- Всяка промяна в пенсионната система трябва да е след анализ и широко обществено обсъждане
Още акценти от интервюто с председателя на Икономическия и социален съвет
- Старите институции трябва да се затворят и да се върви към социални услуги по домовете
- С мултифондовете пенсиите могат да станат по-адекватни и високи
- До края на юни можем да обменяме левове в евро без такси, а после в БНБ
- Днес, когато пак се говори за ЕС на две скорости, членството ни в еврозоната е гаранция, че България ще остане конкурентоспособна
- Г-жо Русинова, днес ще имаме нов служебен кабинет. Трябва ли той да вкара бюджет 2026 - в евро, а не да продължаваме с удължения миналогодишен, който освен всичко е в левове?
- В момента имаме действащ удължителен бюджет само до края на март. Една от първите стъпки, които служебният кабинет трябва да направи, е да предприеме мерки и да обезпечи функционирането на държавата в следващите месеци до редовен кабинет.
Но в крайна сметка бюджетът е инструмент за политики и е логично нов бюджет да се предложи от редовен кабинет. Надяваме се, че няма да се стигне до политически популизъм в Народното събрание.
- Има политици, които твърдят, че ако няма нов бюджет, няма да се приложи швейцарското правило, защото с удължителен не можело. Кажете ясно - така ли е?
- Навремето законодателят достатъчно добре е помислил и е предпазил пенсионерите с това, че швейцарското правило е част от Кодекса за социално осигуряване.
Няма да има проблем с прилагането на швейцарското правило.
- Вече месец и половина живеем с еврото. Успяха ли институции, хора и бизнес да се справят с въвеждането му?
- Считам, че плавният период за двойното обращение мина добре.
В началото имаше определени проблеми, но банките, пощите, работата на търговците, много бързо там, където имаше проблеми, те намираха своето решение.
Не мисля, че имаше проблеми с това хората да не разпознават банкноти или монети.
Над 85% от левовете в обращение са изтеглени през банките. Тук е мястото да напомним, че до 8 август ще виждаме двойните цени в левове и в евро. До края на юни можем, ако имаме останали левове в брой, да ги обменим в банка, а в малките населени места - в пощите. Това може да се прави после в БНБ безсрочно.
Мисля, че и хората, и търговците сравнително лесно свикнаха с новата валута. Виждаме, че има положителна оценка по отношение на това, че сме пълноправен член на Еврозоната от външните ни партньори и от членството ни в управителния съвет на ЕЦБ.
Оттук нататък е въпросът как ще се възползваме от тази икономическа писта, която получихме.
- Също днес на второ четене в парламента влизат промените при вторите пенсии и въвеждането на мултифондовете. Какво е вашето мнение за тях?
- Това е наистина една добра инициатива, доста отдавна разработен законопроект. Разбира се, има време да се доусъвършенстват текстовете.
Тук е мястото да припомня, че Икономическият и социален съвет разработи един доста пълен и обхватен анализ за пенсионната система. Той обхваща трите стълба с множество конкретни предложения по отношение на това как би могла да се доусъвършенства самата система, за да има по-високи пенсии и съответно финансова стабилност.
В темите за втория стълб препоръките, които сме дали, разбира се, засягат и развиването на мултифондовете - доразвиването на втория и на третия стълб е един от начините, който ние виждаме за по-високи пенсии, за по-добра адекватност.
За съжаление, не можахме да видим обща пътна карта за пенсионната система, която да изготви изпълнителната и законодателната власт, как ще се върви за следващи промени, които могат да се правят с цел усъвършенстване на системата. Да се надяваме, че това ще е един от ангажиментите на следващото Народно събрание и следващия кабинет.
- А кои ваши препоръки спешно трябва да приеме следващият редовен кабинет, за да се поправят политическите грешки в пенсиите?
- По-скоро нашата препоръка е каквито и промени за усъвършенстване да има, те да се базират на добър анализ и да бъдат обществено добре обсъдени с всички заинтересовани страни.
Това, което досега сме видели със спешни промени, които се правят като плод на политически популизъм, по-скоро е довело до изкривяване на пенсионния модел.
Пенсионната система има нужда от предвидимост и ако се правят промени, те трябва да имат дългосрочен характер, за да не губим мотивацията на хората и доверието в осигурителната система.
- Днес вече говорим за Европа на две скорости. Как може да не изпаднем от тази икономическа надпревара?
- Отдавна говорим за Европа на две скорости. В много отношения ние сме били свидетели, без официално да се казва, че Европа е на две скорости.
Това, което е важно в момента, е, че пълноправното ни членство в еврозоната ни гарантира, че ще останем конкурентоспособни.
Да не изпаднем наистина от общите европейски процеси, зависи от всички нас. Това е част от активната позиция, която трябва да имаме. На първо място в момента по отношение на част от новите инициативи на Еврокомисията, но и дебата, който в момента тече, за многогодишната финансова рамка и следващия бюджет на Европейския съюз. Той е изключително важен за това как нашата икономика може да се развива.
- Икономическият и социален съвет (ИСС), който оглавявате, направи анализ и на социалните услуги у нас - как те могат да станат по-добри?
- Законът за качеството на социалните услуги бе приет през 2020 г. и вече има достатъчно натрупан опит за прилагането му. Той изцяло промени философията на социалните услуги. Виждаме, че в закона за държавния бюджет всяка година се повишават разходите за социални услуги. Нашите препоръки са как те да стават по-добри и ефективни. Качеството зависи и от персонала, затова препоръчваме кариерно развитие, по-добри условия, по-добра връзка между образователната система и социалната, за да се прогнозира по-добре колко са необходимите кадри за тези услуги.
Необходимо е да се приеме и Наредбата за финансиране на социалните услуги и съответно към нея да се утвърдят стандарти за натоварване на социалните работници. Това би дало пряк ефект върху качеството на работата на служителите в системата, в която сега има голямо натоварване.
Освен това финансирането трябва да се трансформира. Резидентната грижа трябва да става все по-малка и да се върви към услуги в общността, услуги по домовете и разбира се, затваряне на всички стари институции. Всичко това трябва да се съобразява с демографските тенденции, регионалното разпределение, наличието на подходящи кадри - защото, ако няма кадри в някоя област и те не се развиват, то много трудно можем да говорим за каквото и да е качество.
Все още липсва и добра координация между т. нар. интегрирани здравно-социално-образователни услуги. Разбира се, че на места това се случва, но все още не можем да говорим за добра координация централизирано.
Виждаме, че няма супервизия за развитие на карти със стандарти за образование - встъпително, надграждащо, поддържащо професионално обучение, което може да се прави за работещите в системата.
- Днес на работното място се срещат пет поколения служители. Младите искат всичко и сега, а възрастните са по-склонни на компромиси. В същото време населението ни застарява и към 2050 г. средната работна възраст ще е между 50 и 60 г. Как пазарът на труда може да се справи с поколенческите различия?
- Това е една нова тенденция, която виждаме заради демографските промени. Ако погледнем статистиката, към края на 2024 г. 25% от работещите в трудоспособна възраст са между 55 и 65 г. А младите хора, които са между 15 и 34 г., са 19% спрямо 33% през 2003-а. И най-голям е делът на работещите между 45 и 54 г.
Затова смятаме, че повдигането на темата е изключително важно - наистина виждаме пет различни поколения, които работят на едно и също място. И трябва да се мисли за модернизиране на законодателството, да има политики, свързани с различните междупоколенчески стереотипи на работа, за да няма нарушени взаимоотношения на работното място.
Много често на младите хора им се налага стереотипна работа, която е типична за хора между 55 и 65 г. Но GenZ комуникира различно, има IT подготовка и степента, в която използват технологии, е много по-различна от тази на хора в предпенсионна възраст.
Средата трябва да се адаптира, работата да се организира по различни начини, а задачите да се дават по друг тип.
Виждаме, че все по-голяма част от младите хора искат дистанционна работа.
CV
Зорница Русинова е председател на Икономическия и социален съвет.
- Магистър по международни икономически отношения от УНСС, магистър по българска и по английска филология от СУ "Св. Климент Охридски"
- Ръководила е международни проекти, включително на Американската агенция за международно развитие, на ПРООН, на Българо-швейцарската програма за сътрудничество
- Заместник-министър на труда и социалната политика в три правителства между 2012 и 2020 г.
- Министър на труда и социалната политика от май 2016 г. до януари 2017 г.
- Председател на Икономическия и социален съвет от декември 2020 г.
