България е изправена пред риск да влезе в дългова и инфлационна спирала, ако държавата продължи да финансира раздут публичен сектор и губещи държавни структури с нови външни заеми. За това предупреди предприемачът и председател на КРИБ Кирил Домусчиев с публикация във фейсбук профила си. Той сравнява ситуацията с филма "Титаник" - корабът потъва, а оркестърът на заемите, чиновниците и синдикатите свири.
Според Домусчиев новото правителство на Румен Радев има броени месеци да овладее бюджетния дефицит и да спре насочването на заемни средства към непроизводителни разходи. Темата съвпада с обявения от Радев приоритет да бъде направен детайлен анализ на финансовото състояние на държавата, включително на скритите дефицити и неразплатените ангажименти.
В позицията си Домусчиев поставя основния въпрос така - когато държавата харчи повече, отколкото икономиката може да произведе, сметката накрая се плаща от бизнеса и хората. Според него проблемът не е само в размера на дефицита, а в това за какво се използват парите. Ако заемите отиват за инвестиции, инфраструктура и стратегически проекти, те могат да помогнат на икономиката. Ако обаче се насочват към заплати, администрация, губещи дружества и нова бюрокрация, ефектът е обратен.
Домусчиев твърди, че България е сред най-проблемните примери в Европа по разминаване между ръста на парите в икономиката и спада на производството. По думите му паричната маса се е увеличила с около 20%, докато производството е намаляло с 9%. Това означава, че в икономиката влизат повече пари, но срещу тях не стои повече произведена стойност. Резултатът е натиск върху цените, по-висока инфлация и повече дълг.
Относно администрацията се посочва, че в нея работят около 660 000 души, а към това се добавят държавни фирми, агенции и учреждения. Според Домусчиев така държавата започва да се конкурира с реалния бизнес за служители, кредити и инвестиции. Това изкривява пазара, защото частните компании, които произвеждат, изнасят и плащат данъци, трябва да се състезават с администрация, финансирана от бюджета и от нов дълг.
Той насочва критики и към синдикатите, които според него настояват за повече средства за държавния сектор, вместо да защитават дългосрочния интерес на работещите в реалната икономика. По думите му истинският интерес на работниците и бизнеса е потреблението и производството да растат заедно, а не заплатите в публичния сектор да се увеличават за сметка на заеми.
Като пример за проблемна държавна структура Домусчиев посочва "Топлофикация София". Той пита каква е социалната функция на дружеството, ако столични квартали остават без топла вода, а загубите му в крайна сметка се покриват от всички данъкоплатци. В позицията се поставя и по-широкият въпрос дали губещи държавни дружества не трябва да бъдат преструктурирани, дадени на концесия или извадени от модела, при който бюджетът постоянно покрива натрупани проблеми.
Всички зомбита трябва да отидат на концесии, а държавата да се фокусира само върху истински важните стратегически проекти, например като Вертикалния газов коридор, посочва шефът на КРИБ.
"Бизнесът и потребителите в България са „болни" не само от инфлационната криза, но и от епидемия от глупави регулации. Например, според Световната Банка, ние сме на 151-во място по чакане за свързване с електроенергийната мрежа – по-зле сме дори от полуразпаднали се държави като Хаити, Миянмар и Либия! Ваденето на разрешения за отваряне на рудник в България (във време на глобална суровинна криза) отнема 17 години – американците стъпиха на Луната за 16, а Мъск се готви да построи град там за 10! Мисля, че доста казах по темата. Сигурен съм, че всеки от вас има още много примери и анализи, които ви призовавам да споделяте открито – каузата е обща!", заявява в заключение Домусчиев.
