Президентът Еманюел Макрон напоследък поднови дебатите за ролята на исляма във френското общество, която отдавна предизвиква спорове, а две смъртоносни нападения през октомври отново привлякоха вниманието върху ислямисткия екстремизъм. Много от темите, излезли на преден план през 2020 г., обаче са отдавна обсъждани . . . Въпросът е дали този кръг на самоанализът ще реши нещо.
През 2020 г. Франция се впусна в нов спор за отношенията си с нейното мюсюлманско малцинство. Въпросът е дали тази битка ще приключи с някакво решение.
Това е отдавнашен и сложен въпрос, който носи белезите на френската история, включително колонизацията и борбите за независимост в населената предимно с мюсюлмани Северна и Западна Африка, да не говорим за насърчаването на имиграцията от тези страни с цел набиране на работна сила за заводите.
След упадъка на тези предприятия много семейства от работническата класа с мигрантски произход останаха блокирани в неугледни предградия с лоши условия и още по-лоши перспективи. Младите хора се бореха с дискриминацията на трудовия пазар и бяха подложени на още по-силна алиенация в резултат на суровите и дискриминационни действия на полицията.
Терористичните нападения, свързани с гражданската война в Алжир през 90-те, и навлизането във Франция на една нова религиозност, каквато вече се виждаше в ислямския свят, още повече изостриха споровете за дискриминацията, имиграцията, националната идентичност и секуларизма.
Вероятно беше изненадващо, че този път темата беше изведена на преден план от президента Еманюел Макрон, който преди избирането си през 2017 г. силно критикуваше тези, които според него злоупотребяваха със светските принципи на страната, водейки "битка срещу исляма".
Но времената се менят. През октомври Макрон произнесе важна реч в предградие на Париж, в която заяви, че Франция трябва да се бори с "ислямисткия сепаратизъм", като същевременно избягва "капана" на "стигматизирането на всички мюсюлмани".
Нов законопроект предвижда мерки, които да не позволяват изпращане на деца в нелегални религиозни училища, и да не дават възможност религиозни институции да получават финансиране от съмнителни чуждестранни източници или да бъдат контролирани от екстремисти.
Официално признатият Съвет на ислямските организации е убеждаван да създаде програма за обучение и сертифициране на имами.
Планът на Макрон е насочен срещу това, което според него е опит на ислямисти да изграждат "сепаратистко" паралелно общество с фундаменталистки ценности в проблемните градски райони, където много от жителите имат имигрантски корени.
Хаким ел Каруи, чиито проучвания за независимия изследователски институт "Монтан", изглежда, са вдъхновили някои от предложенията на Макрон, казва, че има истински проблем с близо една четвърт от френските мюсюлмани, много от тях млади, "които превръщат исляма в своя идентичност с доста силен авторитарен елемент".
"Агресивният сепаратизъм включваше 50 000 или 100 000 души", заяви той в телефонно интервю за ДПА. "Но привържениците на идеята "Мюсюлманите на първо място", които казват "Франция не ни обича и ние трябва да утвърдим своето различие", са по-близо до милион."
Тази промяна към по-силно утвърдена религиозна идентичност не се наблюдава само при исляма, настоява той. Същото може да се види и сред еврейската общност. В проблемните градски райони бързо се разпространяват и евангелистките християнски групи.
Но опитът, който страната има с ислямисткия тероризъм, отнел живота на над 230 човека при поредица от нападения през 2015-2016 г., означава, че демонстрирането на такава идентичност сред мюсюлманите е много по-деликатен въпрос.
Изследователят Маруан Мохамед от френския Национален център за научни проучвания също посочва, че има "форми на разделение" сред другите религии, както и при по-богатите слоеве от населението, "които не искат много да се смесват с останалото общество".
Той обаче е по-скептично настроен към идеята, че при френските мюсюлмани това явление в повечето случаи се свежда до някакъв вид "враждебност към останалата част от обществото" и казва, че поддръжниците на джихадизма са "изключително малко малцинство", което като цяло е изолирано от по-голямата мюсюлманска общност.
Той също така казва, че е погрешно да се обръща прекалено голямо внимание на социологическите данни за това дали хората смятат, че религиозният закон би трябвало да стои над държавния, или не.
"Знаем, че за всеки дълбоко вярващ човек, свещеното, разбира се, е изключително важно", каза той по телефона пред ДПА. "Това не означава . . . че човек отхвърля законите на републиката или отхвърля други части от обществото."
Франция яростно отхвърля твърденията в медиите в САЩ, че възприема репресивен подход към исляма като религия, но остава въпросът защо тези теми са толкова сложни там в сравнение с други европейски страни.
Мнозина във Франция твърдят, че подходът на страната към секуларизма не се разбира правилно в чужбина, но Ел Каруи и Мохамед насочват вниманието не толкова към формата на секуларизъм във Франция, колкото към нейния модел на интеграция.
Този модел се характеризира с "голяма отвореност", с високо ниво на смесени бракове, настоява Ел Каруи.
Това обаче е и "модел с по-големи изисквания", отколкото този в англоезичните страни или Германия, заявява той: френското общество казва на имигрантите, че "ако искат да станат французи като всички други . . . трябва да приличат на французите".
Ел Каруи казва, че предложенията на Макрон за подхода към ислямизма са премерени и не би трябвало сами по себе си да предизвикват възмущение.
"Опасността е повече свързана с реториката, която ги придружава", казва той, хвърляйки вината не върху Макрон, а върху твърдолинейните секуларисти.
Всеки път, когато отново възникне спор за забрадките, носени от някои религиозни мюсюлманки, "(мюсюлманите) имат усещането, че винаги те го отнасят", казва той.
Мохамед отива по-далеч, като казва, че френските мюсюлмани, освен че са подложени на истинска дискриминация, са разтревожени от широкоразпространената "реторика на отхвърлянето" - до такава степен, че някои смятат, че биха се чувствали по-добре другаде - било то във Великобритания, Северна Америка или арабските страни.
Той казва, че части от френското общество имат "исторически проблем" с исляма, а страната има "асимилационна" култура, която настоява, че за да бъдеш пълноправен гражданин, "трябва да се откажеш от религиозната си идентичност и практика или от всякаква твърде явна принадлежност, всякаква твърде явна привързаност към дадена религия или култура".
Ел Каруи казва, че макар да е важно френският ислям "да има организация, която работи по-добре, която е по-прозрачна и помага за интеграцията", преструктурирането на религиозните институции няма да премахне джихадистите.
Необходимо е да им се противодейства, като се работи отдолу нагоре в обществото, насочвайки усилията към идеологическите и религиозните влияния, настоява той.
Но един епизод малко след речта на Макрон показа колко заплетен е въпросът. Активистка група, наречена "Колектив срещу ислямофобията във Франция", отправи обвинение, че речта е била "очевидно вдъхновена от екстремизъм" и е "поставила под въпрос демократичните принципи и основните свободи във Франция".
Седмици по-късно тази група беше сред няколкото организации, които бяха спрени от правителството в рамките на строгите мерки, предприети след убийството на учител, използвал карикатури на пророка Мохамед в урок за свободата на изразяване.
Тя беше обвинена в редица нарушения, включително връзки с радикални ислямисти и разпалване на омраза чрез окачествяване на предишни антитерористични мерки като ислямофобски - всичко това беше оспорено от нея.
Твърдолинейните секуларисти похвалиха този ход, но някои правозащитни организации в страната и чужбина го порицаха - "Хюман райтс уоч" определи това като "част от по-широките сурови мерки срещу свободите", предприети в отговор на убийството на учителя.
/БТА/
