При убийство първо говорят фактите, след това институциите. Междувременно политиците могат да изчакат.
Убийствата около случая “Петрохан” са истинска трагедия за всички - за обществото, за властите, за близките и приятелите на загиналите. Това не попречи на различни политици през цялото това време да ги използват като трибуна - някои да чистят имиджа си, а други - да сочат виновници, да морализаторстват и да хвърлят кал по опоненти. Когато разследването още тече, всяка прибързана версия създава внушения, но не дава никаква яснота.
Това вреди и на разследването, което има нужда от тишина и професионализъм, и на близките и обществото, които имат нужда от отговори, а не от шум.
А самият политик губи доверие, когато използва трагедията като аргумент. Затова политиците няма да загубят, ако си замълчат - по-скоро ще спечелят поне малко достойнство. А обществото ще получи шанс да чуе истината, а не ехото на кървав скандал.
Понякога най-силната позиция е мълчанието.
