- ОИСР ни препоръча да я вдигнем, но в ЕС живеят поне 3 години повече от нас
- Работниците в България ще са средно на 50-60 г. през 2050 г.
Вдигайте възрастта за пенсия! Този съвет страната ни чу за втори път през последните няколко месеца - първо от Международния валутен фонд, а миналия петък и от генералния секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Матиас Корман.
Всъщност съветът е следван от все повече страни поради две глобални причини - населението застарява, а продължителността на живота расте, а оттам растат и разходите за изплащане на пенсии. Такъв пример е Дания, която взе решение да вдигне възрастта на 70 години до 2040 г.
От всички държави-членки на ОИСР,
само в Гърция и в Люксембург се пенсионират по-рано от нас - на 62 години
(Виж на колко се пенсионират сега в страните от ОИСР на инфографиката.)
Пенсионната възраст бе една от темите, които трябваше да се разгледат в прословутата пътна карта за реформа на системата. Тя трябваше да е готова още през ноември, но първо се забави заради бюджета, а оставката на правителството “Желязков” съвсем я обрече. Ясно беше, че пътната карта не залага повишаване на възрастта. Социалният министър в оставка Борислав Гуцанов няколко пъти гарантира това. А и в тази непрекъсната спирала от избори едва ли ще се намери политическа сила, която да го предложи.
Две са основните причини да не приемем препоръката на ОИСР, въпреки че се стремим да се присъединим към този “клуб на богатите”.
Първата е, че още не сме изпълнили промените в пенсионноосигурителното законодателство от 2015 г. Тогава се реши плавно повишение на изискуемата възраст и осигурителен стаж. До 2037 г. пенсионната възраст за жените и мъжете трябва да се изравни и да достигне 65 г. След това е предвидено, че ще се увеличава според промените в продължителността на живота, т.е. ще бъде въведен своеобразен автоматичен стабилизатор.
Втората основна причина е, че у нас продължителността на живота е много ниска. Тя е значително по-висока в европейските страни, в които пенсионната възраст е над 65 г. - Италия, Дания, Нидерландия, Ирландия, Испания, Германия и т.н.,. Там мъжете живеят между 18 и 20 г. след навършване на 65 г., а жените - между 20 и 22 г.
В България очакваната продължителност на предстоящия живот при навършване на 65 г. за мъжете е 14,6 г., а за жените - 18,8 г. Докато средно за ЕС тя е 18,3 г. за мъжете и 21,8 г. за жените.
В същото време само за 10 години (2011 – 2021 г.)
населението в трудоспособна възраст е намаляло с 19,1%,
показва анализ на Икономическия и социален съвет (ИСС). Темпът на нарастване на медианната възраст на работната сила в България е от най-високите в ЕС. За 14 години тя се е увеличила с над 4 г. - от 41,5 г. (2010 -а) на 45,7 г. (2024-а). Ако тези трендове се запазят към 2050 г., средната възраст на работната сила у нас ще е около 50- 60 години.
И в момента 1/4 от работещите българи са на възрастни 55 - 65 и повече години. За близо две десетилетия техният брой е нараснал от 11% (2003 г.) на 25% (2024 г.).
Два пъти са се увеличили работещите, навършили възрастта за пенсиониране,
- от 49 700 (2003 г.) на 120 000 (2024 г.).
През миналата година служебно преизчислените пенсии на работещите пенсионери са били 363 701, което е с 12 983 повече спрямо 2024-а. Отделно 91 298 пенсии са се преизчислили по желание на получаващите ги.
Средното увеличение на пенсиите за осигурителен стаж и възраст е било 16,36 лв. Повечето пенсионери имат между 1 и 12 месеца допълнителен стаж след отпускането на пенсията - 157 183 души. На 127 230 души служебно е зачетен допълнително положен осигурителен стаж между 1 и 5 години.
Намалява броят на пенсионерите, на които е зачетен стаж под 1 месец (31 412 при 33 156 пенсионери през 2024 г.).
В световен мащаб до 2050 г. броят на хората над 65 г. ще скочи до 52 на всеки 100 души. Сега са 33 на 100. Най-бърз е този темп в Гърция, Италия, Полша, Словакия и Испания. “Това стареене, предизвикано от ниска раждаемост и по-дълъг живот, ще увеличи публичните разходи за пенсии и здравеопазване, докато държавният дълг расте и бюджетите са под натиск от други приоритети като зеления преход”, пише в доклада на ОИСР “Pensions at a Glance 2025”.
Италия е сред най-засегнатите в това отношение: населението в трудоспособна възраст (20-64 години) се очаква да намалее с над 30% през следващите 40 години, подобно на Гърция, Япония, Полша и Испания.
“Тези страни ще се изправят пред огромни фискални предизвикателства, ако не реформират пенсионните си системи”, посочва ОИСР. И подчертава, че в Италия публичните разходи за пенсии вече достигат 16% от БВП - второ място след Гърция в организацията. В Испания е 17%.
У нас над 45% от парите за пенсии идват от данъците.
В глобален мащаб нормалната пенсионна възраст ще варира драстично: от 62 години в Колумбия, Люксембург и Словения до 70+ в Дания, Естония, Италия, Нидерландия и Швеция.
Чехия и Словения са увеличили задължителната пенсионна възраст от 65 до 67 г.
В 23 страни мъжете и жените се пенсионират на една и съща възраст, без разлика между половете. В останалите девет страни мъжете спират да работят по-късно. Най-големите разлики са
в Австрия, Полша, Чили, Колумбия и Израел - мъжете се пенсионират 5 г. по-късно от жените
Три или повече години е разликата и в Румъния, Унгария и Турция.
Докладът обръща внимание, че работещите със средна заплата, които започват кариерата си днес, ще получат средно пенсия, равна на 63% от нетната си заплата. А под 40% в Естония, Ирландия и Литва. Това подчертава необходимостта от допълнителни стълбове като частни спестявания, за да се избегне бедност сред пенсионерите, пише още в доклада. У нас обаче този показател, който измерва щедростта на пенсиите, е добър и расте през годините. От 44,3% през 2015 г. коефициентът на заместване на дохода нарасна до 54,3% през 2023-а и 53,3% през 2024 г.
Над 1000 евро вземат само 121 хил. българи
Средната пенсия у нас е 466,04 евро, докато в страните в ОИСР е между 1000 и 1500 евро. Над 1000 евро пък получават само 121 289 души, показват данните на Националния осигурителен институт (НОИ) към февруари.
8889 души у нас пък получават тавана на пенсии от 1738,40 евро.
Публикуваният през юни 2024 г. доклад на ЕС за адекватността на пенсиите показа, че човек, осигурявал се 40 г. на средната работна заплата за страната и пенсионирал се на стандартната пенсионна възраст в България, ще има значително по-голям нетен коефициент на заместване, т.е. използва се работна заплата след удръжки за осигурителни вноски и данъци, в сравнение с повечето държави в ЕС, сред които Естония, Литва, Латвия, Чехия, Словения, Словакия, Кипър, Гърция, Хърватия, но и Дания, Германия, Испания, дори Швеция и Финландия.
Използвайки сходна методология, през април 2025 г. ОИСР публикува анализ за България, в който отчете, че коефициентът на заместване у нас е значително по-голям от този в други икономически развити държави.
Една от причините е, че в България пенсиите не се облагат с данъци и пенсионерите не заплащат осигурителни вноски за своя сметка, което е често срещана практика на други места. Така че върху стойността на коефициента на заместване влияе не само дизайнът на пенсионната система, но и данъчно-осигурителните политики, както и механизмите за формиране на трудовите възнаграждения в икономиката.
