Георги Клисурски: Бюджетът е на автопилот, траекторията не е добра
Димитър Радев: Вече сме в трудната комбинация - по-висока инфлация и по-слаб растеж
Трудни времена пред Европа, света и България прогнозираха управителят на БНБ Димитър Радев и служебният финансов министър Георги Клисурски пред Американската търговска камара в България.
Публичните финанси на страната се движат без ясна посока и изискват спешни решения, заяви Клисурски. И обобщи : "Бюджетът е на автопилот и траекторията не е добра".
Той бе категоричен, че който и да подготви бюджета за 2026 г., дали служебен екип или ново правителство, и който и да го приема в парламента след изборите, ще трябва да вземе неизбежни решения. „И те може да не са лесни", предупреди Клисурски. Министърът визира последния отчет на министерството, който отчете, че за първите три месеца на тази година, дефицитът вече е 1,5 млрд. евро. Решението, според Клисурски, е в по-строг контрол и по-ефективно използване на публичните средства.
"Трябва в различни области, в различни администрации, поне по отношение на някои въпроси, да започнем да мислим отдолу нагоре и наистина да преоценим дали ни са необходими всички разходи, които понастоящем правим? Имаме ли нужда от всички тези процеси? Имаме ли нужда от всички тези хора или длъжности?", каза Клисурски.
Отговорите на четири важни въпроса пък потърси пред бизнеса управителят на БНБ Димитър Радев: къде се намира икономиката днес, как се промени външната среда, какво означава това за компаниите и инвеститорите и какъв отговор могат да дадат държавите и институциите.
Радев бе категоричен, че войната е променила осезаемо икономическата картина. „Енергийните цени връщат една трудна коминация пред Европа и за нас - по-висока инфлация и по-слаб растеж", каза Радев. Според него, това не е просто техническа корекция в прогнозите, а е „съществена промяна в рисковете".
Управителят на централната банка прогнозира за България забавяне на ръста до 3% и инфлация до 3,7".
Той припомни двата негативни сценария, които БНБ обяви преди дни. И предупреди: „Към настоящия момент развитието изглежда се движи по-близо до неблагоприятния сценарий". При него шокът е по-продължителен и се пренася по-широко през производствените разходи, заплатите и ценовото поведение. В такъв случай инфлацията става по-устойчива, а забавянето – по-изразено".
Сравнение с енергийния шок от 2022–2023 г. според него показва, че сегашният ще бъде по- тежък. След паднемията имало силно търсене, което позволило на компаниите да прехвърлят по-високите разходи в крайните цени, но днес нагласите са по-предпазливи, каза той.
Радев предупреди още, че вече сме използвали натрупания фискален буфер и макар да сме по-добре от други държави, възможността „за широки и повтарящи се мерки за подкрепа е осезаемо по-ограничена". Това означава, че компаниите трява да поемат част от адаптацията сами, без подкрепа от държавата, преведе той предупреждението на бизнес език.
Управителят на БНБ смята още, че въпреки ускореното финансиране от стабилната ни банкова система, условията за него ще бъдат „ все по-силно повлияни от по-широката външна среда".
И посъветва бизнеса да използва благоприятното финансиране не само за разширяване, а за подготовка- за инвестиции в енергийна ефективност, в технологии, в по-устойчиви вериги на доставки и в по-здрави баланси.
Важни съвети отправи Димитър Радев към изпълнителната и законодателната власт. Той настоя за дисциплинирана фискална политика, която съхранява буферите, а не ги отслабва допълнително. „Когато подкрепа е необходима, тя трябва да бъде целенасочена, временна и ефективна", дешифрира препоръката си той.
„Намаляването на административната тежест, повишаването на институционалната ефективност, укрепването на върховенството на правото и повишаването на регулаторната предвидимост имат пряк икономически ефект. Те намаляват разходите за правене на бизнес, подобряват хоризонта за планиране и подкрепят инвестициите", бе ясен управителят на централната ни банка.
