Знаем, че трябва да работим като независима Европа, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен
Вече няма връщане назад.
Това беше посланието на европейските лидери, които се събраха в Брюксел в четвъртък.
И въпреки че тази извънредна среща на върха, свикана в отговор на заплахите на Доналд Тръмп да завземе Гренландия, се превърна в нещо далеч по-малко драматично, защото американският президент оттегли заплахите 24 часа по-рано, тихото осъзнаване, че Рубиконът на Европа след 1945 г. е бил пресечен, беше, ако не друго, то поне още по-поразително.
Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц, двамата най-влиятелни лидери в ЕС, които напоследък не са на едно мнение, бяха единодушни в предупреждението, че трансатлантическата криза е изстреляла блока в една сурова нова реалност – такава, в която той трябва да приеме независимостта.
„Знаем, че трябва да работим като независима Европа", заяви пред репортери председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в края на петчасовата среща.
И макар че, за разлика от последните срещи на върха на ЕС, нямаше гръмки изявления, кавги или дори решения, които да бъдат взети, срещата тихо сигнализира за мълчаливо разбиране, според четирима дипломати от ЕС и един служител, запознат с дискусията на лидерите, че има съдбовен разрив между стария ред и новия, начина, по който Западът функционира от Втората световна война насам, и това, което предстои.
Макар че промяната в нагласите към независимост се подготвя от години – откакто Тръмп за първи път се нанесе в Белия дом през 2017 г. – неговите безпрецедентни заплахи към Гренландия са били като внезапно предупреждение, което ги е принудило да предприемат стъпки, които само преди няколко месеца биха били немислими, казват те.
„Това е моментът на Рубикон", каза пред "Политико" дипломат от ЕС от източна страна, запознат с дискусиите на лидерите.
„Това е шокова терапия. Европа не може да се върне към предишното състояние. Лидерите го повтарят от дни."
Първоначалната реакция на лидерите на ЕС към кризата в Гренландия – суспендиране на търговското споразумение между ЕС и САЩ, изпращане на войски в Гренландия, заплашване с мащабни търговски репресии срещу САЩ – даде представа за това, което може да последва.
Между себе си, а след това и публично, лидерите подчертаха, че бързата и единна реакция не може да бъде еднократна. Вместо това, тя трябва да определи подхода на блока към почти всичко
„Не може да бъде енергийна сигурност или отбрана, не може да бъде икономическа сила или търговска зависимост, трябва да бъде всичко наведнъж", каза един от дипломатите.
Ключова характеристика на новооткрития стремеж на Европа към независимост е степента на единство, която отдавна убягва на блока.
За страните от източния фланг на блока, тяхното местоположение на пътя на експанзионистична Русия отдавна подкрепя квазирелигиозната вяра в НАТО – в която надеждна САЩ имаше най-голямата армия и гарантираше отбраната на всички други членове – и нейната способност да възпира Москва. Усещането за екзистенциална зависимост от САЩ е държало тези страни твърдо в лагера на Вашингтон, което е довело до разногласия с по-западните страни, като Франция, които застъпват „стратегическа автономия" за Европа.
Сега Франция не е изключение. Дори страни, които са пряко изложени на експанзионизма на Русия, показват готовност да се присъединят към стремежа за независимост.
Естония е типичен пример. Малката балтийска страна заяви миналата седмица, че ще обмисли разполагането на войски в Гренландия като част от „проучвателна мисия", организирана от НАТО. В крайна сметка Талин не изпрати войници, но самият факт, че повдигна тази възможност, беше забележителен.
„Когато Европа не е разделена, когато сме единни и когато сме ясни и силни, както и в желанието си да се защитим, тогава резултатите ще се видят", заяви датският премиер Мете Фредериксен. „Мисля, че научихме нещо през последните дни и седмици."
Полша, една от най-верните поддръжници на САЩ, също излезе от традиционната си зона на комфорт. В дискусиите за това как да се реагира, премиерът Доналд Туск даде знак, че е отворен за използването на инструмента на ЕС за противодействие на принудата – мощен инструмент за търговски ответни мерки, който позволява ограничаване на инвестициите от заплашителни държави.
„Винаги сме уважавали и приемали американското лидерство", каза Туск. „Но това, от което се нуждаем днес в нашата политика, е доверие и уважение между нашите партньори тук, а не доминация и принуда. Това не работи."
Подобно осъзнаване се налага и в северните страни на Европа, които подкрепят свободната търговия.
Макар че страни като Дания, Швеция и Нидерландия исторически са се противопоставяли на всякакви действия, които рискуват да застрашат търговските им отношения със САЩ, тези страни също изразиха готовност за ответни мерки срещу Тръмп.
„Това е нова ера, в която вече няма да разчитаме на тях", заяви четвърти дипломат от ЕС. „Поне не за три години, докато Тръмп все още е на поста си. Тази криза с Гренландия беше тест. Научихме урока."
Дори Германия, чиято политическа култура от десетилетия се определя от вярата в трансатлантическите отношения, поставя под въпрос старите предположения. Мерц намекна, че Германия може да се присъедини към твърда търговска реакция срещу САЩ.
Докато дипломатите и служителите на ЕС приписаха на тези ходове заслугата за промяната в решението на Тръмп относно заплахите за налагане на мита, те предупредиха, че сега предстоят още трудни решения.
„Трябва да следваме нашата програма", добави четвъртият дипломат. „Украйна, производителност, конкурентоспособност, сигурност, стратегическа автономия. Урокът е да не казваме „не" на всичко."
