Пчелният мед е продукт, чието потребление и търсене зависи от изграденото доверие у потребителите. Измамите и фалшификациите на пазара се отразяват негативно не само на здравето на хората, но и отказват коректните производители, истинските пчелари. В следствие на това последиците са върху цялото земеделие и природата, защото опрашването намалява, а оттам и биоразнообразието. Това коментира Елена Йончева, независим член на Европейският парламент, избрана с листата на ДПС, която организира в Брюксел международна конференция, посветена на интегритета на пазара на мед в ЕС.
Какви европейски инструменти могат да се използват, за да се преборят измамите, да се тестват продуктите за автентичност и за произход, да се осъществява контрол на място на границите, да се защитят местните производители обсъждаха представители на Европейската комисия, на Европейския парламент, на международни организации на производители и търговци на мед, преподаватели и научни експерти.
Темата за пазара на мед е част от дискусиите в ЕС от години, а сегашната конференция, организирана от Елена Йончева, беше провокирана от споразумението на Съюза за търговия с държавите от Меркосур – Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай. То се разглежда като възможност за разширяване на износа на ЕС в области като автомобилостроене, химическа и фармацевтична индустрия, но също така предвижда безмитен внос на редица селскостопански продукти, сред които и 45 000 тона мед годишно. Тази част от споразумението засяга пряко България, която има традиции в производство на мед. По оценки на Министерство на земеделието, търговското споразумение има потенциал да се превърне в заплаха за българските пчелари, особено на малките производители на мед. Съществуват изчисления, които показват, че поне половината от пчелните семейства в страната – около 450 000, ще изчезнат.
Предизвикателствата са свързани с доказването на произхода и автентичността на меда, особено на този продукт, който се предлага на ниска цена. Споразумението с Меркосур започва да се прилага от следващата седмица.
В дискусията в Брюксел бяха посочени оценки, които показват, че за 60-80 процента от меда на пазара на ЕС има съмнения, че е фалшив, което вреди на здравето на потребителите, биоразнообразието и проваля лоялната конкуренция.
- ЕС се нуждае от хармонизирани методи за тестване в държавите членки, по-строга проследимост, пълна прозрачност на етикетите.
- Местното потребление е важно. Инвестирането в местните икономики укрепва общностите, намалява риска от измами, защото веригите за доставки са по-къси.
- Образованието е важно, за да може потребителите да разбират въздействието на своя избор на пазара.
Голяма част от българското производство е за износ, но пазарът е нарушен от продукти, продавани без достатъчен контрол, което прави меда силно чувствителен към цената. Вносът идва от Украйна, Турция и Китай, като китайският мед често влиза през гръцки морски пристанища, каза пред участниците в дискусията Петко Симеонов, председател на сдружение „Биологично пчеларство", управител и съосновател на Bulgarian Organic Foods. Той призова държавите членки да хармонизират определението за автентичност на меда. Петко Симеонов изрази дълбока загриженост за бъдещето, отбелязвайки, че след като основаната на знания традиция на пчеларството бъде унищожена, ще бъде почти невъзможно да се възроди дейността. Той предупреди, че индустрията закъснява с предприемането на необходимите мерки. Секторът в България е силно фрагментиран, състои се от дребни фермери, които нямат пазарна сила и са зависими от купувачите.
Европейската комисия търси повече инструменти и технологии за противодействието на фалшифицирането на мед, заяви Жислен Марешал от Главна дирекция „Здравеопазване". Той призна, че проследимостта остава трудна, защото веригите за доставки често преминават през много различни държави. Според Жислен Марешал е необходима по-силна координация по отношение на хармонизираните методи и контрол на границите на ЕС.
Емануил Фрагкос, зам.-председател на Комисията по обществено здраве в ЕП категорично подкрепи промяна в инспекциите на веригите за доставки, призовавайки за повече граничен контрол, пълна проследимост, прозрачност и по-строги мерки срещу подвеждането на потребителите. Той се застъпи за увеличаване на санкциите за измами, за да се възстанови доверието на пазара. Като докладчик по „директивата за закуската", той подчерта, че балканският мед е с изключително високо качество.
„Директивата за закуската", която трябва да започне да се прилага от юни тази година, предвижда, когато медът е смес, на етикета му да бъдат посочени държавите на произход в низходящ ред, включително и в процентно изражение. Държавите членки могат да решат, че за меда на техния пазар могат да бъдат отбелязани само първите четири дялове, ако представляват общо повече от половината от сместа. България все още не е съобразила законодателството си с тази директива.
Измамите и фалшифицирането на мед са трудни въпроси, особено когато се добавя и смесва мед от няколко държави, което затруднява потребителите да разберат какво купуват, отбеляза Мария Грапини, зам.-председател на Комисията за вътрешния пазар и защита на потребителите. Тя призова етикетите ясно да посочват автентичността и истинския произход на меда.
До февруари 2027 г. ще бъдат въведени нови методи за откриване на специфични видове измами и новите видове фалшификации, които се появяват ежедневно, съобщи Лурдес Алварелос от Съвместния изследователски център на Европейската комисия. Центърът работи в тясно сътрудничество с пчеларски асоциации, които предоставят голям обем проби. Основна трудност е липсата на референтен материал. Стратегията включва обхващането на 19 лаборатории в цяла Европа, които използват комбинация от целенасочени и нецелеви тестове на проби. Лурдес Алварелос отбеляза, че ДНК методите са многообещаващи, но изискват изчерпателна база данни за ефективно сравнение.
Проф. д-р Иван Вандер Хейден от Свободния университет в Белгия подчерта необходимостта от събиране на набор от проби, който е достатъчно голям, за да бъде представителен за сравнение с нови проби.
Доктор Ник Лупше, който представлява Европейската асоциация на пчеларите (EBA) – организация, обхващаща над 420 000 пчелари от 32 държави, заяви, че индустрията е на труден кръстопът - докато медът може да се третира, опрашването не може да се внася. Той каза, че пчеларите са застрашени от нелоялна конкуренция, измами и липса на политическа воля за справяне с проблемите. Доктор Лупше класифицира истинския мед като продукт от „висок клас", докато пазарът е ощетен от съмнителен мед от Китай и Латинска Америка, за който се използват сиропи. Той определи Украйна като център, през който преминава китайският мед и критикува споразуменията на ЕС с Виетнам и Мексико. Етикетирането на количествата на едро показва често страната на износ, а не страната на произход. Той предупреди, че предстоящите задължителни разпоредби за етикетирането ще бъдат технически неприложими без подобрени аналитични методи и контрол.
EBA предлага незабавното въвеждане на регламента за контрол на качеството на храните, и по-специално – определяне на европейска референтна лаборатория за изследване на меда, класифицирането му като стока с висок риск, за да може да се проследява на границата по-често, ново законодателство за граничен контрол и проследяване в реално време, което да замени документите, които могат лесно да бъдат променени. Той обясни, че медът, който не отговаря на изисквания за качество и произход, се определя в ЕС като съмнителен, а не като фалшив, защото няма дефиниция за автентичен. Съмнителният мед стига до пазара по същата причина.
За фалшифицирането на мед се използват висококачествени сиропи, които са проектирани да преминават тестове, въпреки че не са истински мед, разкри Бернхард Хьовел, управител и съосновател на Световния съвет за интегритет на меда, бивш председател на Европейската асоциация на професионалните пчелари (EPBA). Той твърди, че 60% до 80% от продуктите са фалшиви и сподели, че се опитва да се бори срещу патент за „мед без пчели". Бернхард Хьовел демонстрира, че ако даден продукт е 10% истински мед и 90% фалшив, настоящите тестове често ще го определят като истински. В края на 2025 г. германската патентна служба отхвърли заявката на американска компания за регистрация на патент за „мед без пчели".
За непоследователност при стандартите за биологично (БИО) пчеларство в различните държави говори Юрген Биндер, президент на Новата асоциация на пчеларите в Германия. Той подчерта, че компаниите, които смесват продукти, са добре известни и, че подобна дейност се извършва и в Германия, Франция и Белгия. Той отбеляза, че клиентите са свикнали с цени, които не представляват истински, чист мед, което може да има пагубни последствия върху производителите на автентичен продукт.
Съдържанието на публикацията е в отговорността на съответния член на Европейския парламент. ЕП не носи отговорност за използването й.
