – през 1918 и 1920 г., той получава Менделсонова премия на Берлинската академия. Първия път тя е за „Концерт за пиано и оркестър Nо. 1", с което произведение по-късно се дипломира диригентът Херберт фон Караян. Втория път Владигеров взима наградата за оркестрациите си на „Копнеж", „Страст" и „Изненада" от клавирния цикъл „Десет импресии" (1920).
До 1932 г. Панчо Владигеров живее и твори в Германия, а произведенията му привличат вниманието на европейската музикална общественост. Рапсодия „Вардар", „Българска сюита", Първи концерт за цигулка, Втори клавирен концерт, Скандинавска сюита и др. се изпълняват на световни концертни подиуми. Своя талант проявява и в областта на театралната музика, като композитор и музикален ръководител в „Дойчес театер" в Берлин.
Заради антисемитските наклонности в Германия през 30-те години маестро Владигеров, който е частично от еврейски произход, решава да се върне в България.
След окончателното си завръщане в България, той обогатява жанрово творчеството си с произведения като операта „Цар Калоян", балета „Легенда за езерото", Първи струнен квартет, Първа симфония и др. В своя рецензия за „Цар Калоян" през 1937 г. проф. Йозеф Маркс пише в „Нойес винер журнал": „Властна хармония, бликащо многозвучие, цветист оркестров звук – всичко това показва неговата музика, а и нещо повече – личност, която черпи от пълнотата на една необикновена дарба".
В София Панчо Владигеров лесно си намира работа като учител в Българската държавна консерватория и преподава там в продължение на 40 години.
След 9 септември 1944 г., талантът му е признат и от новата власт в България. Той продължава с музикалната дейност и често е член на комисиите в състезанията за певци и инструменталисти. В Консерваторията обучава родни таланти като Парашкев Хаджиев, Александър Райчев, Пенчо Стоянов и др. Удостоен е с Димитровската награда, както и званията „Народен" и „Герой на социалистическия труд".
Панчо Владигеров разгръща активна концертна дейност в редица европейски градове. В периода от 1936 до 1942 г. той е представител за България в Постоянния съвет за международно сътрудничество на композиторите. Делегат е на Световния конгрес на мира през 1949 г., член е на жури на престижни международни конкурси.
През 1968 г. Панчо Владигеров получава престижната награда на Виенския университет „Готфрид фон Хердер" за принос в европейското културно наследство.
СЪЗДАВА ОГРОМНО ПО МАЩАБИ И ЖАНРОВО РАЗНООБРАЗНО ТВОРЧЕСТВО
Панчо Владигеров създава огромно по мащаби и жанрово разнообразно творчество. Има над 20 хиляди страници нотни ръкописи – 70 опусни творби, голям брой безопусни произведения и смесени опуси, съставени като отделни произведения от автора, транскрипции и много часове музика.
Владигеров твори и експериментира в много музикални жанрове – инструментални, симфонични, музикално-сценични и камерни, както и голям брой солови пиеси, повечето обединени в цикли.
Сред неговите произведения са рапсодия „Вардар", „Импровизация и токата" из „Епизоди" опус 36, „Еврейска поема", „Българска сюита", „Концертна фантазия за виолончело и оркестър", „Концерт за пиано и оркестър Nо. 1" и „Концерт за цигулка и оркестър Nо. 1" и др.
Панчо Владигеров твори пълноценно до края на живота си. Умира на 8 септември 1978 г. в София.
ПРОТОК В АНТАРКТИКА НОСИ НЕГОВОТО ИМЕ
По воля на Панчо Владигеров, къщата му остава музей и до днес. „...В случай, че държавата направи музей от обитаваната от мен и съпругата част от къщата, моята воля е: съпругата ми Елка Владигерова да остане да живее в нея, докато е жива и да й се възложи да бъде уредник и пазител на този музей. Моята воля е също: всички мои авторски ръкописи, както и всички мои печатани творби, всички мои ноти и партитури, всички мои грамофонни плочи, магнетофонни ленти, както и целият ми архив, състоящ се от писма и най-различни други документи, да останат в дома ми, независимо от това кога той ще бъде превърнат в музей", гласи извадка от завещанието му.
Държавният културен институт къща музей „Панчо Владигеров" се помещава във фамилната къща на композитора, дарена на българската държава чрез Дарителския фонд "13 века България" от съпругата Елка Владигерова и от внука Панчо Владигеров – младши, с изричната воля – за устройването на музей. Музеен комплекс носи името на Панчо Владигеров и в Шумен.
В чест на композитора през 1995 г. Българската държавна консерватория е преименувана на Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров". Националната музикална академия носи и до днес името на композитора.
Бюст-паметник на Владигеров е поставен на „Алея на бележитите българи" в Борисовата градина по повод 10 години от смъртта му. Произведението е изработено от скулптора Тодор Петров Първанов (1931-1983) и е официално открито през 1994 г. за 95-ата годишнина от рождението на композитора. През 1998 г. бюст-паметникът е откраднат.
Тодор Първанов е автор на още два бюста на музиканта, които не са еднакви и са в два пъти по-малък мащаб. На тях Владигеров е представен така, както скулпторът го е видял през 50-те години на 20-и век. През 2019 г. скулпторът-реставратор Марин Марков създава копие на бюста, изваян от Тодор Първанов и намиращ се в Съюза на българските композитори. Възстановеният паметник е открит през април 2022 г.
Няколко години по-рано, през 2013 г., в памет на маестро Панчо Владигеров е кръстен проток в Антарктика. Владигеров проток се намира между островите Лавоазие и Крог в архипелага Бискоу. Дължината му е около 6 километра. В най-тясната част на протока се намира и малък остров, който също носи името на Владигеров, с площ около 750 кв. м.
