Третото издание на събитието, организирано от президента Илияна Йотова, ще е за "Духовното наследство в дигиталния век". То ще се проведе на 25 и 26 март в София и в Рилския манастир
Азбучните войни в славянския свят и ролята на кирилицата, езика на медиите и цифровизацията на старопечатните издания през XXI век - това ще са част от темите, които ще обсъждат учени от цял свят по инициатива на президента Илияна Йотова.
За трети път тя събира в София именити изследователи на кирилицата от България и от цял свят. Организираният от нея Международен форум за кирилицата тази година е под мотото “Духовното наследство в дигиталния век”. Той ще се проведе на 25 и 26 март в зала 6 на НДК и е под егидата на Националната комисия на България за ЮНЕСКО, със съдействието на Министерството на образованието и науката и с подкрепата на Българската православна църква.
Българските букви, език и книжовност са ключ към славянското и световното културно наследство.
Българската култура и духовност са проводник към световните исторически тайни
Непобедима е силата на нетленното богатство от букви, думи, език и вкоренената в тях мъдрост. Българският език, букви, книжовност определят нашата идентичност вече 14 века, обяснява Илияна Йотова важността на темата.
Неслучайно форумите за кирилицата имат и специален запазен знак - стилизирана буква “Б”, в духа на заглавните букви от старинните ръкописи. “Б като България, втората по важност буква в азбуката, различна от латинския, от гръцкия език. Нашата буква - бащина земя, благословия, благодарност, Бог”, казва Йотова. Буквата е изписана от проф. Кирил Гогов - автор на българския герб.
В третото издание на форума ще участват учени от БАН и от български университети като проф. Иван Маразов и акад. Иван Гранитски, д-р Мария Полимирова, доц. Калина Иванова, проф. Анна-Мария Тотоманова, д-р Елка Златева, както и авторитетни лектори от Германия, Италия, Полша, Румъния, Унгария. Ще се включат и доц. Анар Фазилжан от Казахстан и проф. Чен Ин от Китай. Така форумът ще разшири географския обхват на дебатите с
проучвания за кирилицата в Китай
и за съвременната кирилска писменост сред тюркоезични народи.
За кирилицата и изкуствения интелект ще представят своите виждания дванадесетокласници от Националната гимназия за древни езици и култури.
През втория ден на форума участниците ще продължат в Рилския манастир, където ще бъдат приветствани от игумена епископ Евлогий Адрианополски. Акцент са две паметни годишнини, свързани със св. Иван Рилски - 1150 г. от рождението и 1080 г. от успението му. Проф. Казимир Попконстантинов, почетен професор от Великотърновския университет, ще коментира хипотезата за царственото потекло на св. Йоан Рилски.
За първи път Йотова събра известни учени слависти от над 11 държави в София през 2022 г. Тогава мотото беше “… И ний сме дали нещо на света” и бе изтъкната
ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската,
за създаването и разпространението на кирилицата, на книжовност и духовност из целия славянски свят.
България е една от най-богатите в света държави, с хилядолетна държавност и живо наследство, които доказват нашия цивилизационен принос в Европа и в преддверието на Азия. Епохалното дело на светите братя Кирил и Методий за създаване на графична система, най-близка до славяните, бе продължено от техните ученици, за които княз Борис “силно жадувал...”, посочи тогава Йотова.
12 века азбуката е нашият пазител, ореолът над нас,
ключът към света и онзи духовен код на сътворението. България успява да запази езика и идентичността си при три царства дори когато на два пъти изчезва от картата на Европа, и то за столетия наред. Никога не загива като средище на духа, а българите успяват да отвоюват своята независимост не само със силата на мечовете, а и със силата на книжовността! Защото словото надживява вековете, то пронизва по-дълбоко от меча. Идват и си отиват империи, водят се войни, но словото с камък се не убива, както казва св. Григорий Богослов, каза Йотова през 2024 г., когато мотото на форума беше “Азбука. Език. Идентичност”, убедена, че “езикът ражда идентичност, самоопределение и национална принадлежност”.
Тогава от Пловдив тя даде заявка, че форумът ще се превърне в традиция, защото българистиката и славистиката имат своето голямо бъдеще и развитие в различни посоки.
Йотова от години настоява за създаването на български национален културен институт от типа “Сервантес”, който да разпространява познанието за българското културно наследство.
Още през 2022 г. тя постави темата за връщане на позициите на българистиката в чуждестранните университети. От над 200 преди 20 г. днес лекторатите по български език и култура са около 40. Тя винаги говори и за огромната роля на българските неделни училища в чужбина.
И през 2026 г. към форума се организират съпътстващи изложби - авторска екранна визия за духовното наследство в “Родината на кирилицата” и фотоколекция за престижната световна сцена на НДК.
