Без гаранция за инвестиции в районите реформата няма да бъде въведена, заявиха от Столична община относно съдебното решение за правилата за платено паркиране. По-рано Административният съд - София-град спря действието на част от промените в Наредбата за организация на движението на територията на Столична община. Решението е по дело, образувано след жалби срещу измененията, приети от Столичния общински съвет през ноември 2025 г., които влязоха в сила от 5 януари 2026 г.
Ето какво пишат в отгоров от Столична община:
"Реформата в паркирането, приета от Столичния общински съвет през ноември 2025 г., беше определена като най-мащабната промяна в модела на управление на платеното паркиране в София от две десетилетия насам. Тя предвижда едновременно актуализация на цените, разширяване на зоните и, за първи път, механизъм, чрез който част от приходите да се връщат обратно в кварталите под формата на конкретни инфраструктурни инвестиции.
Към момента действието на част от реформата е временно спряно с определение на Административен съд – София-град. Съдът не се произнася по законосъобразността ѝ, а разпорежда спиране на конкретни разпоредби до окончателното решаване на спора.
Позицията на Столична община остава непроменена: Докато няма гаранция, че средствата от паркирането ще се връщат обратно в кварталите под формата на инвестиции в подобряване на инфраструктурата, няма да се въвежда и онази част от реформата, която повишава цените и разширява обхвата на зоните.
От ноември до днес: съдебният път на реформата
След като наредбата беше приета през ноември 2025 г., беше поискано спиране на нейното предварително изпълнение. Първоинстанционният административен съд (АССГ) първоначално уважи това искане, но Върховният административен съд (ВАС) го отхвърли с мотива, че не може да се спира нещо, което още не действа. Актът за изменение на наредбата нямаше самостоятелно действие преди да влезе в сила на 5 януари 2026 г. До тази дата продължаваха да действат старите правила. Съдът подчерта и още нещо – че той няма правомощие да спира самото влизане в сила на нормативен акт. Затова първото определение беше обезсилено като недопустимо.
След 5 януари ситуацията вече е различна. От този момент новите текстове станаха част от действащата наредба и започнаха да пораждат правни последици. Именно тогава съдът получава правото да прецени дали временно да спре действието им, докато разгледа делото по същество.
С последното си определение Административен съд – София-град прави именно това – спира временно действието на текстовете, които въвеждат новите цени, разширяването на зоните, промените в режима на локално платено паркиране, служебните абонаменти и част от правилата за електромобилите.
Съдът не се произнася по съществото на спора и не отменя реформата. Той разпорежда единствено временно спиране на действието на оспорените текстове, докато делото бъде решено окончателно.
Дотогава режимът на паркиране остава в предишния си вид.
Как приходите от платеното паркиране трябваше да се връщат обратно в районите
Наред с измененията в режима на паркиране, Столичният общински съвет прие и отделно решение, което урежда начина, по който се управляват приходите от платено паркиране - като гаранция, че със събраните от гражданите средства ще се правят инвестиции в кварталите.
Досега средствата от синя и зелена зона оставаха изцяло в рамките на Центъра за градска мобилност. Новият модел предвиждаше част от тези приходи да се връщат в бюджета на Столична община, като 100% от абонаментите на живущите в зоните да бъдат насочвани обратно към районите, в които са събрани.
Решението е обвързано с конкретна инвестиционна програма. Средствата следва да се използват целево за подобряване на кварталната инфраструктура – ремонт на вътрешноквартални улици и тротоари, възстановяване на улично осветление, изграждане на малки квартални паркинги, премахване на т.нар. „кални точки" и други локални подобрения в градската среда.
Механизмът предвижда двустепенно разпределение. Част от ресурса трябва да бъде предоставена на районните администрации за реализиране на по-малки и бързо изпълними проекти, а останалата част – да се управлява централно за по-мащабни инфраструктурни обекти, изискващи координация и по-голям финансов ресурс.
Целта на този модел е да създаде ясна връзка между приходите от паркиране и конкретните подобрения в кварталите, в които те се генерират.
Именно това решение за преразпределението и целевото използване на средствата също е предмет на самостоятелно съдебно производство.
Така се очертават два отделни, но взаимно свързани спора: - единият за правилата на паркирането – цени, зони и режими; - другият – за управлението и инвестирането на приходите от него.
Тази разлика е съществена, защото реформата е замислена като единен модел, в който регулацията и инвестициите функционират заедно, а не изолирано една от друга.
Защо общината няма да прилага реформа "на парче"
Реформата в паркирането е замислена като цялостен модел, който свързва промените в режима на паркирането с реални инвестиции в градската среда.
Актуализацията на тарифите, първата от 2012 г. насам, е само един от елементите. Другият съществен компонент е преразпределянето на средствата, така щото приходите от платено паркиране, включително изцяло средствата от абонаментите на живущите, да се връщат обратно в кварталите под формата на конкретни подобрения.
Новият модел предвижда районните администрации да разполагат с ресурс за малки, но видими инфраструктурни намеси – ремонти на тротоари и вътрешноквартални улици, възстановяване на осветление, изграждане на квартални паркинги. Част от средствата трябва да се използват и за по-мащабни проекти, изискващи централизирано планиране.
Логиката на този подход е, че ако се променят цените, гражданите трябва да виждат къде отиват средствата и как те подобряват средата около тях.
Ппозицията на Столична община остава последователна:
Докато няма правна сигурност, че инвестиционният механизъм може да бъде прилаган законосъобразно, реформата няма да бъде въвеждана частично.
Повишаване на цените без гаранция за връщане на средствата в кварталите би оставило единствено фискалната страна на промяната, без публичната добавена стойност, която беше в основата на предложението.
Какво означава това за гражданите
Към момента за софиянци нищо не се променя. Цените за паркиране остават същите, обхватът на синя и зелена зона не се разширява, а режимът продължава да действа така, както беше преди 5 януари 2026 г.
Предстои съдът да се произнесе по същество дали оспорените текстове са законосъобразни, като едва тогава ще стане ясно дали реформата ще може да бъде реализирана в първоначалния си замисъл, или ще се наложат промени.
Ситуацията остава динамична и по още една причина. Част от измененията бяха предвидени да влязат в сила на по-късен етап – от 1 юли 2026 г. Срещу тях към момента не са постъпили жалби, но предстои да се изясни как ще се отрази настоящото производство върху тяхното прилагане.
Така въпросът се разпростира отвъд обхвата и цените на платеното паркиране в града и вече засяга това дали София ще може да въведе модел, при който платеното паркиране да бъде инструмент за по-устойчиво управление и видими инвестиции в кварталната среда.
