В авторска статия днес американският всекидневник "Вашингтон пост" се спира на очакванията от днешната среща на върха на лидерите на Европейския съюз в Брюксел. Тя е озаглавена: "Европа иска да рестартира отношенията със САЩ и да обърне страницата след Тръмп".
Авторът Майкъл Бърнбаум посочва, че европейските лидери смятат да използват тази последна за годината си (и при германското председателство) среща, за да договорят цялостна нова стратегия за преизграждане на напрегнатите отношения със Съединените щати след 4-те години, белязани от конфликтния подход "разделяй и владей" на президента Доналд Тръмп, предаде БТА.
Акцентирайки на редица ключови проблеми - от възстановяването на ядрената сделка с Иран до борбата срещу пандемията и справянето с климатичните промени, европейците бързат да използват момента с идването на новия американски лидер в Белия дом. Мнозина на стария континент вярват, че поради възрастта и опита си Джо Байдън ще бъде по-заинтересуван от сътрудничество с Европа, отколкото който и да е друг американски президент в обозримото бъдеще, независимо дали той ще бъде демократ или републиканец, пише авторът.
Лидерите от двете страни на Атлантика обаче предупреждават, че някои дразнители от времето на Тръмп ще останат, а могат да се отворят и други разделителни линии - особено по онова, което може да се окаже най-голямото външнополитическо предизвикателство пред президентството на Байдън - нарастващата агресивност и експанзивност на Китай. Между европейските страни има остри различия в подходите към отношенията с Пекин. Най-голямата по население и най-мощна страна на континента - Германия, има и най-тесни търговски отношения с Китай, отбелязва "Вашингтон пост".
Европейските лидери са въвлечени и в сложен вътрешен дебат за степента, в която трябва да търсят независимост от САЩ - цел, за която все по-настойчиво призовава френският президент Еманюел Макрон, но на която се противопоставят Германия и други страни. В тази връзка вестникът припомня думите на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел след срещата на външните министри на съюза в Брюксел тази седмица: "Ние трябва да сме в състояние да действаме на многостранна основа, когато можем, и това е нашето предпочитание. Но ЕС трябва също така да е готов да действа и автономно, когато трябва, за да прокарваме и защитаваме по-ефективно нашите интереси и ценности".
На въпросната среща в Брюксел бе дискутирана трансатлантическата стратегия.
Вестникът припомня постоянните заяждания на Тръмп с европейските съюзници по редица поводи, като той дори нарече Европейския съюз най-голям "противник" на САЩ по търговските въпроси и като открито подкрепи Брекзит. "Всички по света, които искаха да ни видят разделени, отваряха бутилки с шампанско през тези 4 години. Това обаче вече не е така", казал посланикът на ЕС в САЩ Ставрос Ламбринидис, цитиран в статията, пред форум по трансатлантическите отношения миналата седмица, визирайки предстоящата смяна в Белия дом.
Много политици обаче са предпазливи колко трайно може да бъде скъсването с тръмпизма, отбелязва авторът. "Налице е усещането, че това може да е последният шанс", предвид възможността съюзник на Тръмп отново да завладее Белия дом през 2024 г., отбелязва Роза Балфур, която оглавява брюкселския филиал на мозъчния тръст "Фонд Карнеги за международен мир".
Много от обещанията на Байдън се вписват добре и в европейските приоритети. Европейската комисия вече е оповестила стратегически документ, в който се излагат дълъг списък от теми, които тя смята да обсъжда с администрацията на Байдън, за да се преодолее разединяващото наследство на Тръмп.
Също така и в НАТО една трансатлантическа група от стратези оповести миналата седмица обширен план за преосмисляне на алианса през следващото десетилетие, за да стане той по-адекватен на заплахите от Китай - промяна, която ще го сближи със сегашните безпокойства на САЩ в сферата на сигурността.
Вестникът цитира бившия американски посланик при ЕС от времето на Обама - Антъни Гарднър, който обаче предупреждава, че някои от поставените големи въпроси - включително Китай, могат да се окажат "трънливи", защото самата Европа остава разделена в схващанията си по тях. По времето на мандата на Тръмп старият континент също стана по-скептичен по отношение на Китай, но някои страни остават зависими от търговията с него, макар че доста от тях се съгласиха да отстранят "Хуавей" от своите инфраструктурни системи, за което настояват САЩ", посочва Гарднър.
"Ако Европа не може да преодолее тези вътрешни различия, ще й бъде много трудно да предложи на САЩ жизнеспособен план за общи действия", отбелязва и Роза Балфур.
Байдън идва на власт с дълга история зад гърба си като влиятелен сенатор по изграждане на отношенията с Европа, отбелязва "Вашингтон пост". Това е и добре, и зле за Европа, защото през годините на президентството на Обама, когато Байдън като негов вице бе основна фигура във външната политика, възникнаха и доста недоразумения между двете страни на Атлантика, които Тръмп "по много недипломатичен начин" изостри, добавя авторът.
Вътрешните европейски различия са достатъчно дълбоки и ще са необходими сериозни усилия, ако Европа иска да бъде силен партньор на САЩ по всички онези въпроси, които са приоритетни за Вашингтон. Въпреки това на срещата на върха в Брюксел, като се имат предвид другите конфликтни теми в дневния й ред, отношенията с Вашингтон ще бъдат една от малкото сфери на съгласие между евролидерите, заключава "Вашингтон пост". /
