След завръщането си астронавтите Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс са били поставени под карантина за 21 дни
Покрай новата мисия към Луната “Артемис II” отново изплува старата теза: човекът никога не е стъпвал на Луната, а всичко е било добре режисирана измама в холивудско студио… Изключително популярна версия, която обикаля социалните медии още от зората им.
Реалността обаче е друга и е добре документирана.
На 20 юли 1969 г. астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин от мисията “Аполо 11” кацат на Луната. Третият член на екипажа, Майкъл Колинс, остава в орбита и управлява командния модул.
Моментът, който остава в историята, идва минути по-късно. Първата стъпка на Армстронг е предавана на живо и наблюдавана от стотици милиони зрители по света.
Престоят им на Луната продължава около 21 часа, като повече от два часа и половина са извън модула. По време на мисията събират около 22 килограма лунен материал - първите проби, донесени на Земята от друго небесно тяло.
Най-неудобният свидетел: СССР
През 1969 г. САЩ и СССР са в разгара на студената война. Космическата надпревара е въпрос на престиж и глобално влияние. Съветският съюз разполага със собствени станции за проследяване и следи мисията в реално време. Ако кацането беше инсценировка, Москва би имала най-силен интерес да го разобличи. И не го прави - въпреки че това би бил най-силният удар срещу Съединените щати. И това е само първият от няколко независими аргумента.
Доказателства, които съществуват и днес
Астронавтите от програмата “Аполо” оставят на Луната научни уреди, включително лазерни отражатели. Те се използват и до днес за измерване на разстоянието между Земята и Луната с изключителна точност.
Тези експерименти се потвърждават и днес. Това не са твърдения, а факти.
В рамките на всички мисии “Аполо” на Земята са донесени общо около 382 килограма лунен материал. Тези проби са изследвани в лаборатории по целия свят и показват химичен състав, различен от земните скали.
Между 1969 и 1972 г. общо 12 души стъпват на Луната - всички в рамките на програмата “Аполо”. Оттогава никой не е повтарял това постижение.
Мащабът на една “измама”
За да бъде инсценирано кацането на Луната, би било необходимо участието на десетки хиляди учени, инженери и военни, както и координация между различни институции в продължение на години. Освен това сигналите от космическия кораб са засичани от независими наблюдатели по света, които проследяват траекторията му. Подобна операция би оставила следи. Такива няма.
Откъде идва митът за Холивуд
Идеята, че режисьорът Стенли Кубрик стои зад кадрите от кацането и те са реализирани в холивудско студио, се появява години по-късно - без нито един достоверен източник в нейна подкрепа. Твърденията се базират на интерпретации и популярни митове, а не на проверими факти.
Кацането на Луната не се опира само на исторически разкази, а на данни, които могат да бъдат проверени и днес. Десетилетия след мисиите сондите на НАСА заснемат местата на кацане. На изображенията се виждат останалите модули, оборудването и дори следите, оставени от астронавтите.
Полетите са проследявани и от независими обсерватории и радиостанции по света, които засичат сигналите и траекторията на корабите в реално време.
Астронавтите преминават през поясите на Ван Алън (радиационното поле, което обгражда Земята) по траектория, която минимизира радиацията, като измерените дози остават в допустимите граници.
Програмата “Аполо” включва над 400 хил. души. Подобна операция би изисквала мащабна координирана измама без нито едно достоверно разобличение. Ако беше измама, поне един от тях щеше да разкаже!
Освен това шест отделни мисии достигат до Луната и потвърждават едни и същи резултати.
Кацането на Луната не е въпрос на мнение, а на доказателства. То е наблюдавано, измерено и потвърдено – не само от една държава, а от целия свят.
И докато новите мисии отново поемат към Луната, старият въпрос вече има отговор: човекът вече е бил там.
Защо съществуват съмнения?
- Старите видеа изглеждат “странно” (заради ниска гравитация и камерна техника).
- Конспирации от 70-те години на миналия век се разпространяват и до днес.
- Недоверие към институциите.
Ето част от конспирациите и оборването им:
Знамето се вее, значи има вятър.
Истината:
- На Луната няма въздух, т.е. няма вятър.
-Знамето има метална пръчка отгоре, за да стои изпънато.
-“Развяването” е от движението при забиването плюс липса на въздушно съпротивление.
Няма звезди на снимките.
Истината:
- Камерите са настроени за ярката повърхност на Луната.
- Звездите са твърде слаби, т.е. не се виждат при тази експозиция.
- Същото става и на Земята (снимай нощно небе с ярък обект – звездите изчезват).
Следите не могат да се запазят без вода.
Истината:
- Лунният прах е много фин и лепкав (реголит).
- Няма вятър и вода, т.е. нищо не разрушава следите. Затова остават перфектно запазени.
Сенките са различни, значи има студио с прожектори.
Истината:
-Основният източник е Слънцето (един).
-Но: теренът е неравен, перспективата изкривява ъглите. Затова сенките изглеждат “различни”.
Защо няма по-добро видео?
Истината:
- Това е технология от 1969 г.
- Има огромно ограничение в камерата, сигнала, предаването към Земята.
Малко известна история за първите астронавти
Когато “Аполо 11” се връща на Земята, астронавтите не са посрещнати веднага като герои. Те са поставени под карантина!
В продължение на 21 дни Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс са изолирани, защото учените не са напълно сигурни какво са донесли със себе си от Луната. Съществува реален страх от непознати микроорганизми.
Президентът Ричард Никсън разговаря с тях… през стъкло. Тази сцена - най-великите герои на човечеството, затворени в прозрачна капсула - казва повече от всякакви спорове.
Мисията не е била театър, а риск, който никой не е можел да предвиди напълно.
И може би това е най-простото доказателство: не поставяш хора под карантина заради измислена мисия.
Малко физика не е излишна
Луната се е образувала преди около 4,5 милиарда години след гигантски сблъсък между младата Земя и небесно тяло с размерите на Марс, известно като Тея. От изхвърления в орбита материал постепенно се формира Луната. Затова тя има сходен състав със Земята, но е по-бедна на тежки елементи.
В известен смисъл Луната може да се разглежда като “роднина” на Земята, тъй като е изградена от част от нейния материал.
Луната се върти както около Земята, така и около оста си, но прави това синхронно – за около 27 дни. Именно затова от Земята винаги виждаме една и съща нейна страна, докато другата остава скрита от погледа ни.
Луната обикаля Земята за около 27 дни, но фазите ѝ се повтарят на всеки 29,5 дни заради движението на Земята около Слънцето.
“Артемис II”: мисията, която подготвя завръщането на човека на Луната
Последната пилотирана мисия около Луната - “Артемис II”, е историческа не защото стигна дотам, а защото го направи по нов начин. Целта не беше кацане на Луната.
За първи път от десетилетия се тества изцяло нова система - нов кораб, нови технологии и нов подход към дългосрочно присъствие, а не еднократно кацане.
Астронавтите заснеха и невидимата за нас страна на Луната с човешки поглед - нещо, което досега познавахме основно от автоматични мисии.
Мисията събира данни за това как човешкото тяло и техниката се държат при по-дълги и по-далечни полети - ключово за бъдещи бази на Луната и мисии към Марс.
Учените ще опитат да дадат отговор на 3 важни въпроса:
1. Защо двете страни на Луната са толкова различни?
2. Има ли използваема вода, която да поддържа бъдещи мисии?
3. Какво има вътре в Луната? Има ли ядро?
