Денят на данъчна свобода в България през 2020 г. се пада на 15 май. Датата отчита 136-те дни, които биха били нужни на данъкоплатците да изработят рекордните 46,8 млрд. лв. приходи заложени в бюджета, съобщават експертите от Института за пазарна икономика, които са направили разчета.
Наред със здравните и социалните работници в страната, другите герои от последните два месеца са данъкоплатците, посочват от ИПИ. Нормалното функциониране на всички публични сфери, както и извънредните икономически мерки на правителството, станаха възможни благодарение на това, че данъкоплатците продължиха да пълнят хазната. На фона на многото засегнати бизнеси и изгубени работни места, символичната данъчна свобода не е повод за празник, а по-скоро време за отрезвяване от прехласването по силната държава и постепенно връщане към нормалния стопански животи, отчитат експертите.
Последната прогноза на Европейската комисия е за свиване на българската икономика със 7,2 на сто през 2020 г. Ударът върху икономиката и увеличението на разходите в бюджета означават, че през 2020 г. ще има рекордно преразпределение през публичния сектор - консолидираните разходи се очаква да достигнат 42 на сто от БВП, предаде БТА. Дълги години преразпределението у нас се държи под 40 на сто от БВП, което се доказа като здравословна горна граница за държавните разходи и държи юздите на фискалната политика. Тази по-силна роля на държавата може и да е обяснима с извънредната ситуация, но тя е и много опасна за данъкоплатците, смятат в ИПИ.
Кризата с коронавируса не трябва да става повод за избутване на частния сектор и увеличаване ролята на държавата в икономиката. Напротив, точно сега е времето за повече свобода за предприемачите, които да извадят икономиката от тежката ситуация, пише в съобщението.
Дори и преди появата на коронавируса, българският данъкоплатец постепенно губеше дни в полза на държавата. През 2017 и 2018 г. например беше увеличена вноската за пенсия. През 2019 г. пък беше вдигнат максималният осигурителен праг. Тази година започна с масово покачване на местните данъци и такси. На практика в добрите години държавата настъпваше и изземваше повече от произведеното. По време на кризата имаше някои стъпки за облекчаване на данъчни плащания - например отстъпки от местни данъци по време на извънредното положение, но това не промени генерално ситуацията.
През последните дни за пръв път се заговори и за реални мерки за намаление на данъци - въвеждането на диференцирано ДДС за ресторанти и книги. Данъчната свобода обаче печели най-много от хоризонталните мерки, които са отворени за всички, а не само за отделни бизнеси или индивиди. Много по-добра опция би било не диференциране на ДДС-то, а например покачването на прага за регистрация по ДДС. Последното ще даде глътка въздух на всички малки фирми - до съответния праг, и няма да дискриминира определени сектори, смятат икономистите от неправителствената организация.
Независимо от мерките, водеща остава несигурността до края на 2020 г. Евентуална втора вълна на вируса сериозно ще промени прогнозите за икономиката и ще увеличи значително бюджетния дефицит.
Преразпределението през бюджета също зависи от нормализирането или усложняването на епидемичната обстановка. Денят на данъчна свобода обаче напомня, че и в добри и в лоши години, всички публични политики зависят от труда на данъкоплатците, подчертават от ИПИ.
Всеки може да изчисли своя Ден на личната данъчна свобода на интернет страницата "Моите данъци" - www.kolkodavam.bg.
