- Новите пенсионери с инвалидни пенсии вече се изравниха с тези за стаж и възраст
- Все повече избират ранна, но намалена пенсия до живот
941 155 са българите, които получават някакъв вид минимална пенсия. През миналата година това са били близо половината от всички 2 066 834 пенсионери. А още по-притеснителното е, че 499 911 от тях са били с достатъчно стаж и възраст. Това показва статистическият бюлетин “Пенсии” на Националния осигурителен институт (НОИ) за 2025 г.
Разходите за пенсии са били малко над 24 млрд. лв.
Лични пенсии до 630,50 лв. (минималната за стаж и възраст) са взели общо 814 114.
706 471 са хората, които са получавали между 630,50 и 1000 лв.
Средната пенсия се е вдигнала с 93,88 лв. и е достигнала 976,90 лв. При мъжете тя е 1084,60 лв., а при жените - 903,31 лв. Средната инвалидна пенсия обаче все още е доста ниска - 709,87 лв. Най-висока е в София - 1193,25 лв. През миналата година средната пенсия е минала 1000 лв. (500 евро) и в още 6 области - Бургас, Варна, Кюстендил, Перник, София-област и Стара Загора.
Пенсионираните полицаи и военни са с почти двойно по-високи пенсии- 1757,92 лева
Новите инвалидни пенсионери с всяка година стават все повече. През миналата те са достигнали 50 387. Така те са се изравнили с тези с достатъчно стаж и възраст - 50 572.
Така всеки трети пенсионер у нас получава инвалидна пенсия, или това са били 484 250. Над 4,5 милиарда лева са били разходите за тях през миналата година. Най-много са пенсионерите с ТЕЛК между 50 и 71% - 194 814 души.
Все повече хора избират да се пенсионират по-рано или без да имат нужния стаж.
Само 26 456 са новите пенсионери, които са изпълнили и двете изисквания – за стаж и възраст.
Над 13 000 души не са успели да натрупат необходимия стаж, но са навършили 67 години.
8725-има са избрали да се пенсионират до една година по-рано, но завинаги да получават намалена пенсия. Те са се възползвали от текста в Кодекса за социално осигуряване (КСО), който им дава право да се пенсионират предсрочно с до 1 г., ако имат достатъчно стаж. Така пенсията им е намалена пожизнено с 0,4% на месец. Едва 46-има българи са се пенсионирали при условията на най-тежката - първа - категория труд през миналата година.
В първа категория влизат хората, които са били специалисти и шефове, работещи под земята в рудници, хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство. В нея са и минни спасители, водолази и работещи в кесони. В най-тежката категория попадат и пилоти, щурмани, радисти, бордни инженери, парашутисти, стюарди. Тук са и част от работниците в атомната електроцентрала и в металургията. В първа категория влизат още екипажи на кораби, специализирани за превоз на химически вещества, нефтопродукти и въглища, както и работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот (без тези в крайбрежния флот).
58 души пък са се пенсионирали при условията на втора категория. В нея влизат шофьори на автобуси и тролейбуси, както и ватмани, машинисти и помощник локомотивни машинисти, циркови артисти, оркестранти на духови инструменти, работещи с опасни химикали, лакове, бои и каучукови смеси и други.
29 178 са натрупали стажа си само в условията на най-ниската - трета категория труд, показват данните към края на миналата година.
21 427 души са имали смесен стаж, тоест част от него е натрупан и в професии, определени за първа и втора категория. В този случай три години стаж от първа категория или четири години от втора се зачитат за пет години от трета.
Изплащаните пенсии в страната също се увеличават, като през миналата година са били 2 077 079, а преди това - 2 063 480.
Двойно повече българи ползват портала на НОИ за електронни услуги
Електронните услуги на НОИ вече се използват над 2,5 пъти повече. През миналата година е имало над 1,5 милиона достъпа до Единния портал за електронни услуги, докато през 2024 г. те са били около 610 хил.
Справките за стаж и възраст са били 650 000, или около 43% от всички. Заявките за достъп до информация за отпуснати пенсии са малко над 134 хил., а тези за изплатени пенсии и добавки – 55 500.
Паралелно с Единния портал за електронни услуги през 2025 г. са активни и над 70 отделни справки и онлайн приложения, като заедно с тях общото годишно потребление на електронните услуги на НОИ достига близо 17 милиона заявки. Нарастването е с над 10% спрямо предходната година.
Най-често използвани и през миналата година остават електронните справки, свързани с отпускането и изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност. Данните сочат, че потреблението им през 2025 г. достига близо 8,3 милиона достъпа – резултат, напълно съпоставим с данните за 2024 г. Най-популярна продължава да бъде електронната справка за представени в НОИ документи и изплатени обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Потребителите са се възползвали от нея над 6,7 милиона пъти.
През 2025 г. са издадени общо 186 540 персонални идентификационни кода (ПИК) за достъп до услугите на НОИ, като 14 045 от тях са издадени по електронен път.
