Как е възможно това да се случи при работодател, който е публично известен с натрупани и разсрочвани с години задължения към НАП, питат от сдружението
Сдружението с нестопанска цел "Бизнесът за Пловдив" повдига остро въпроса как за един футболист от трета страна е уредена виза за часове, а за внос на работници процедурата отнема месеци.
Писмото е адресирано до министрите Даниел Митов, Георг Георгиев, Борислав Гуцанов, както и до и.ф. шефа на ДАНС Деньо Денев.
Става въпрос за футболиста Хуан Перера – гражданин на държава извън Европейския съюз, който в рамките на един работен ден е получил виза тип D и право на работа.
Ето цялото писмо становище.
Сдружение „Бизнесът за Пловдив", представляващо десетки водещи компании от реалната икономика, изразява своето категорично възмущение от пореден публичен пример за двойни стандарти и избирателно прилагане на закона от страна на българската държавна администрация.
Повод за настоящото становище е публично известният случай с футболиста Хуан Перера – гражданин на държава извън Европейския съюз, който в рамките на един работен ден е получил:
виза тип D;
право на работа;
Нашите въпроси са прости, но изключително сериозни:
Как е възможно работник от трета държава да получи виза тип D и разрешение за работа в рамките на един ден, при положение че:
стандартната процедура трае месеци;
изисква множество проверки, съгласувания и нормативно определени срокове;
Как е възможно това да се случи при работодател, който е публично известен с:
натрупани и разсрочвани с години задължения към НАП;
хронични финансови затруднения;
На какво основание държавните институции са приоритизирали именно този конкретен случай?
В същото време – реалният бизнес
Докато за един футболен клуб процедурите се извършват светкавично, реалният бизнес в България:
плаща милиони левове данъци и осигуровки;
е изряден работодател;
създава работни места;
инвестира дългосрочно и устойчиво,
и въпреки това чака по 3, 4, 6 и повече месеца, за да получи абсолютно същите визи и разрешителни за работа за свои служители от трети държави.
В резултат на тези забавяния:
производствени линии спират;
договори се губят;
инвеститори се отказват;
България губи конкурентоспособност.
Това не е административен проблем. Това е институционален избор.
Когато:
за едни процедурите се ускоряват извънредно;
за други се бавят умишлено;
а правилата се прилагат избирателно,
това вече не е въпрос на административен капацитет, а на институционална воля.
В конкретния случай виждаме форма на пряка държавна помощ, предоставена чрез административно обслужване, която:
нарушава принципа на равнопоставеност;
поставя коректния бизнес в неравностойно положение;
подкопава доверието в държавните институции.
Сдружение „Бизнесът за Пловдив" настоява за:
1. Незабавна проверка, която да установи:
кой е разпоредил и ускорил съответните процедури;
по какъв ред и с какви мотиви това е било извършено.
2. Писмена обосновка, включваща:
защо стандартните законови срокове не са били приложени;
защо работодател с публично известни задължения е бил третиран приоритетно.
3. Ясни и публични правила, които:
да се прилагат еднакво спрямо всички работодатели;
да не зависят от име, влияние или институционален „чадър".
Българският бизнес не иска привилегии. Той иска справедливост, предвидимост и еднакви правила за всички. Защото държава, която обслужва избирателно, не е партньор на бизнеса – тя е пречка за неговото развитие.
С уважение,
СНЦ „Бизнесът за Пловдив"
