Скандал около българската църква „Свети Георги Победоносец" в Одрин предизвика остри реакции както сред българската общност в Турция, така и в Българската православна църква. Повод за напрежението стана отказът на гръцкия митрополит Амфилохий да разреши празничната литургия за храмовия празник да бъде отслужена на български език. Случаят коментира и българският патриарх Даниил пред БНТ. "Не мога да разбера защо се създават подобни конфликти около правото на богослужение на български език", заяви той.
Напрежението се разиграва в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий и малко преди годишнината от възстановяването на патриаршеското достойнство на Българската православна църква. Според информацията, разпространена от Генералното консулство на България в Одрин, в църквата „Свети Георги" е трябвало да бъде отслужена Божествена света литургия от предстоятеля на българските храмове в Истанбул архимандрит Харалампий Ничев по повод храмовия празник, който традиционно се отбелязва в първата събота след Гергьовден.
Малко преди началото на службата обаче станало ясно, че от Вселенската патриаршия в Истанбул е изпратен духовник с по-висок сан, а намерението било богослужението да бъде проведено на гръцки език. Това предизвикало сериозно недоволство сред присъстващите миряни, които били предимно българи и настоявали службата да се проведе на български. От общността на цариградските българи категорично отказали да приемат литургия на гръцки език в българския храм.
В резултат на спора не била проведена пълна празнична литургия, а само кратък молебен и молитва към свети Георги. По-късно турският информационен сайт съобщи, че все пак е било отслужено богослужение на български език. От Българската екзархия в Истанбул обаче са категорични, че няма да допуснат в българските църкви в Одрин да се извършват служби на гръцки език. За случая са уведомени както Светият синод на Българската православна църква, така и Вселенският патриарх.
Патриарх Даниил първо говори за значението на светите братя Кирил и Методий за православния свят и за славянските народи.
„Изключително голямо е значението, защото с вярата, предаността към Бога и себежертвата да положат такива себеотрицателни трудове, вижте какъв огромен плод принесоха тяхната вяра и любов към Бога. Ако, разбира се, това е дарба, Бог им е дал този дар на разбиране на езици. Св. апостол Павел, който изрежда даровете от Бога, даровете на Светия Дух, казва, че един от даровете е дарба на говорене на езици", заяви патриархът.
Той подчерта и ролята на свети Кирил като изключителен познавач на езиците и граматиката:
„И св. Кирил е бил, действително, не само за времето си, но и до ден днешен виждаме какви познания в граматиката, в лингвистиката е имал и всичко това, разбира се, за да може истините на вярата да достигат до умовете и сърцата на онези народи, които до този момент не са били просветени с вярата."
По повод напрежението в Одрин патриархът заяви, че проблемите между митрополит Амфилохий и българската общност не са от вчера.
„Вижте, неразбирателството с митрополит Амфилохий и българската общност, защото в Одрин предимно българи отиват да се черкуват, продължават от немалко време."
Той подчерта, че проблемът е известен както на местното църковно настоятелство и фондацията, която се грижи за храмовете в Истанбул и Одрин, така и на Константинополската патриаршия и на Българската православна църква.
„Това, което така буди недоумение у мен - знае се, че едно такова противодействие довежда до тези резултати, до които логично доведе. Ние повтаряме това, което е било преди 150 години, когато са се борили за правото на самостоятелен български език да се проповядва."
Патриарх Даниил заяви още, че не може да си обясни защо не е било позволено на архимандрит Харалампий Ничев да отслужи литургията.
„Какъв е проблемът да се разреши на един духовник, който е свещеник на Вселенската патриаршия — отец Харалампи Ничев? Той е клирик на Вселенската патриаршия, дошъл е този ден да отслужи. Имало е преди това уговорка, доколкото видяхме от клипове, доколкото така стана ясно от разговорите с господин Димитър Йотев."
Патриархът разказа, че лично е разговарял с представители на българската общност.
„Разговаряхме вчера по телефона с него, с отец Харалампи разговаряхме. И така недоумяваме — какъв проблем е това, когато са дошли там 150 човека българи, да се разреши да се отслужи литургия на български език?"
Той допълни, че дори само един свещеник да беше извършил службата на български, това е щяло да бъде достатъчно за вярващите.
„Народът този празник го почита и тези неща, които са били толкова чувствителни в миналото. Не виждаме защо има необходимост в днешно време да се разпалва отново нещо, което е никому ненужно."
Според патриарх Даниил подобни действия създават излишно напрежение:
„Не мога да разбера какво толкова пречи за това и всичко щеше да е мирно, всичко би било мирно и прекрасно."
В разговора беше припомнено, че още със султанския ферман за възстановяването на Българската екзархия, както и с договора за вдигането на схизмата през 1945 година, въпросът за богослужението на български език е бил решен и в юридически план.
„Така е, разрешен е, но виждаме, че има проблеми и се надяваме така да се стигне до едно благополучно разрешаване на въпроса", коментира патриархът.
Той беше попитан и дали подкрепя решението на настоятелството временно да не допуска гръцки свещеници в храма, докато конфликтът не бъде решен.
„Те имат това право по турското законодателство, тъй като са регистрирани като религиозна организация и според законите в турската държава. Те имат пълното право това да го направят."
Патриарх Даниил обаче изрази надежда, че след дългите преговори и многократните опити за решаване на проблема ще бъде намерено разумно решение.
„Мисля, че отговорните фактори ще вземат под внимание историята, далечната история на въпроса, близката предистория на въпроса и ще намерят благополучно разрешение на този въпрос, така че всички да сме доволни, да си има редовно богослужение там, на разбираем език и така да няма поводи за такива напрежения и неразбории", добави той.
