След като влезе в ЕС през 2004 г., страната не е била в рецесия
Варшава инвестира между 155 и 167 млрд. евро само през миналата година
Шоковата терапия, с която Полша стартира демократичното си развитие след 1989 г., е напът да вкара страната сред 20-те най-големи икономики в света. По данни на Евростат икономиката на Полша вече е достигнала 1 трилион долара. За сравнение - през 1990 г. е била 38-ата най-голяма икономика в света. Три десетилетия по-късно страната вече е част от клуба на водещите икономики, наречен Г-20, а амбицията е не просто да остане там, а да се изкачва още по-нагоре.
Също като България и Полша влезе в ЕС през 2004 г. Но оттогава, за разлика от тази у нас, тенденцията в икономическото развитие е нагоре. Има само едно изключение – 2020 г., когато светът бе ударен от пандемията.
За 21 години Полша не е била в рецесия,
макар през 2023 г. да отчете минимален ръст от 0,1% на БВП. Но още на следващата година имаше възстановяване до 2,9%. В края на 2025 г. данните на Централната статистическа служба на Полша показват, че през третото тримесечие икономиката е нараснала с 3,7% на годишна база. Това е най-бързият темп от три години насам. Премиерът Доналд Туск определи резултата като доказателство, че Полша се намира на върха в Европа. Финансовият министър Анджей Домански добави, че Варшава е напът да настигне по икономически мащаб държави като Саудитска Арабия и Нидерландия.
Двигател на този възход е комбинация от няколко фактора. Полша отчита рекордни инвестиции - 650 млрд. злоти, или около 160 млрд. долара, които се насочват към технологии, енергетика и инфраструктура. Това създава условия за модернизация и по-висока производителност. Значителен принос има и отбранителната индустрия.
Полша е сред отличниците по разходи в отбраната
За 2025 г. те достигат 4,7% от БВП, тази година ще се увеличат до 4,8%. Този мащабен бюджет стимулира местната индустрия.
Голямо предимство на страната е мащабният вътрешен пазар. С население от около 38 млн. души страната разчита на търсене, което я прави по-устойчива на външни шокове в сравнение с по-малки и по-експортно ориентирани икономики.
През октомври 2025 г. Volkswagen обяви разширяването на фабриката си във Вжешня, Полша, с инвестиция от приблизително 350 млн. евро.
Полша се позиционира като производствен център
за зеления преход при мобилността в Европа. Bosch инвестира 1,2 млрд. евро във фабрика за термопомпи и в новата фабрика във Вжешня.
Съвместното предприятие XEOS между GE Aerospace и Lufthansa Technik пък откри модерно съоръжение за поддръжка, ремонт в Шрода Шльонска, близо до Вроцлав, през март 2025 г. Microsoft обяви инвестиция от приблизително 680 млн. евро през 2025 г. за разширяване на своята облачна и изкуствена интелект инфраструктура в Полша. Google, Amazon и IBM също сигнализираха за интереса си към инвестиране в полския технологичен сектор, а приблизително 40% от БВП на страната идва от дигиталния сектор.
Икономическият разцвет на Полша се дължи и на разширяването на търговията
През първата половина на 2025 г. търговският обмен само с Германия достига 90 млрд. евро, което е годишен ръст от 5,4%. Германският износ за Полша възлиза на 49,4 млрд. евро и надминава обема на вноса на Китай от Германия. Полша се превърна в петия най-важен търговски партньор на Берлин и се изкачи до четвърто място по износ – след САЩ, Франция и Нидерландия. Германия внася стоки от Полша на стойност 40,6 млрд. евро.
Докато търговията между двете държави процъфтява, преките чужди инвестиции в Полша са спаднали от приблизително 27 млрд. евро през 2023 г. до 13,1 млрд. през 2024 г. На пръв поглед това изглежда като предупреждение за икономическата нестабилност, но всъщност е знак, че компаниите вече инвестират заради квалифицираната работна ръка, стабилното финансиране от ЕС, географската близост до западноевропейските пазари и достъп до технологии и отбранителни способности.
Полша “произвежда” над 80 000 висшисти в областта на инженерството и информационните технологии годишно. За компаниите от сектори като електроника, автомобилни компоненти или части за космическа индустрия това е ценен ресурс.
Към това се добавя впечатляващо европейско финансиране
През септември 2025 г. ЕС отпусна 150 млрд. евро заеми по програмата (SAFE) за финансиране на отбраната. Полша получи 43,7 млрд. - най-голямата единична сума.
Тези средства са предназначени за изграждане на европейската отбранителна промишленост и осигуряване на дългосрочни възможности.
В началото на миналата година ЕК отблокира 137 млрд. евро по плана за възстановяване. Тези средства бяха замразени през 2022 г., след като крайнодясното правителство на Матеуш Моравецки влезе в остър сблъсък със съдебната система и се опита да приеме законови поправки, с които да ограничи независимостта на магистратите. Сега обаче полските власти имат достъп до милиардите и трябва да ги изхарчат бързо. Затова се инвестира в жп инфраструктура.
Успоредно с това Полша осигури допълнителни 59,8 млрд. евро от Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост. Заедно с националните средства Варшава инвестира между 155 и 167 млрд. евро през 2025 г. – приблизително 18 процента от БВП. Тези публични инвестиции привличат компании. През октомври 2025 г. германската Rheinmetall подписа писмо за намерение с полската държавна холдингова компания Polska Grupa Zbrojeniowa за съвместно предприятие за производство на бронирани машини.
Вече пета по големина в ЕС, Полша тихомълком се превърна в двигател на икономическия растеж в Европа, казва Матеуш Урбан - анализатор в Oxford Economics, и описва страната като европейски тигър на прага на Германия.
Все още Полша не е член на еврозоната, а вместо това запази злотата си, което според полски икономисти вече не е голям плюс.
Доходите нарастват по-бързо от инфлацията
Ако съдим по доходите, икономическият подем в Полша все по-осезаемо се пренася в ежедневието на хората. Според швейцарския вестник Neue Zurcher Zeitung средната брутна заплата във Варшава - най-високата в страната, вече достига 10 150 злоти, или около 2400 евро.
По данни на Централна статистическа служба на Полша средната заплата за страната в края на 2024 г. е била малко над 1950 евро. Това представлява ръст от приблизително 10% на годишна база. От години увеличението на възнагражденията в Полша изпреварва инфлацията - резултат от стабилен икономически растеж и инвестиции.
Особено бързо расте минималната заплата. За шест години тя се е удвоила и вече достига около 830 евро нето. Това ускорено повишение има пряк ефект върху покупателната способност и вътрешното потребление.
Въпреки това регионалните различия остават значителни. Според швейцарското издание коефициентът на “Джини”, който измерва социалните неравенства, в Полша е по-нисък от средното ниво за Европейския съюз. Още по-важното е, че от 2007 г. насам разликата между най-високите и най-ниските доходи в страната постоянно се свива.
Разликите по региони обаче са ясно видими. В източните части на страната, граничещи с Калининградска област, Литва, Беларус и Украйна, доходите достигат едва около 70% от нивата в Централна и Западна Полша за същия труд. Най-високи остават възнагражденията в Краков и Варшава.
Правителството на Доналд Туск предприе и редица социални мерки. През 2024 г. детските надбавки бяха увеличени до 800 злоти месечно, или около 190 евро. Пълнолетните граждани с доход под 1010 злоти на месец имат право на социална помощ.
Официалната статистика отчита осезаем ефект. Делът на хората, засегнати от бедност, е намалял от 2,5 милиона на 1,5 милиона само за една година. Паралелно с това безработицата е спаднала от 6 на 5%.
Въпреки положителните тенденции социалните предизвикателства не са изчезнали. Дори в бързо модернизиращата се Варшава съществуват квартали с по-ниски доходи, където средните възнаграждения са с до 30% под националната средна стойност. Данните, цитирани от Jooble, показват, че икономическият растеж все още не се разпределя равномерно.
Сътресения на пазара на труда
2025 г. се оказва една от най-трудните години за полския пазар на труда от повече от десетилетие. По данни на изданието Rzeczpospolita работодатели в страната са уведомили за групови съкращения, засягащи над 97 600 души. Това е почти три пъти повече спрямо 2024 г. и най-високото ниво от финансовата криза през 2008–2009 г. насам.
Основният принос за рекордната статистика идва от преструктурирането в полската поща. Промяна в системата на заплащане в държавната пощенска компания е задействала процедури за над 51 600 групови уволнения. Ако тези случаи се извадят от общата картина, броят на засегнатите служители би бил около 46 000 – отново висок, но значително по-нисък от отчетения рекорд.
Вълната от съкращения обаче далеч не се ограничава само до пощенския сектор. Големи компании като PKP Cargo, Black Red White, Beko и Henkel също са обявили или планират намаляване на персонала. Под натиск са и центровете за споделени услуги в Краков, където международни корпорации като Fujitsu, HSBC, Heineken и Shell оптимизират структурите си. Това показва, че съкращенията обхващат широк спектър от сектори – от логистика и производство до финансови услуги и аутсорсинг.
Социалният ефект от тази тенденция вече се усеща. Около 28% от заетите в Полша заявяват, че се страхуват от загуба на работата си, а приблизително една трета от домакинствата нямат спестявания, които да им осигурят буфер при безработица. В градовете с концентрация на големи работодатели масовите уволнения повишават финансовата несигурност и социалното напрежение.
Зад ръста на съкращенията стоят няколко структурни фактора. Дигитализацията и автоматизацията постепенно намаляват нуждата от традиционен труд, а глобалните икономически промени принуждават компаниите да търсят по-голяма ефективност. В комбинация с по-слабата външна конюнктура това води до преструктуриране на цели отрасли.
Анализаторите предупреждават, че 2026 г. също може да бъде предизвикателна за пазара на труда, особено ако икономическата активност не се стабилизира и глобалните пазари останат нестабилни. Част от компаниите вече подготвят нови програми за оптимизация и организационни промени. На този фон правителството и синдикатите следят отблизо развитието и обсъждат мерки за подкрепа на засегнатите служители, за да ограничат социалните последици от най-голямата вълна от съкращения в Полша от повече от 15 години.
И в Полша имаше протести срещу споразумението на ЕС с Меркосур заради притеснения, че ще намалеят доходите на фермерите.
СНИМКА: РОЙТЕРС
