- Чужденците изтласкват по-необразованите българи от трудовия пазар, смятат икономисти
- Не са взели мястото на нито един активен нашенец, отговарят работодателите
Ако преди десетина години някой бе предсказал, че един ден България ще внася работници от чужбина и че ще се води остра полемика дали това е добре за родната икономика, социалните мрежи щяха да го вдигнат "на ура" и да го залеят с подигравателни мемета. Днес вече става все по-нормална практика чужденци да работят за българи и да обслужват български клиенти. Никой не се учудва, ако касиерът в магазина изглежда като човек от бивша азиатска съветска република, завършваща на –стан, и ако говори развален български със силен руски акцент. Не се впечатлява и когато доставчикът на храна му съобщи сметката на английски и когато чистачите в мола общуват помежду си на непознат език.
Основните държави, от които привличаме работници, са Узбекистан – 7018 души, следвани от Непал – 3934, Турция – 3450, Индия – 2358, и Киргизстан – 1691, сочат данните на Агенцията по заетостта (АЗ). Те работят предимно в производството и в преработващата промишленост, в строителството, транспорта, както и като сезонни работници. Голяма част от персонала в морските и планинските курорти също идва от посочените места, обобщават от АЗ.
Според някои икономисти допускането на т.нар. работници от трети държави до трудовия ни пазар е грешка. България няма нужда от нискоквалифицирани гастарбайтери, защото техният внос натиска заплатите надолу и вади млади българи от работния процес. До такъв извод стигнаха експерти и синдикалисти по време на дискусия, организирана преди дни от икономическия клуб ЕКИП. Същевременно броят на чужденците в родните предприятия все повече расте и влошава положението на трудовия пазар. Пак по данни на АЗ през първите 3 месеца на т.г. са издадени 18 989 разрешителни за работа на чужденци срещу 49 179 за цялата 2025 г. Само за две години получилите достъп до българските заводи са се удвоили - през 2023 г. разрешенията са 24 945, през 2024 г. вече са 34 720, а м.г. стигат почти 50 000. Прогнозата е, че 2026-а ще е рекордна. У нас вече работят хора от 86 държави, изчислява АЗ.
Според Георги Вулджев от ЕКИП анализът сочи, че ръстът води до серия от негативни последици: "Чужденците взимат работните места на по-слабо образовани наши мъже и жени, главно млади. Данните на АЗ към края на 2024 г. сочат, че 5-те най-търсени професии са строител, шивач, машинен оператор, готвач и строителен техник. Спадът на заетите в тези сектори през второто тримесечие на 2025 г. е около 62,3 хиляди души — много близо до очакваното ниво на внос за годината. Това е ясна индикация за процес на социален дъмпинг и заместваща трудова миграция, която има отрицателен ефект върху заетостта и съответно доходите на местното население."
Работодателите не са съгласни, че чужденците заемат работни места, за които се борят и наши хора. От КРИБ са категорични, че узбеките и непалците не са
лишили нито един българин от възможността да работи. "Българската икономика работи на т.нар. пълна заетост и статистиката на Евростат го доказва – ние сме с най-ниската безработица в ЕС – коментираха за "24 часа -168 истории" от браншовата организация. - Тоест икономиката ни създава повече работни места, отколкото пазарът на труда може да поеме. У нас има структурни регионални дисбаланси и да, в някои области за млади и по-слабо образовани българи няма работа. Или има работа, каквато те категорично не желаят да работят. Тези регионални проблеми няма да се решат със затваряне на вноса на служители, а с подобряване на транспортната инфраструктура и с достъп до по-добро образование. В София, Пловдив, Варна, Бургас, Пазарджик или Челопеч обаче няма да намерите отчаяни млади българи. Да не бъркаме естеството на един проблем с решението на изцяло друг проблем!"
В Българската търговско-промишлена палата (БТПП) също не приемат анализа на ЕКИП. "Твърдението до голяма степен не е вярно, защото за всеки внесен работник от чужбина трябва да има обяви в АЗ и те да не са били заети в продължителен период от време – коментираха оттам за "24 часа – 168 истории". - Това е възможно да се получи, когато има много слабообразовани българи, които са безработни, но те не са проявили интерес към отворените позиции."
От палатата изрично подчертават, че работодателите не прибягват до внос на чуждестранни работници заради по-ниските заплати. "Вносът не е по-икономически изгоден за работодателите, защото той е свързан с много повече допълнителни разходи за наемащия, като например езиково обучение, намиране на жилища и др. – коментира БТПП. - Липсата на човешки ресурси у нас налага това действие."
Различни са гледните точки и по темата защо икономиката изпитва недостиг на работници, а немалко сънародници са трайно безработни.
"България разполага с голям вътрешен трудов резерв - над 1 млн. икономически неактивни лица, от които над 85 хил. желаят да работят - изчисляват от ЕКИП. - Това е потенциал, сравним с целия актуален и потенциален внос от трети страни. Има 120 - 150 хил. младежи, които нито работят, нито учат. Тяхната интеграция чрез дуално образование и стажове може да намали дефицита на кадри."
"В България има значителен процент сива икономика, в която логично са заети и хора "на сиво" – отговарят от КРИБ. - Голяма част от тези 85 000 са в този сегмент. Друга част са в региони, където имаме проблем с инвестициите – Видин, Плевен, Силистра, Кюстендил, Монтана и др. Българите там не са изместени от чуждестранни работници, а за тях просто няма достатъчно инвестиции в индустрията, туризма или просто възможности да станат предприемачи. Със или без забрана за внос на работници ситуацията няма да се подобри, тъй като проблемите са в пътищата, летищата, затлачени проекти в минната индустрия и туризма. Ако една концесия за рудник отнема 15 г. местене на папки от администрацията, какво значение има дали можем, или не да внесем работници?"
Според БТПП възможна причина желаещите да работят българи да не могат да се включат пълноценно на пазара на труда е липсата на синхрон между нуждите на бизнеса и уменията на част от завършилите обучение. "Възможно е все още да се срещат трудности, защото образованието и бизнесът не са достатъчно синхронизирани - поясняват оттам.- Възможно е да се получи ситуация, в която поради динамичната икономическа обстановка дадени професионални дейности вече да не са нужни. Ако сравняваме образованието като средство за запълване на празни работни места и вноса от чужбина, то вносът дава предимството, че се осъществява сега и веднага. Докато образованието е доста по-бавен процес."
Според ЕКИП недостигът на работна ръка е резултат също така от дефицит на капитал и технологии. "България е сред последните 4 страни в ЕС по инвестиции в основен капитал и последна по роботична плътност – изчислява Георги Вулджев. - Препоръчваме национална стратегия за автоматизация и научноизследователска и развойна дейност — 100% приспадане на разходите за индустриални роботи, ускорена амортизация за високотехнологични активи, инвестиционни ваучери за автоматизация за МСП и т.н."
"Как се роботизира брането на грозде и малини, готвенето на гурме вечеря, спа масажите или карането на цистерна? – питат от КРИБ. - В България има определени, и то имиджови за страната ни индустрии, в които роботизацията просто не може да съществува както с днешните, така и с обозримите в следващите десетилетия технологии. Ако някой иска да забрани вноса на работници, то той просто трябва открито да каже на избирателите, че закриваме българската лозаро-винарска промишленост, половината ни туризъм и вероятно поне 1/3 от хранително-вкусовата индустрия. Българската икономика като цяло няма да се срине, но това са имиджови браншове, чието унищожаване ще нанесе щети върху бранда "България". Що се отнася до високо-технологичната индустрия, то там се вижда прогресивна роботизация и автоматизация, която не унищожава работни места, а създава нови. Наскоро в най-добрата българска компания за производство на вентилационни системи показаха както роботизираните си линии, така и тези, които все още са 100% човешки труд. След въвеждането на роботите общите работни места са се увеличили, тъй като компанията е реализирала повече приходи и съответно наема служители. За наше щастие, индустриалният ни аутсорсинг също е с много силни позиции и дори един завод да излезе, защото цената на работната ръка е висока или се е роботизирал, то от същия бранш ще дойде нова инвестиция и ще поеме освободените хора. Това се вижда ясно в аутомотив сектора, който дори в криза продължава стабилната заетост. Повтаряме: има регионални дисбаланси в пограничните и слаборазвитите региони, където с недалновидни политики в данъчно-осигурителната система съсипваме производства, които не се заместват от нови. От КРИБ предупреждавахме многократно за ситуацията с големия аутомотив завод в Плевен, че агресивното вдигане на минималната заплата ще ги изгони и в тези области не се заместват толкова лесно заводи."
ЕКИП предлагат достъпът на чужденци да се ограничи.
"Вместо повече внос препоръчваме квотите за работници от трети страни да се понижат — до 10% за големи предприятия и 20–25% за малки и средни, с изискване за специализация и заплащане поне 50% над средното за съответния сектор", пише в анализа. За отраслите, в които недостигът на работници все пак трябва да се компенсира с внос, съветът е това да става чрез двустранни договори между България и съответната държава.
В БТПП се съгласни, че България трябва да подпише двустранни договори. "Препоръката на БТПП е в абсолютна подкрепа, защото в тях са всички детайли по идването на работа у нас, прекратяването на работата - посочват оттам. - Подобни договори значително ще занижат всякакви отклонения от първоначалната цел на пребиваването (много чужденци използват България като вход към ЕС и напускат работа в рамките на 6 месеца – б.р.). БТПП предлага с оглед ограничаването на възможности за корупционни практики обработката на документи и провеждането на визови интервюта да се осъществява по реда на постъпване на заявките, а не избирателно, както се случва към настоящия момент - т.е. дигитализация на услугите. Като добавим и бавните и сложни административни процедури, многобройните документи и посещения в институции, липсата на координация между институциите и забавянията при изпълнението на основните процеси става ясно, че
реформите са необходими сега. Напоследък БТПП получава оплаквания, че са правени откази на визи без никакви обосновани мотиви".
"България е с един от най-тежките режими и това е причината да изпуснем цялата вълна от бягащи от войната и търсещи работа украинци, беларуси и дори руснаци – допълват от КРИБ. - Те намериха своите нови временни домове и нови работни места в Полша, Германия, Кипър и др. Кипър е световноизвестен с релокирането на някои от най-успешните украински, беларуски и руски компании, и то в сфери с изключително висока добавена стойност – компютърни игри, финтек. По логиката на изследването на ЕКИП полската икономика би трябвало да е в криза вследствие на приема на 2 милиона чужди работници, а българската да отбелязва невероятен ръст на индустриалното производство с ренесанс на роботиката и изкуствения интелект. Само че в реалния живот полската индустрия расте с 8% на годишна база през декември 2025 г., а българската спада с 8%."
